Деветдесетте години на миналия век бяха време на сериозни културни промени, но и на много звездни автомобили. Ние събрахме някои от най-ярките икони на десетилетието.
Едно незабравимо десетилетие
През 90-те се случиха много неща. Интернет започна да пълзи по земното кълбо, а мобилните телефони станаха по-малки и по-достъпни. В киното блокбъстъри като „Джурасик парк“ и „Титаник“ се бореха с нова вълна от независимо кино, като „Криминале“ на Куентин Тарантино. В музикалните класации поп групите се съревноваваха с бритпоп, гръндж, хип-хоп и рейв културата. Известни имена като принцеса Даяна, Бил Клинтън и Нелсън Мандела също заемаха челните страници на вестниците, но какво се случваше с автомобилите?
Десетилетието беше изпълнено с автомобилни върхове и тук сме подредили някои от тях. Всеки един от тези модели е оставил следа, която продължава да съществува дълго след спирането му от продажба.
През 90-те турбокомпресорите все още се смятаха за основно подобрение при спортните автомобили, независимо дали идваха фабрично, или бяха част от тунинг сцената. Преминаването към електрическо задвижване беше характерно предимно за камиончетата за мляко, докато SUV моделите бяха просто автомобили 4×4, при които акцентът беше твърдо поставен върху практичността. Много серийни модели все още се раждаха от състезанията, като шампионатите за туристически автомобили, ралитата и надпреварите за издръжливост служеха за изпитателен полигон за превозни средства, които теоретично можеха да бъдат купени от местния дилър. Във Формула 1 смъртта на Айртон Сена и Роланд Ратценбергер на пистата Имола по време на уикенда за Гран При на Сан Марино през 1994 г. промени моторните спортове завинаги.
Суперавтомобилите достигнаха ново ниво – първо с появата на Jaguar XJ220, точно навреме за световната рецесия, а след това McLaren F1 напълно пренаписа правилата в този клас.
Ford Escort RS Cosworth
Ford е свързан с моторните спортове още от зората на автомобила. През годините марката се радва на успехи в Льо Ман, Формула 1, Инди 500, НАСКАР, туристическите шампионати и, разбира се, в ралитата. Ford Escort изигра своята роля на рали сцената, а през 90-те се появи RS Cosworth, за да увеличи максимално шансовете на марката по специалните етапи.
Но не всичко е такова, каквото изглежда. Макар Cosworth да прилича на Escort Mk5 с агресивен бодикит, под ламарините той всъщност е Sierra Cosworth. Този автомобил беше разгромил конкуренцията в шампионатите за туристически автомобили, но размерите и задното му задвижване го правеха неподходящ за рали. Инженерите на Ford добавиха задвижване на четирите колела със Sapphire Cosworth, но беше необходимо по-късо междуосие. Така съществуващата ходова част на Sierra беше „напъхана“ в каросерия, която приличаше на най-новия Escort, но в действителност само покривът и вратите бяха същите.
RS Cosworth постигна известни успехи в ралитата, но конкуренцията от Toyota, Subaru и Mitsubishi попречи на Ford да постигне целите си с рали програмата. Междувременно шосейната версия на Cosworth придоби култов статут, превръщайки се в един от най-желаните и високо ценени RS модели. Той определено привлича погледите с дълбоките си прагове, широките калници и, разбира се, онова огромно задно крило, което връща спомените за ерата на тунинга.
Зад волана първото нещо, което посреща шофьора при версиите с дясна дирекция, е тясното пространство за краката, причинено от голяма издатина в пода, за да се направи място за механиката от Sierra. Седалката също е висока, което създава усещане, че седите нависоко, а арматурното табло и основата на предното стъкло са разположени ниско пред вас.
При стартиране на двигателя Cosworth YB, който произлиза от агрегата Pinto, се чува силен шум и тракане. При потегляне реакцията напомня повече на пощенски ван, отколкото на яростен рали автомобил. Но щом оборотите достигнат 2750 об/мин, настава истинска стихия. Турбокомпресорът се развърта и изстрелва Escort към хоризонта, като дава съвсем малко време за реакция и включване на следващата предавка. Предавателните числа са къси, а смяната не е от най-плавните, но поне поддържат турбото в работен режим, което позволява да се насладите на ускорението.
Въпреки че системата за задвижване на четирите колела предава мощността към пътя, настройките с акцент върху задната ос правят RS Cosworth по-склонен към презавиване, отколкото може да се очаква. Предизвикателството да се поддържа турбокомпресорът в обороти, за да се запази инерцията, доставя вид забавление, което е много по-трудно да се намери при по-новите спортни автомобили.
Audi S2 Coupe
През 80-те години Audi демонстрира стойността на задвижването на четирите колела при спортните автомобили. Но с настъпването на 90-те компанията искаше да се утвърди като сериозен съперник на BMW и Mercedes. Така купето, което се появи през 1991 г., проправи пътя за ново поколение модели на Audi.
То послужи и за основа на първия S модел – S2 Coupé, който виждате тук, въпреки че се предлагаше и като комби Avant, и в рядка версия седан. Въпреки че беше ново начало, S2 все още имаше връзки с миналото. Стандартното купе използва същата платформа и ходова част като седаните 80 и 90, но S2 вдигна нивото с 2,2-литровия петцилиндров турбо двигател с 20 клапана и система за задвижване на четирите колела от своя предшественик Quattro.
Една значителна промяна беше дизайнът, като купето въведе по-елегантна форма. По онова време Audi се фокусираше върху ефективната аеродинамика, така че изчистените линии на модела бяха в унисон с останалата част от гамата на марката.
S2 Coupé е красиво и сдържано, особено когато е поставено до дивия Escort RS Cosworth. Конкретният екземпляр от колекцията на Audi е особено добър пример – с пробег под 2900 км, той е едва разработен и се усеща толкова свеж, сякаш току-що е напуснал завода в Инголщат.
Audi S2 Coupe
Ниската линия на покрива означава, че по-високите шофьори може да докосват тапицерията на тавана, докато намерят удобна позиция за шофиране, но зад волана S2 създава познатото усещане за Audi. За разлика от всеки модерен модел на марката, тук няма екрани освен LCD дисплея на бордовия компютър и панела на свалящия се касетофон. Вместо това получавате аналогови прибори с бели циферблати, както и три допълнителни уреда в долната част на централната конзола с важна информация. Като цяло интериорът създава усещане за лукс, а физическите бутони предлагат осезаемо усещане при допир, което липсва в по-новите автомобили.
Характерният звук на петцилиндровия двигател на Audi се долавя, макар и леко приглушен. При по-ниски скорости сервоусилвателят на волана е лек като на съвременен автомобил, а компактните размери на купето го правят лесен за маневриране. Воланът се усеща по-тежък при високи скорости, но не предлага много обратна връзка, докато задвижването на четирите колела осигурява отлично сцепление.
Шестстепенната ръчна скоростна кутия има солидно и прецизно превключване, но е ясно, че Coupé е проектирано за аутобан, тъй като предавките са дълги. При ниски обороти всичко е много спокойно, но нещата се променят, когато турбото се активира около 3000 об/мин, и автомобилът се усеща достатъчно бърз за GT модел с 227 к.с. Тази комбинация е изключително приятна и създава усещането за автомобил, който може да пътува с дни, но е готов да достави удоволствие при всяка възможност.
Технически данни
Модел: Audi S2 Coupe
Години на производство: 1991-1995
Двигател: 2,2-литров 5-цилиндров редови турбо
Мощност/въртящ момент: 227 к.с./380 Нм
Трансмисия: Пет или шестстепенна ръчна, задвижване на четирите колела
Ускорение 0-100 км/ч / Макс. скорост: 5,9 секунди / 246 км/ч
Цена като нов: 30 000 британски лири
Стойност днес: 26 000 британски лири
Porsche 911 Turbo
Деветдесетте години бяха период на големи промени в историята на емблематичното Porsche 911. Двигателят с въздушно охлаждане най-накрая беше пенсиониран през 1998 г. в полза на изцяло нов агрегат с водно охлаждане, но преди това поколението 993 се сбогува с гръм и трясък. На върха на гамата, GT версиите са чистокръвни състезателни коли за пътя, докато Turbo и Turbo S предлагат по-рафинирана динамика, но все пак с много характер.
Въпреки че 993 следва основния силует на оригиналния 911, особено около линията на покрива и рамките на прозорците, изгладените предна и задна част му придават по-модерен вид. При версията Turbo това е подсилено от по-широки калници и задно крило, което напомня за оригиналния модел 930 Turbo. Като добавим и наситения цвят Arena Red на автомобила от снимките (който е и цветът при представянето на 993 Turbo), се получава визия, която устоява на времето.
Въпреки по-широката си каросерия, 993 Turbo си остава малък автомобил. Дори в сравнение със съвременници като Audi S2 и Escort Cosworth, той се усеща компактен и нисък, а тясната позиция на шофиране предлага познати за Porsche елементи като изправеното предно стъкло, тънките колони на прозорците и педалите, монтирани на пода.
Шестцилиндровият боксерен двигател стартира с рязък звук, преди да се успокои в познатото механично мъркане, което само двигател с въздушно охлаждане може да издаде. Управлението на автомобила има тежест, която напомня, че това е целенасочен спортен автомобил. При включване на първа предавка с късия скоростен лост ускорението се усеща пъргаво от самото начало, въпреки че истинската мощ се разгръща около 4000 об/мин. Тогава двойният турбокомпресор работи на пълни обороти, задната част кляка и колата се изстрелва напред с пълна сила. Усещането е вълнуващо, а 993 има бърза реакция, която го кара да се усеща пъргав, докато боксерният двигател издава пристрастяващ рев.
Задвижването на четирите колела предлага подобрено сцепление в сравнение с предишните 911 Turbo, но това все още е автомобил, който изисква уважение в завоите заради задния си двигател. Тежестта на автомобила се усеща отзад и макар воланът да осигурява отлична обратна връзка, той се усеща лек.
Volvo 850 T5-R
Приборното табло има много бутони, които управляват всичко – от затъмняването на уредите (можете да ги изключите напълно, което е забавно през нощта) до превключването между режими Eco, Sport и Winter за регулиране на реакцията на задвижването, а има дори и дървени елементи, които му придават по-зрял вид.
Както при Audi Coupé, от петцилиндровия двигател под капака се чува приглушен звук, а тестовият автомобил се усещаше сдържан заради четиристепенната си автоматична скоростна кутия. Ако трябваше да избираме, бихме предпочели петстепенната ръчна трансмисия, защото автоматикът реагира доста бавно, което ограничава потенциала на двигателя от 237 к.с. Можете да подсилите нещата, като изберете режим Sport, въпреки че едно предимство на автоматичната кутия е, че бавната ѝ реакция намалява риска от превъртане на гуми при рязко потегляне с пълна газ.
След като набере скорост, двигателят работи тихо на заден план, а возията е по-скоро твърда, но не достатъчно, за да причини дискомфорт на пътниците. 850 T5-R идва от време, когато неговите 17-инчови джанти са се смятали за големи, и макар тези колела и нископрофилните гуми да допринасят за по-твърдото усещане, то не е по-лошо от това на който и да е съвременен спортен автомобил, така че пътуването по магистрала е безпроблемно.
В завоите има известно накланяне на каросерията, но то е добре контролирано. При подаване на газ на излизане от завой вътрешното предно колело превърта, но това е често срещана черта за всеки спортен автомобил с предно задвижване от деветдесетте години с мощност над 200 к.с. Поне воланът има директно усещане и предлага достатъчно обратна връзка, за да ви информира какво се случва на пътя.
Технически данни
Модел: Volvo 850 T5-R
Години на производство: 1995-1996
Двигател: 2,3-литров 5-цилиндров редови турбо
Мощност/въртящ момент: 237 к.с./340 Нм
Трансмисия: Петстепенна ръчна или четиристепенна автоматична, предно задвижване
Ускорение 0-100 км/ч / Макс. скорост: 7,3 секунди / 245 км/ч
Цена като нов: 28 840 британски лири
Стойност днес: 12 500 британски лири
Mazda MX-5
В света на спортните автомобили, краят на осемдесетте и началото на деветдесетте години станаха свидетели на своеобразна надпревара между производителите в опит да преминат бариерата от 320 км/ч и да се стремят към все по-високи скорости. Но в Япония Mazda възприе напълно различен подход към идеята за създаване на забавен автомобил. Като използват за вдъхновение класически британски спортни коли като MGB и Lotus Elan, екип от инженери и дизайнери се заема да възроди роудстъра с предно разположен двигател и задно задвижване, а резултатът се превръща в най-продавания двуместен открит автомобил в историята – MX-5.
Вдъхновението на оригиналния MX-5 се вижда от всеки ъгъл, като заоблената предница и повдигащите се фарове са заимствани от Elan, а пропорциите биха подхождали на всеки от вече несъществуващите британски производители на спортни автомобили. Първото поколение е известно вътрешно в Mazda като NA и когато се появява, купувачите са запленени от достъпните му спортни характеристики. В края на деветдесетте NA е последван от NB, а след това идват NC и настоящият ND с повече технологии и пространство, но едно нещо остава непроменено – формулата на преден двигател, задно задвижване и достатъчно мощност, за да се осигури забавно шофиране.
Въпреки че интериорът на NA е тесен, особено с вдигнат покрив, има достатъчно място дори за високи пътници да се настанят удобно, а простотата на купето позволява да се съсредоточите върху това, което MX-5 прави най-добре – да ви кара да се усмихвате.
Ранните модели са с 1,6-литров атмосферен бензинов двигател, докато моделите от 1994 г. преминават към по-голям 1,8-литров агрегат с повече мощност и въртящ момент. Но която и версия да изберете, комбинацията от разпределение на теглото 50:50 и сравнително скромна мощност означава, че MX-5 е автомобил, който може да помогне на начинаещите шофьори да усетят управлението на автомобил със задно задвижване, без да се налага да го правят с главоломна скорост.
Воланът предлага добра обратна връзка за пътя под вас, докато късият ход на петстепенната скоростна кутия е лесен за свикване, когато искате да извлечете най-доброто от двигателя. Още по-добре е, че лекото тегло на MX-5 и сравнително мекото окачване го правят напълно способен да се справя с неравните второстепенни пътища. Най-старите версии на MX-5 вече са на повече от 35 години и днес са в същата позиция, в която е бил MGB, когато Mazda за първи път пуска своя роудстър. А именно, ако търсите автомобил за забавление през уикенда, който ще ви донесе усмивка без голяма инвестиция, няма как да сбъркате.
Балансираното шаси и прецизното управление на газта на E34 означават, че автомобилът се контролира лесно, без да е необходима намесата на електронни асистенти.
Интериор: Лукс и технологични компромиси
Като флагман на гамата, M5 е предлагал множество луксозни елементи, макар че списъкът с допълнителни опции също е бил дълъг. Един от липсващите елементи в конкретния автомобил от снимките е кожената тапицерия. Платненият салон е по-скоро изключение, тъй като кожата е била почти стандартен избор, а семплият сив текстил, използван навсякъде, е леко изненадващ.
Характерната оранжева подсветка на приборното табло в това поколение BMW създава усещане за уют. Далеч по-малко впечатляващ обаче е бордовият компютър (OBC). Със своята миниатюрна клавиатура и едноредов матричен дисплей, той е бил предшественик на модерните инфоразвлекателни системи, но тук изглежда почти като допълнително монтиран компонент. Управлението му е било сложно заради множеството малки бутони и скромния дисплей, разположен до основния радио модул.
Дизайн на „вълк в овча кожа“
Една от определящите черти на M5 от тази епоха е неговата дискретност. Освен емблемите „М“ отпред и отзад, по-дълбоките брони, праговете и големите за времето си 18-инчови джанти (проектирани да насочват охлаждащ въздух към спирачките), почти няма други издайнически белези за потенциала на автомобила. В тъмен цвят M5 е истински „вълк в овча кожа“ – концепция, която днес му е спечелила статута на модерна класика.
Последвайте ни в Google News
