Следващият голям автомобилен бум в Европа се разгръща в унгарската равнина, където се срещат немски марки и азиатски лидери в производството на батерии. Залогът е прост: по-бързите разрешителни, по-ниските разходи и разрастващата се верига за доставки в сектора на електрическите автомобили могат да преначертаят индустриалната карта на континента.

От залеза на Германия до възхода на Унгария

Докато някога могъщата автомобилна индустрия на Германия е изправена пред свиващи се печалби и изчезващи работни места, само на няколкостотин километра на изток се издига нова автомобилна сила. В Унгария фабриките никнат по-бързо от всяко друго място в Европа. BMW, Mercedes-Benz и Audi – три стълба на немското инженерство – инвестират милиарди, за да превърнат унгарските равнини в най-новия автомобилен център на Европа.

В Дебрецен BMW изгражда изцяло нов комплекс, посветен на електрическите си модели Neue Klasse, като серийното производство на iX3 е планирано да започне в края на 2025 г., а продажбите – през 2026 г. На юг, в Кечкемет, Mercedes удвоява капацитета на своята фабрика до около 300 000 автомобила годишно, като производството на разширените линии се очаква да стартира през 2026 г. Audi пък е създала един от най-големите заводи за двигатели в Европа в Гьор, който към края на 2024 г. осигурява работа на около 11 930 души.

И не става въпрос само за европейците. Китайски производители на батерии като CATL строят завод на стойност 7,3 млрд. евро в Дебрецен – ключов проект за прехода на Европа към електрически автомобили. Междувременно BYD изгражда фабрика за леки автомобили в Сегед, като масовото производство се очаква да започне през 2026 г. с първоначален планиран капацитет от около 150 000 автомобила годишно. Samsung SDI също доставя клетки от своята база в Унгария, подкрепяйки разрастващата се екосистема за батерии в региона. Общо над 150 000 унгарци вече работят в автомобилния сектор, който е стълб на националната индустрия и износ.

Балансът на Орбан между Брюксел и Пекин

Възходът на Унгария не е само история за бизнес успех, а и за политическо маневриране. Премиерът Виктор Орбан позиционира страната си като мост между Европейския съюз и Китай. Като член на ЕС, Унгария се радва на достъп до субсидии, регулаторна стабилност и единния пазар. В същото време Орбан отвори вратата за китайските производители, които търсят вход към Европа.

За западните автомобилни производители Унгария предлага това, което Германия все повече не може: по-ниски разходи, по-бързи разрешителни и правителство, нетърпеливо да привлича инвестиции. Държавните стимули правят сделката още по-привлекателна. На глобалния пазар, обсебен от електрическия транспорт, тази комбинация от предимства в цената на труда и стратегическо местоположение превърна Унгария в новия фаворит на автомобилния свят.

Местна съпротива и екологични притеснения

Но не всички празнуват. В Дебрецен хиляди излязоха на улицата, за да протестират срещу предстоящия завод за батерии на CATL, страхувайки се, че той ще изтощи местните водни запаси и ще замърси околната среда. Екологични групи организираха множество митинги – рядка гледка в град, който обикновено е лоялен към управляващата партия на Орбан, „Фидес“. От CATL настояват, че съоръженията им ще отговарят на екологичните стандарти на ЕС, а правителството обеща строг надзор. Междувременно BMW се опитва да спечели общественото доверие, като представя новия си завод като модел за устойчиво производство – със собствени възобновяеми източници, съоръжения за съхранение на топлинна енергия и бояджийски цех, който не използва газ.

Растежът си има цена

Бумът има и своите недостатъци. Бързото разширяване на фабриките доведе до недостиг на квалифицирана работна ръка, което принуждава компаниите да привличат експерти от Германия, Китай и други страни. BMW дори започна да спонсорира местни спортни клубове, културни събития и немскоезично училище в Дебрецен, за да привлече и задържи чуждестранни работници.

Но с навлизането на повече професионалисти цените на имотите рязко се повишиха и натискът върху стандарта на живот нараства. Икономистите предупреждават, че макар индустриалният растеж на Унгария да изглежда впечатляващо на хартия, той рискува да задълбочи социалното разделение между местните жители и новодошлите специалисти.

Политически риск

Въпреки все по-авторитарното управление на Орбан, най-големите автомобилни производители в света остават невъзмутими – поне засега. Ръководители от BMW и Mercedes заявяват, че гледат в дългосрочен план, като се фокусират върху стабилността на Унгария като член на ЕС, а не върху вътрешната ѝ политика.

Все пак анализаторите предупреждават, че зависимостта на страната от чуждестранни инвеститори може да се превърне в уязвимост. С насрочените за 2026 г. национални избори опозицията вече даде знак, че планира да затегне екологичните норми и да ограничи държавната помощ за производството на батерии. Една политическа промяна може да постави на изпитание устойчивостта на новия индустриален модел на Унгария.

Новото автомобилно сърце на Европа

Засега обаче трансформацията на Унгария е неоспорима. С население от едва 9,5 милиона души, тя се превърна в пулсиращото сърце на европейския преход към електрически автомобили. Там, където Германия се колебае, Унгария строи – бързо и смело.

Въпросът не е дали този бум ще направи Унгария по-богата, а дали може да балансира икономическия растеж, екологичната отговорност и политическата стабилност в дългосрочен план. Едно е сигурно: за да видите бъдещето на европейската автомобилна индустрия, вече не е нужно да посещавате Щутгарт или Волфсбург – просто се отправете към Дебрецен, където следващото поколение транспорт вече се оформя.