Системите за обзорна гледка и изглед от птичи поглед се превърнаха в задължителна екстра, а тук ще разгледаме защо.

Усещането е сякаш над автомобила ви е застанал дрон, който поддържа перфектна позиция и предава към екрана на инфоразвлекателната система ясна картина на всичко наоколо. Всеки, който се е сблъсквал с подобна технология, знае точно за какво става дума: обзорните камери, наричани още 360-градусови или панорамни системи, осигуряват бърз начин за оценка на заобикалящата среда при паркиране или маневриране в тесни пространства. Те показват всичко, което може да бъде пропуснато при поглед през прозорците, огледалата или през рамо.

Тези интелигентни системи станаха широко достъпни на автомобилния пазар и се подобриха значително през последното десетилетие. И макар да не са създадени с цел спасяване на животи, те със сигурност са спестили безброй разходи за ремонти след леки сблъсъци.

Как работят обзорните камери

Nissan твърди, че представя първия в света „Around View Monitor“, когато въвежда функцията в някои модели за японския пазар през 2007 г. Малко по-късно през същата година технологията достига и до САЩ с модела Infiniti EX35 от 2008 г.

Вероятно не е случайно, че системата дебютира само месеци след оригиналния iPhone. Макар и гениална за времето си, технологията използва компактни камери с висока резолюция и усъвършенствана цифрова обработка, но картината понякога е леко изкривена. В зоните, където изгледите от отделните камери се „сглобяват“, остават и някои забележими слепи петна.

Съвременните системи използват няколко широкоъгълни камери с висока резолюция (обикновено четири, понякога и повече), всяка от които предава цифров сигнал. Този сигнал се кодира пиксел по пиксел по цвят, местоположение и други параметри. Във всеки един момент данните от камерите се проектират върху виртуална карта с формата на купа, а централен процесор съгласува перспективата на всяка камера и потенциално припокриващите се пиксели. След сложни изчисления се създава цялостен изглед, който е плавно комбиниран.

Какви компоненти използват обзорните камери

Тези камери не се различават коренно от тези в смартфоните или таблетите, но отговарят на много по-високи стандарти за издръжливост и дълготрайност. Те изискват различен тип лещи и защитни покрития, които им позволяват да работят оптимално далеч след тригодишния живот на един телефон. Камерите трябва да запазят своята яснота и да устоят на надрасквания, след като са били покрити с кал, пръскани с пътна сол или замръзнали в лед.

През последните години HD камерите и по-бързите процесори допринесоха за по-отчетливи изображения, множество изгледи и по-плавно изобразяване. С прехода към мрежово свързани автомобили, чиито функции се управляват от софтуер, тези системи вече са изцяло цифрови и свързани с останалите компоненти, най-вече с инфоразвлекателната система. Това отваря врати за бъдещи режими, функции и евентуални хардуерни подобрения.

Един такъв пример, който различни производители вече въведоха, са режимите за „прозрачен преден капак“ или за шофиране по тежки терени. Те показват полупрозрачен изглед отгоре, който позволява на водача да види къде се намират камъни или препятствия под автомобила.

Споделят ли се камерите с други системи за безопасност?

Не, камерите, които се използват в обзорните системи, обикновено не са същите сензори, които се използват за усъвършенстваните системи за подпомагане на водача (ADAS), като например автоматичното аварийно спиране и предупреждението за мъртва зона. За това има основателни причини.

При определянето на оптичните приоритети, камерите за паркиране са оптимизирани да се възползват максимално от наличната светлина, с по-широко зрително поле и по-ниска кадрова честота в сравнение с високоскоростните ADAS камери. Освен това системите за подпомагане често разчитат и на данни от радарни сензори.

Все пак има едно предупреждение: водачите все още трябва да внимават за клони на дървета или особено ниски навеси. Производителите обикновено монтират камерите за паркиране под средната линия на автомобила, често в долната част на страничните огледала. За подобни препятствия в задната част на автомобила обаче вероятно има покритие от други сензори.

Въпреки че тези системи са оптимизирани за работа, когато автомобилът е неподвижен, обработката в реално време им позволява да поддържат ясна картина при скорост до около 15 км/ч, а в някои случаи и повече.

Границите между системите вече започват да се размиват. Няколко автомобилни производители добавиха функции за разпознаване на движещи се обекти, засичане на препятствия или предупреждение за безопасно излизане, които използват както радарни, така и визуални сензори. Този процес, известен в индустрията като „сливане на данни от сензори“, създава по-детайлна, по-пълна и по-надеждна картина. Така, без значение коя марка автомобил ще бъде избрана в бъдеще, изгледът при паркиране ще осигурява повече безопасност, а системите за сигурност ще допринасят за още по-добра картина.

Глория Първанова

Копирайтър и журналист

Прочети още