Преглед: Suzuki SFV650 от 2013 г.

Може би си спомняте името Гладиус (Gladius)? Този мотоциклет имаше нещастието да дебютира през 2008 г. – точно преди икономиката и пазарът на двуколесни да се сринат. Сега той се завръща, но вече е познат просто като Сузуки СФВ650 (Suzuki SFV650).

Какво е новото?

По модела не са направени много промени, освен премахването на името Gladius. С това решение Suzuki привежда SFV650 в съответствие с новата си политика да обозначава мотоциклетите предимно с цифрови индекси, а не със собствени имена.

Оригиналният Сузуки СВ650 (Suzuki SV650), който дебютира през 1999 г., беше мотоциклет, насочен специално към начинаещи мотоциклетисти. Въпреки това, благодарение на пъргавото си управление и удоволствието, което предлагаше, той бързо привлече и много по-опитни водачи.

Четири години по-късно, с цел оптимизация на разходите, Suzuki използва рамата на модела СВ1000 (SV1000) за SV650. Това означаваше край на ниската седалка, която беше един от ключовите фактори за привлекателността на модела сред новаците. Едва през 2009 г., когато СВ650 беше заменен от СФВ650 (SFV650), мотоциклетът отново стана популярен сред начинаещите благодарение на завръщането на ниската седалка.

За моделната 2013 година Suzuki продължи да използва популярния си V-образен двуцилиндров двигател с работен обем 645 куб. см, течно охлаждане и впръскване на гориво. Той обаче получи колянов вал с по-ниска ротационна инерция, което подобрява ускорението, нови всмукателни и изпускателни колектори и преработена изпускателна система. Трансмисията остана конвенционална шестстепенна, а мощността се предава към задното колело чрез верига.

След повторното си представяне миналата есен, SFV се предлагаше в САЩ само в черен цвят и изглеждаше, меко казано, безинтересно.

Мотоциклетът създава усещане за спортен „нейкид“ и от определени ъгли изглежда страхотно, но други дизайнерски решения са просто странни. Фарът с необичайна форма не допринася за добрата визия на SFV650, а заради цялостната му конфигурация изглежда, сякаш цялата му тежест е концентрирана в предната част на стоманената тръбна рама. Това усещане за „тежка предница“ вероятно се подсилва и от голямото разстояние между задната гума и калника. Така че, съдейки само по външния вид, смятаме, че SFV650 е компромисен модел.

С тегло от 202 кг (в работно състояние) той не е особено тежък, но отстъпва на по-лекия Хонда ЦБР500Р (Honda CBR500R) с тегло 193 кг, на Триумф Стрийт Трипъл (Triumph Street Triple) със 183 кг и на вечния съперник Дукати Монстър 696 (Ducati Monster 696), който е най-лек от всички със своите 182 кг. Единствено Кавазаки Нинджа 650 (Kawasaki Ninja 650) е по-тежък с тегло от 209 кг.

Изправената позиция на седене при SFV е добра. Височината на седалката от 785 мм е много по-добра от тази при предишното поколение SV650 и повечето мотоциклетисти ще могат да стъпят стабилно с двата крака на земята при спиране. Проблемът е, че седалката е поредният компромис при този модел. За да се постигне добра позиция на каране, SFV е оборудван с изключително тънка седалка, която с времето става откровено неудобна за по-високи или по-тежки водачи. Има решение под формата на афтърмаркет седалка от Suzuki, която предлага допълнителна подплата, но това от своя страна ще направи позицията на седене по-висока.

Мотоциклетът не разполага с богато оборудване, като всички уреди са събрани в един модул в центъра на кормилото. Налице са LCD скоростомер, аналогов оборотомер и всички обичайни предупредителни светлини, включително индикатор за избраната предавка. Липсва обаче уред за горивото, но има лампа за ниско ниво, подкрепена от LCD брояч за пробег на резерва. Така ще трябва да следите изминатите километри, за да знаете колко гориво изразходвате.

С резервоар от 14,4 литра и среден разход от около 4,7 л/100 км, би трябвало да можете да изминете поне 281 км, преди да се наложи да заредите.

Кормилото на SFV е добре позиционирано и би трябвало да е удобно за повечето водачи, като всичко е леснодостъпно. Краищата му обаче са извити навън под ъгъл, който за автора на този преглед се оказа леко неудобен за китките.

Отпред има тънки 41-милиметрови предни вилки с възможност за регулиране на предварителното натягане на пружините. Задното окачване с прогресивна връзка също може да се регулира в седем степени. Возията е добра. Не е изключителна, но е достатъчна за целите на мотоциклета. Можете да експериментирате с настройките, за да постигнете по-добро поведение, съобразено с вашия стил на каране, но няма огромна осезаема разлика между тях.

SFV разполага със спирачна система с три диска, която може да бъде описана най-добре като адекватна. Тя включва два плаващи предни диска с диаметър 290 мм и един заден диск с диаметър 240 мм. Спирачките имат прилично първоначално захапване, но определено има място за подобрение, без да стават твърде агресивни.

ABS система не се предлага за SFV. Дори и като опция. Suzuki предлага ABS версия на модела на други пазари, но не и в САЩ. Смятаме, че това е пропуск, тъй като наличието ѝ би повишило значително привлекателността на този мотоциклет за начинаещи или неопитни водачи. В този ценово конкурентен сектор обаче това вероятно би увеличило цената и би направило SFV още по-скъп.

Усещане при каране

Сузуки SFV не е труден или взискателен за каране мотоциклет. Всъщност той е доста забавен, отчасти благодарение на страхотния си V-образен двуцилиндров двигател, който винаги е отзивчив и пълен с енергия. Мощността от 71 к.с. при 8400 об/мин и въртящият момент от 64 Нм при 6400 об/мин осигуряват гъвкаво и лесно за управление разгръщане на силата.

Това е повече от достатъчно, за да ви изстреля от завоите с добра скорост, като SFV не се колебае при изпреварване на по-бавно движещи се превозни средства. Не е нужно да го форсирате прекалено, тъй като мощността се отдава плавно и линейно след 3500 об/мин. След това двигателят ускорява безпроблемно чак до червената зона при 10 500 об/мин. Звукът също е добър. При пълна газ изпускателната система издава агресивен рев, който много ни допадна.

При движение с ниска скорост в трафик обаче подаването на газ при SFV е малко трудно за уцелване. Ако затворите газта и след това я отворите леко, се усеща леко придърпване, което с времето става досадно. Ръкохватката на газта изглежда твърде чувствителна при ниска скорост и ако не внимавате, можете да накарате мотоциклета да подскочи напред на първа предавка. По-опитните мотоциклетисти вероятно дори няма да го забележат, но за някои новаци това може да бъде леко плашещо.

В движение возията на SFV е комфортна и ни хареса колко директен и пъргав се усеща този Suzuki. Той завива добре и дава много обратна връзка на водача, предлагайки добър баланс между маневреност и стабилност. След като свикнете с някои от особеностите му, той всъщност е доста приличен и забавен за каране мотоциклет.

Седалката предлага добра позиция за каране. И тъй като сте по-изправени, отколкото на спортен мотоциклет, имате отлична видимост напред. Проблемът е, че освен ако задните ви части не са от желязо, тази тънка седалка не предлага реална опора и става доста неудобна.

Предимства

SFV предлага забавно изживяване при каране, ако това е единственото, което търсите. Качеството на изработката и напасването на детайлите също са отлични, а V-образният двуцилиндров двигател е истинско бижу. Като мотоциклет за начинаещи си струва да се обмисли, защото с времето ще оцените колко забавен и гъвкав може да бъде този двигател.

Недостатъци

Дизайнът на мотоциклета е спорен. Не може да се каже, че е отблъскващо грозен, но някои от стилистичните решения са доста странни. Може би Сузуки СФВ (Suzuki SFV) би изглеждал по-добре в различен цвят или с рама, боядисана в контрастен нюанс, каквато възможност имаше при първоначалното му представяне. За американския пазар обаче черното е единственият избор. Спирачките са адекватни, но добавянето на ABS система би било сериозно предимство, особено за начинаещ моторист.

Управлението на газта при ниска скорост изисква повишено внимание, а седалката е откровено неудобна.

Цена

С цена от около 7 360 евро, СФВ не е никак евтин в сравнение с огромното разнообразие от мотоциклети, които един начинаещ моторист би могъл да разгледа. Първата алтернатива би бил Хонда ЦБ500Ф (Honda CB500F), който има по-малък двигател, но се предлага с ABS за 5 060 евро, или неговият събрат ЦБ500Ф (CB500F) с ABS за 5 520 евро. И двата модела на Honda получиха високи оценки от нашия екип. Дукати Монстър (Ducati Monster) предлага италианска визия и по-добра динамика, но на цена с няколко хиляди евро по-висока. Триумф Стрийт Трипъл (Triumph Street Triple) за 8 650 евро предлага изключително много за парите си, докато Кавазаки Нинджа 650 (Kawasaki Ninja 650) е направо изгодна сделка със своите 7 000 евро.

Посочените цени са препоръчителни и са конвертирани в евро по актуални към момента курсове. Възможно е да има разлики при различните дилъри.

Заключение

След първоначалното си представяне в САЩ през 2009 г. и последвалото няколко годишно отсъствие от пазара, Suzuki SFV вече се изправя пред изключително сериозна конкуренция.