Проект от златната ера на Космоса

Историята на изследването на Космоса е изпълнена с проекти, които никога не са се осъществили, или такива, които въпреки че са били много близо до производство, така и не са послужили на човечеството в усилията му да се разпростре отвъд границите на собствената си планета.

Един такъв проект е Aerojet AJ-260, разработен от един от водещите американски производители на ракетни двигатели за НАСА и Военновъздушните сили на САЩ (USAF). Работата по него протича през 60-те години на миналия век – славните години на космическите изследвания – и води до създаването на най-големия единичен твърдогоривен ракетен двигател, запалван някога на Земята.

Двигателят, наричан накратко „260“, е трябвало да покаже на НАСА предимствата на големите твърдогоривни двигатели в космическите приложения. Той е бил разглеждан като потенциално решение за задвижване на първата степен на ракетата Saturn V – основният „работен кон“ на програмата за изследване на Космоса „Аполо“.

Рекордна мощност, останала на Земята

За разлика от много други космически технологии, AJ-260 действително е произведен. През 1965, 1966 и 1967 г. са тествани общо три прототипа, които доказват колко изключително мощни могат да бъдат подобни двигатели.

Първите два прототипа на Aerojet, SL-1 и SL-2, са били с намалена дължина, тоест не пълномащабни версии. Въпреки това те успяват да достигнат максимална тяга от близо 15 600 килонютона (kN) и работят в продължение на 114 секунди. Третият и последен прототип, SL-3, повишава тези стойности до впечатляващите 24 900 kN тяга.

Това е повече от половината от общата мощност, развивана от съвременната ракета Space Launch System (SLS) на програмата „Артемис“ – най-мощната ракета, създавана някога. А тя използва четири двигателя RS-25 от космическата совалка на централната си степен и два петсегментни твърдогоривни ускорителя в допълнение.

Виртуално излитане десетилетия по-късно

Въпреки впечатляващите резултати от тестовите прототипи, двигателят 260 никога не е използван в реален полет. Това означава, че светът така и не е видял как този 18-метров гигант с тегло 831 000 кг би изглеждал при напускане на стартовата площадка. И макар това да не е прецедент, у мнозина остава усещането, че сме пропуснали нещо забележително.

За щастие, живеем в ерата на компютрите и благодарение на тях можем да видим как би изглеждало това събитие. Компютърно генерирана анимация показва Aerojet 260 в действие и ни дава представа колко внушително би било излитането му към небето.

Подобни визуализации подклаждат вълнението за планирания за началото на следващата година старт на пилотираната мисия „Артемис II“ до Луната. Тогава ракетата SLS отново ще покаже на всички защо засега остава най-мощната, създавана някога.