Не е лесно да изпъкнеш на автомобилното изложение в Женева, но през 2016 г., редом до Lamborghini Centenario, Koenigsegg Regera, Porsche 911 R и Ferrari GTC4 Lusso, се появи малък електрически автомобил с ретро дизайн, наречен Microlino. Макар да е пресилено да се каже, че е привлякъл същото внимание от страна на медиите и публиката като 911 R, неговото въздействие със сигурност надхвърляше скромните му размери. Той изглеждаше великолепно и дори в ранния си прототипен етап качеството и детайлите бяха на съвсем друго ниво в сравнение с крехките и спартански бъгита за голф, които обикновено се представят като малки електрически коли.
Най-забележителното обаче е, че този проект не изчезна. През годините много симпатични електрически концепции са се появявали по изложенията, само за да потънат в забрава до следващото събитие, тъй като бизнес планът им се е оказвал нежизнеспособен или създателите им – твърде оптимистично настроени.
Microlino обаче вече може да бъде закупен в Европа. Шоурумът на марката във Великобритания се намира в Кенсингтън и се споделя с Indian Motorcycle – една наистина неочаквана комбинация, а продажбите на континента текат от няколко години. Девет години след дебюта на концепцията в Женева, Microlino е реален продукт с малка, но растяща клиентска база.
Вероятно помага и фактът, че Micro, компанията зад Microlino, не е новак в бранша. Именно тя на практика изобрети микротротинетката през 90-те години и устоя на бурята, когато стотици имитатори наводниха пазара с копия на нейния дизайн. Макар че автомобилът е съвсем различно предизвикателство от малка метална тротинетка, този опит показва, че Micro има познания в мащабното производство – нещо, което повечето стартъп компании трябва да учат от нулата.
Добрият продукт също е от значение. Макар в маркетинговите материали на Microlino да не се споменава официална връзка, автомобилът е очевидна почит към Iso и BMW Isetta от 50-те години – моделите, които моторизират следвоенна Европа и днес са желани класики заради своя стил и историческо значение. Microlino заимства основния формат, но го разширява леко, добавя електрическо задвижване и дори запазва отварящата се напред врата, вдъхновена от хладилник – моментално уникално предимство, когато повечето конкуренти са доста традиционни по отношение на влизането и излизането.
Технически характеристики: Microlino модел 2025 г.
- Цена: £17 990 / €21 000 (базов модел)
- Задвижване: 12,4-киловатов електромотор, едностепенна трансмисия
- Мощност: 17 к.с.; 18 Нм въртящ момент
- Конфигурация: Микроавтомобил със задно задвижване и една врата
- Тегло: 515 кг
- Пробег: 93, 177 или 228 км
- Конкуренти: Citroën Ami, Mobilize Duo, Dacia Spring
За по-кратко го наричаме автомобил, но законово Microlino е тежък квадрицикъл, също като най-близките си конкуренти, и поради това е освободен от различни изисквания за краш тестове и въздушни възглавници. Как това би се приело в Америка е труден въпрос, пред който Micro ще се изправи, ако реши да навлезе на този пазар. За водачи, свикнали с по-стари автомобили или осъзнаващи, че повечето Microlino ще се карат в градска среда с ниски скорости, това може да не е проблем, но за други ще бъде пречка.
На живо обаче е трудно да не му простиш някои неща заради великолепните детайли (като капсулите на фаровете и огледалата, тънките светлинни блокове отпред и отзад, елегантните тасове и сгъваемият покрив) и усещането за качество, което е класи над веселата строгост на Citroën Ami, който изглежда по-скоро като играчка.
Най-доброто доказателство за неочакваното качество на Microlino е предната врата: тя пасва перфектно, отваря се с бутон, скрит под страничното огледало, повдига се безшумно на газовите си амортисьори, а при затваряне с масивна кожена каишка дори има функция за плавно прибиране, каквато се среща в съвременните луксозни автомобили. В такава кола човек би очаквал вратата да се затвори с дрънчене, но тук тя щраква скъпо.
Купето е уютно, но и просторно, ако е възможно тези две неща да съществуват едновременно. Цялата седалка се усеща широка, особено при самостоятелно пътуване. Въпреки че лявото коляно е леко притиснато до конзолата отстрани – всички Microlino са с ляв волан – тънката кормилна колона, издигаща се от пода, поставя волана на удобно място. Минималистичното приборно табло, което помещава държач за телефон и основен сензорен екран за управление на вентилацията, допринася за усещането за простор.
Потеглянето е лесно: кракът е на спирачката, завърта се ключът (колко старовремско), копчето вляво се премества в позиция Drive и се освобождава ръчната спирачка, която също е отляво. Няма функция за „пълзене“, така че колата тръгва при натискане на педала на газта. Динамиката е по-скоро пъргава, отколкото наистина бърза, но е достатъчна, за да се конкурира със 125-кубикови скутери на старта. Воланът и спирачките са без сервоусилвател, но това не е недостатък – управлението е леко и директно, а спирачният педал е твърд и интуитивен.
Две неща леко развалят преживяването зад волана. Едното е возията, която, подобно на много малки градски автомобили, варира от твърда до брутално твърда в зависимост от настилката. Това е характерна черта за такива коли – Citroën Ami, Renault Twizy и първите поколения Smart Fortwo също возеха доста зле. Подобно на триколесен автомобил, тясната задна ос затруднява избягването на по-големи неравности.
Другият недостатък е шумът. След толкова много опит с на практика безшумни електрически автомобили, пронизителният вой на мотора на Microlino е леко шокиращ. Ясно е, че изолацията е по-малко в сравнение с масов модел от голям производител. Да се очаква пълна тишина е нереалистично, но за автомобил, който привлича толкова много положително внимание с дизайна си, свистенето при преминаване покрай пешеходци е малко смущаващо.
Все пак, те вероятно нямат нищо против. С отворени плъзгащи се прозорци и свален покрив, усещането е за по-голяма свързаност с града, отколкото дори в средностатистически субкомпактен автомобил. А дали пешеходците се смеят с вас, или на вас, няма голямо значение. И в двата случая реакцията е по-силна, отколкото при повечето коли, а шансът да получите обиден жест е може би милион пъти по-малък, отколкото ако карате също толкова привличащ погледите суперавтомобил.
Има и известно удовлетворение от това, че не изпускате вредни емисии в лицата на децата и не плашите колоездачите, когато ги изпреварвате. Microlino несъмнено е с правилния размер за градско шофиране, въпреки че с максимална скорост от 90 км/ч може да се използва и по-бързи пътища. Все пак, съотношението между междуосие, следа и височина винаги трябва да се има предвид. Подобно на оригиналната Isetta, разумно е завоите да се взимат далеч от границите на възможностите, за да не се превърне в стилна топка за боулинг.
След час шофиране в центъра на Лондон, левият волан почти не се забелязва. Microlino е толкова тесен, че позицията на водача се усеща по-скоро централна, отколкото странична. Единственото неудобство е, че вратата се отваря наляво, така че при паркиране до бордюра във Великобритания се излиза с лице към трафика. Но отново, колата е толкова тясна, че не се озовавате директно в активна лента. Видимостта е отлична, тъй като има стъкла от всички страни, а ръчно сгъваемият покрив се отваря за секунди. Страничните огледала са доста малки (и няма централно), но при правилна настройка дават достатъчна видимост в ключовите зони.
Цени и версии
Нека поговорим за цената. Във Великобритания препоръчителната цена на дребно за базовия модел е малко под 18 000 паунда (около 41 500 лв.). Срещу тази сума получавате автомобил, способен да развие скорост до 90 км/ч и с пробег от 93 км. Това може да не звучи много, но при шофиране в натоварен град като Лондон за един час се изминават не повече от 15-20 километра. Това означава, че за повечето градски шофьори едно зареждане би било достатъчно за няколко дни.
Изборът на батерия със среден капацитет, осигуряваща пробег от 177 км, увеличава цената до 19 790 паунда (около 45 800 лв.), а версията с най-голям пробег от 228 км струва 21 490 паунда (близо 49 500 лв.). Синият цвят Santorini на тестовия автомобил добавя още 790 паунда (около 1800 лв.) към сметката, което може да изглежда несправедливо, като се има предвид колко малко ламарина има за боядисване. Тестваният модел разполагаше и с климатик, но цената за тази екстра все още не е обявена. Ефективността в реални условия изглежда доста добра: тестовият автомобил беше с батерията за 177 км, която при пълно зареждане показваше пробег от 161 км и изразходваше по 1% на всеки изминат километър в града.
Конкуренция и позициониране
Очевидно е, че с такава цена Microlino не е замислен като евтина градска количка за пазар. Моделите с по-големи батерии се доближават до цената на пълноценни електрически автомобили в Европа като Hyundai Inster или Renault 5 E-Tech. Разбира се, тези коли са в съвсем различна лига по отношение на динамика, безопасност, оборудване, комфорт и всякакви други обективни фактори.
Погледнато от друг ъгъл обаче, Microlino с пълно оборудване изглежда като доста добра сделка в сравнение с класическата Isetta, а е и далеч по-използваем в ежедневието. Тъй като е наистина малък, той може да се паркира и маневрира по начин, невъзможен за конвенционалните автомобили. След като Smart спря производството на Fortwo, Microlino се оказва без пряка конкуренция и с готова аудитория от клиенти, които търсят симпатичен, качествен и двуместен градски автомобил.
Финална оценка
Всеки сам може да прецени дали ограниченията – било то в цена, динамика, безопасност или друго – са непреодолим недостатък. Ако не са, тогава е трудно да се сетим за друг автомобил, който е толкова евтин за поддръжка, но същевременно притежава толкова много характер.
Microlino 2025: Накратко
Предимства: Страхотен дизайн; качествена изработка; изключително забавен при градски скорости.
Недостатъци: Шум от електромотора; твърда возия; ограничено оборудване за безопасност; висока цена.
В заключение: Трудно е да се намери по-стилен градски транспорт и би било жалко, ако този автомобил така и не достигне до повече пазари.
European microcar, Microlino electric car, retro electric vehicle
