Хакеpът, известен с разкритията си за Тесла (Tesla) и познат в Туитър (Twitter) като @greentheonly, изказа предположение, че няма да е възможно настоящите автомобили на марката с модул МКУ 2 (MCU 2), които използват чипове на Интел (Intel), да бъдат оборудвани с новия и по-мощен процесор Райзен (Ryzen), който е в основата на МКУ 3 (MCU 3).
След детайлно проучване на компонентите в нов Модел Уай (Model Y), Green заяви, че модернизацията за автомобилите с Intel определено изглежда невъзможна, тъй като окабеляването за захранването и другите връзки е напълно различно, както и дебелината на самия модул.
Новината не е потвърдена, нито отречена от Tesla или от нейния главен изпълнителен директор Илон Мъск. Ако обаче се окаже вярна, тя със сигурност ще разочарова голям брой собственици на автомобили с MCU2, които очакваха да получат възможност за ъпгрейд. Подобна опция беше предложена на собствениците на коли с първото поколение на системата (MCU1), които могат да преминат към по-новата версия срещу такса от около 1850 € (плюс данъци).
Посочените цени са препоръчителни и са конвертирани в евро с информативна цел. Възможни са разлики спрямо актуалните пазарни условия.
Какво представлява системата MCU?
МКУ (Media Control Unit) е компютърът, който управлява сензорния екран в автомобилите Тесла, процесорите, RAM паметта (за краткосрочни данни), енергонезависимата памет (за дългосрочно съхранение), аудио подсистемата, петте усилвателя, както и модулите за WiFi, мобилна връзка, Блутут (Bluetooth) и ДжиПиЕс (GPS). Системата също така отговаря за Ethernet комуникацията, множество CAN и LIN шини, USB портовете и много други.
Този модул обработва всяка софтуерна операция с изключение на системите Фул Селф-Драйвинг (Full Self-Driving) и Аутопайлът (Autopilot), които не се влияят от версията на MCU, с която е оборудван автомобилът. Всички коли на Tesla, произведени след ноември 2016 г., разполагат с хардуерната възможност за Full Self-Driving.
Еволюцията на поколенията
Второто поколение, MCU2, се появи през пролетта на 2018 г. (през есента на 2017 г. за Model 3) като наследник на процесора НВИДИА Тегра 3 (NVIDIA Tegra 3), използван в първата версия на системата. Всички автомобили, доставени след тази дата, се възползваха от подобрената бързина и допълнителните функции, осигурени от процесора Атом Е8000 (Atom E8000) на Intel.
От техническа гледна точка, двата чипа притежаваха напълно различни архитектури. Пускането на софтуерния ъпдейт V10 подчерта тези разлики, тъй като собствениците на автомобили с MCU1 бяха лишени от достъп до платформите Тесла Тиатър (Tesla Theater) и Тесла Аркейд (Tesla Arcade). На практика първото поколение на модула не поддържа Нетфликс (Netflix), Хулу (Hulu), Ютюб (YouTube) или други стрийминг услуги, които могат да бъдат добавени в бъдеще. То също така не поддържа никоя от игрите, които Tesla добави. Освен това уеб браузърът при MCU2 е значително по-бърз и функционален, тъй като е базиран на платформата Гугъл Кромиум (Google Chromium).
През лятото на 2021 г. Тесла представи обновения Модел Ес (Model S), който разполагаше с по-мощен процесор за инфотейнмънт системата. По това време никой не беше сигурен дали това е следващото поколение МКУ на Tesla, или просто подобрение, което ще се предлага само за флагмана.
В края на 2021 г. обаче в интернет започнаха да се появяват първите новини за ново поколение на чипа, като репортажи от Китай съобщаваха за нов компютър, базиран на AMD Ryzen, в новодоставени бройки от Model Y.
Новият MCU е по-бърз и носи забележими подобрения в реакцията на уеб браузъра, както и при използването на видео стрийминг услуги като Netflix и YouTube.
По време на неотдавнашното събитие за представянето на платформата ТЕРАФАБ (TERAFAB) Илон Мъск (Elon Musk) очерта визия за бъдещето на компютърните изчисления. За да мащабира изкуствения интелект до мощност от един петават, Мъск детайлизира план за производство на изчислителна инфраструктура на Луната и изстрелването ѝ в далечния космос, но не с помощта на ракети, а чрез лунен масов ускорител.
Въпреки че звучи като чиста научна фантастика, масовият ускорител е концепция, дълбоко залегнала в аерокосмическото инженерство, която би могла напълно да промени икономиката на Слънчевата система. Нека разгледаме какво точно прави тази идея толкова полезна, след като веднъж се измъкнем от гравитацията на Земята.
Какво е лунен масов ускорител?
Масовият ускорител, понякога наричан електромагнитен катапулт, по същество представлява масивна, стационарна стартова писта, изградена директно върху повърхността на небесно тяло.
Вместо да изгаря химическо ракетно гориво, за да изстреля полезен товар в космоса, масовият ускорител работи по-скоро като свръхмодерен влак на магнитна левитация (маглев) или релсово оръдие. Той използва дълга линия от последователно активирани свръхпроводящи намотки за генериране на мощно магнитно поле.
Това поле ускорява шейна, носеща полезния товар, по пистата до невероятно високи скорости. След като шейната достигне необходимата скорост за преодоляване на гравитацията, товарът се освобождава и полита във вакуума на космоса, задвижван изцяло от собствената си инерция. Междувременно шейната забавя скоростта си и се връща за следващото изстрелване.
Луната е идеалната стартова площадка
Изграждането на масов ускорител на Земята е практически невъзможно със съвременните технологии. Земната гравитация е изключително силна и изисква огромна скорост от 11,2 км/с (около 40 320 км/ч) за нейното преодоляване. По-важното обаче е, че Земята има гъста атмосфера.
Ако ускорите полезен товар до 33 пъти скоростта на звука по наземна писта, триенето с атмосферата моментално би изпепелило товара, преди той дори да достигне орбита.
Луната обаче предлага перфектните физични условия за масов ускорител. Първо, лунната гравитация е само една шеста от земната, което означава, че необходимата скорост за преодоляването ѝ е напълно постижимите 2,38 км/с или 8560 км/ч. Второ, Луната няма атмосфера.
При нулево въздушно съпротивление, което да създава триене или нагряване, масовият ускорител може да изстрелва деликатни товари, като например специално защитените компютърни чипове за изкуствен интелект, които Мъск описа, директно от повърхността в космоса без нито капка гориво.
Приложения отвъд изчислителната мощ
Въпреки че Илон Мъск в момента е фокусиран върху използването на лунен масов ускорител за извеждане на орбитални центрове за данни, тази инфраструктура на практика би отворила вратите към останалата част от Слънчевата система.
Най-ценният ресурс в космоса е водата, която може да бъде разделена на водород и кислород за създаване на ракетно гориво. Лунният ускорител би могъл непрекъснато да изстрелва масивни блокове лунен лед към земна орбита или към Марс, служейки като постоянна, автоматизирана линия за доставки за междупланетни станции за презареждане.
Освен това съоръжението може да се използва за износ на суровини, добити от лунния реголит, като желязо, алуминий или титан. Чрез преместването на тежкото, ресурсоемко производство от Земята на Луната, масовият ускорител се превръща в основна експортна артерия за една напълно индустриализирана лунна икономика.
Върховното инженерно предизвикателство
Макар физиката зад лунния масов ускорител да е напълно издържана, изграждането му би било може би най-великото инженерно постижение в човешката история.
Основното препятствие е огромният мащаб на първоначалната инфраструктура. Ускорителят изисква перфектно подравнена писта, простираща се на няколко километра, което означава,- че строителни екипи и хуманоидни роботи като Оптимус (Optimus) на Тесла (Tesla) ще трябва да извършват тежки строителни дейности във враждебна вакуумна среда.
В допълнение, свръхпроводящите електромагнити изискват огромно количество електроенергия, което налага изграждането на декари слънчеви панели или специален ядрен реактор само за захранване на стартовия механизъм.
Появата на кораба Старшип (Starship) на компанията СпейсЕкс (SpaceX) обаче прави това осъществимо за първи път. Тъй като Starship може да достави над 100 метрични тона товар на лунната повърхност с едно пътуване, човечеството най-накрая разполага с транспортно средство, способно да пренесе тежкото строително оборудване, сегментите на пистата и енергийните системи, необходими за изграждането на ускорителя.
Най-добрата алтернатива
Когато разглеждаме начините за изнасяне на товари от Луната, съществуват няколко алтернативи на масовия ускорител, но никоя от тях не предлага същото дългосрочно икономическо предимство.
Най-очевидната алтернатива са традиционните химически ракети. Те обаче са ограничени от ракетното уравнение – трябва да носите тежко гориво, за да повдигнете тежкото си гориво. Дори ако произвеждате метан и кислород на Луната, една ракета изисква сложни двигатели, поддръжка и огромен разход на енергия за всеки отделен полет. За разлика от тях, масовият ускорител не изисква никакво химическо гориво и струва само толкова, колкото е местната слънчева електроенергия за зареждане на магнитите.
Друга алтернатива е космическият асансьор, който използва масивно въже, простиращо се от повърхността до орбита. Космическите асансьори обаче изискват материали с якост на опън, каквито човечеството все още не е открило как да произвежда в голям мащаб, като например въглеродни нанотръби.
Масовият ускорител печели, защото разчита на съществуващи, добре разбрани физични закони и технологии, които вече притежаваме. Той изисква колосална първоначална капиталова инвестиция, но след като бъде включен, пределната цена за изстрелване на полезен товар в далечния космос на практика спада до нула.
Концепцията за масов ускорител е основен елемент в аерокосмическата теория и научната фантастика от десетилетия, но Илон Мъск е първият човек с индустриалния капацитет и волята действително да построи такъв.
Чрез обединяването на капацитета за тежки товари на SpaceX, роботиката на Tesla и изчислителните нужди на ексАй (xAI), лунният масов ускорител представлява ключовия мост между обвързаното със Земята настояще на човечеството и неговото междупланетно бъдеще.
След като доказаха, че могат да създават едни от най-технологично напредналите и скъпи електрически автомобили на планетата с моделите Лусид Еър (Lucid Air) и Гравити (Gravity), от Лусид Моторс (Lucid Motors) най-накрая се подготвят да навлязат в сегмента на масовите електромобили.
По време на Деня на инвеститорите на компанията за 2026 г., който се проведе миналата седмица в Ню Йорк, временният изпълнителен директор Марк Винтерхоф (Marc Winterhoff) и неговият екип очертаха пътната карта към рентабилност.
Ключовият елемент в тази стратегия е чисто нова платформа от среден клас, проектирана да се конкурира директно с Тесла Модел Уай (Tesla Model Y) и Ривиан Р2 (Rivian R2). Lucid планира да лансира три различни потребителски SUV модела на базата на новата архитектура, като всички ще стартират с цена под критичната граница от 46 000 евро.
Посочените цени са препоръчителни и са конвертирани в евро по актуален курс за удобство на читателите. Възможно е да има разлики при официалното обявяване за европейския пазар.
Триото Космос, Ърт и Лунар
Вместо да прилага универсален подход към сегмента на средноразмерните всъдеходи, Lucid разработва три различни модела, които ще споделят до 95% от базовите си компоненти. Това ще позволи драстично намаляване на производствените разходи.
Първият, който ще се появи, е Лусид Космос (Lucid Cosmos). Пълното му представяне е планирано за това лято, а производството ще започне в края на годината. Cosmos е елегантен, аеродинамичен петместен модел, който е пряк конкурент на Model Y. Той се отличава със скосена линия на покрива и е насочен към купувачи, търсещи максимална ефективност и динамика за всеки ден.
Приблизително година след като Космос дебютира на пазара, Lucid ще лансира и модела Ърт (Earth). Макар да е изграден на същата платформа, Лусид Ърт възприема много по-смел, изправен и приключенски стил. Той прилича на умалена версия на Gravity и е предназначен за офроуд и приключения, подобно на Rivian R2.
Потребителските автомобили обаче не бяха единствената новост. Lucid изненадаха инвеститорите, като разкриха и Лусид Лунар (Lucid Lunar) – специално създаден двуместен концепт за роботакси. Той използва същата архитектура от среден клас и цели да се конкурира със Сайбъркаб (Cybercab), като вероятно ще използва хардуер за автономност от Нуро (Nuro).
Новата задвижваща система
За да постигнат цена под 46 000 евро, без да жертват динамиката, с която марката е известна, инженерният екип е преработил изцяло задвижващата система.
Платформата от среден клас ще дебютира със следващото поколение електрически задвижващ модул на Lucid, наречен Атлас (Atlas). В сравнение с моторите, които в момента задвижват Air, модулът Atlas е с 23% по-лек, има 30% по-малко части и изисква с 37% по-малко разходи за материали.
Тъй като моторът Атлас е изключително ефективен, от компанията твърдят, че ще постигнат водещ за индустрията разход от 13,8 до 14,5 кВтч/100 км. Това означава, че на Cosmos ще е необходим сравнително малък батериен пакет с капацитет 69 кВтч, за да постигне пробег от 483 км. Чрез използването на много по-малка батерия за постигане на същия пробег като конкурентите, Lucid очаква да спести около 1840 евро от разходи за батерии на автомобил спрямо средното за индустрията.
Баланс между дигитално и аналогово
В интериора новите SUV модели ще разполагат с огромен 36-инчов екран, разположен високо на арматурното табло. Въпреки това от Лусид Моторс се вслушват в изискванията на клиентите и запазват традиционни аналогови контроли.
Новите всъдеходи ще имат физически, аналогови дръжки на вратите отвътре, вместо електронни бутони. Запазени са и хардуерни бутони за силата на звука, настройката на аудиосистемата и специфични функции на климатика, което е в отговор на умората на шофьорите от интерфейси, разчитащи изцяло на сензорни екрани.
Роботакси и Убер
Lucid ясно заявяват, че продажбата на автомобили на крайни клиенти е само една част от тяхната стратегия за приходи. По време на събитието президентът и главен оперативен директор на Убер (Uber), Андрю Макдоналд (Andrew Macdonald), се присъедини към ръководителите на Lucid на сцената за неформална дискусия относно бъдещето на автономните споделени пътувания.
Двете компании потвърдиха, че финализират мащабно споразумение за внедряване на средноразмерните автомобили на Lucid, включително бъдещия Lunar, в мрежата на Uber. Това продължава съществуващото им партньорство, което в момента използва всъдехода Gravity за тестове на автономно шофиране в Сан Франциско и позиционира американския производител като директен конкурент на предстоящата мрежа на Тесла (Tesla) – Cybercab.
Финансовата реалност на Lucid Motors
Цялата тази високооптимизирана инженерингова работа служи на една основна цел: да спести пари на компанията. Финансовият директор на Lucid отбеляза, че производствените разходи за единица от новите модели се очаква да бъдат с 60% до 70% по-ниски от базовите разходи за Gravity.
Чрез мащабиране на тази радикална ефективност и разширяване на пазарния си потенциал с кросоувър на цена под 46 000 евро, от Lucid вярват, че новата платформа е ключът към постигането на положителен свободен паричен поток до края на десетилетието.
Последвайте ни в Google News
