Ламборгини Диабло SV (1995 – 1999) – последният чист, необуздан V12 модел на марката

Пет години след представянето на оригиналния модел, Ламборгини Диабло SV (Lamborghini Diablo SV) от 1995 година върна водещия суперавтомобил от Сант’Агата към аналоговите, безкомпромисни корени, от които са произлезли неговите предшественици. Погледнато назад, той е идеалната междинна точка между лудите ранни години на Ламборгини – с Миура (Miura) и Кунташ (Countach) – и изпипаните (но все така вълнуващи) години под шапката на Ауди (Audi), започвайки с Мурсиелаго (Murciélago).

Моделът върна емблемата Супер Велоче (Super Veloce), използвана за първи и последен път при Миура, и е безспорно най-значимият сред Диабло. Между 1990 и 2001 година Ламборгини произведе по-малко от 3000 екземпляра Диабло, като версията SV наброяваше по-малко от 350 броя и марката я създаваше само между 1995 и 1999 година.

Любопитно е, че при излизането си Ламборгини определи по-ниска цена за SV в сравнение със стандартния Диабло, заради по-малката му сложност и изтънченост. През последните години обаче неговата рядкост и уникалност го изстреляха в колекционерската стратосфера.

Ламборгини Диабло SV в детайли

Със своите въздухозаборници на покрива, ОЗ (OZ) джанти с разделен борд и трисекционно задно крило над удължената броня, монтирано на любопитно меки опори (заради американските разпоредби за катастрофи), SV изглежда като суперавтомобил, достоен за плакат.

Моделът е изцяло със задно задвижване и е изоставил адаптивните амортисьори на версията VT, което е помогнало за намаляване на масата с около 100 килограма. Ламборгини увеличи мощността на 5.7-литровия V12 двигател от 485 к.с. при VT до 503 к.с., докато по-късите предавки ограничиха максималната скорост до 299 км/ч, но осигуриха по-голяма пъргавина при ускорение.

При първи досег автомобилът внушава огромен респект. Когато се провираш под вратата тип „ножица“ и се спускаш в тапицираната с Алкантара (Alcantara) шофьорска седалка, седалищната точка е изключително ниска. Пред теб се простира гигантско пространство на таблото, също изцяло тапицирано с Алкантара, и силно наклонено челно стъкло. Ръцете ти посягат нагоре към сравнително високия волан, а краката ти са леко изместени наляво, срещайки близко разположените педали. Това не е автомобил, в който да носиш обемисти маратонки Еър Макс (Air Max) от 90-те години.

Погледът назад в Ламборгини Diablo SV (Lamborghini Diablo SV) е истинско предизвикателство. Отвъд тесния заден прозорец има мрежа, сякаш V12 двигателят е опасно същество в клетка, а видимостта е допълнително затруднена от въздуховодите от покривните отвори, които се спускат към отделението.

Зад волана на Ламборгини Diablo SV

Но ето и изненадата. Преместването на скоростния лост през отворената му кулиса на първа предавка е леко и лесно, същото важи и за съединителя. Воланът има подобен малък диаметър като този на Кунтач (Countach), но сервоусилвателят прави Диабло (Diablo) лесен за маневриране. Обратните завои с по-ранните Ламборгинита трябваше да се избягват на всяка цена, но тук не е така (въпреки че движението назад без помощник е, признато, предизвикателство).

След като потегли, воланът на Ламборгини остава лек, но е прецизен, измерен и точен, докато смяната на предавките е безпроблемна и тактилна радост. V12 двигателят също носи радост. Въпреки че е с увеличен обем, блокът е по същество същият като този в Кунтач (и Миура (Miura) и 400 GT преди това) и притежава някои от същите звучни качества. Това е плавно, меко ръмжене. Докато оборотите се покачват на втора и трета предавка, усещането е като да хванеш вълна и да я яхнеш, задвижван от въртящ момент, равен на малък океан.

Предницата реагира остро, без да е нервна, а задницата следва вярно. Има много сцепление, отчасти защото има толкова много гума на пътя (задните гуми са широки 335 мм). Сигурно е, че ако човек е прекалено смел, теглото на двигателя отзад може да създаде проблеми, и трябва да се има предвид, че няма ABS, но въпреки това Диабло SV е автомобил, който е на ваша страна. Можеш наистина да влезеш в ритъм с него. По откритите, приятно извити пътища, които опасват шотландско езеро, докато наближаваме последното си място за снимки, не исках да спирам да шофирам.

Разбира се, има и недостатъци. Човек е наясно с широчината на Диабло и осъзнава, че се намира в предния край на разширяващ се клин. Огледалата са далеч навън на двойните си стойки, малко като удълженията, които би носил автомобил, теглещ каравана. Необичайната форма на страничните прозорци, спускащи се надолу в предния си край, дава добра видимост към тези огледала и първоначално настроих огледалото от пътническата страна, за да следя разстоянието между борда на Диабло и бордюра, докато не свикна с широчината. В крайна сметка спираш да си поемаш дъх всеки път, когато насреща идва камион, и просто се отдаваш на удоволствието – а да се отдадеш, можеш.

Обожавам да шофирам SV и той безспорно е по-добър автомобил от Кунтач във всяко обективно отношение, въпреки че не мога да не почувствам, че част от неопределимата магия на по-стария автомобил не е съвсем налице; за мен Диабло не се движи по пътя със същата енергия и сърцето ми не бие през гръдния кош по същия начин, както при LP400 и QV – въпреки че може би това не е толкова лошо.

Ричард Мийдън, главен редактор на списание „Ево“, заяви, че това е автомобилът, който е искал Кунтач да бъде, но никога не е бил. Той добави, че знае, че хората се наслаждават на физическата мощ на Кунтач и го разбира, но това намалява удоволствието от шофирането, докато Диабло е много по-лесен за управление, но все пак притежава драмата и достатъчно тежест и фактор на сплашване, за да изпълни ролята си. Юсуф също смята, че липсва щипка от извънземното присъствие на Кунтач, но се съгласи, че е много по-лесен за шофиране, но все пак има много драма. Той е развил играта по правилния начин: много по-лесен за шофиране, без да отнема добрите страни.

Част от привлекателността на Диабло е, че има буквална и духовна ДНК връзка с неговите предшественици. Той е описан като последния от динозаврите, но изненадата е, че е наистина способен и възнаграждаващ за шофиране. Диабло SV не винаги се споменава в пантеона на великите шофьорски автомобили, но може би трябва.

Стойност и ръководство за покупка

Стойността на Ламборгини Диабло дълго време беше ниска, но през последните години отбеляза скок нагоре. И с право, предвид колко специални и сравнително редки са тези автомобили – произведени са повече от четири Галардо (Gallardo) и три Авентадор (Aventador) за всеки произведен Диабло. Това е и последното „чисто“ Ламборгини, преди Ауди (Audi) да поеме контрола и според някои, да укроти бесния бик.

Версията Super Veloce заема високо място в пантеона на Диабло, като е вторична по стойност само спрямо малко по-редки модели като емблематичния SE30, ултра-редкия GT, който наследява SV, и последната 6-литрова версия. Днес трудно ще платите по-малко от 464 000 € за който и да е екземпляр на Диабло SV, като повечето са на цена доста над 580 000 €. Няма да мине много време, преди някои да достигнат оценка от 1 160 000 €.

Диабло не е толкова сигурна четириколесна инвестиция, че всички екземпляри да са перфектни. Поне не още. Това все още са стари италиански автомобили, които за известно време бяха изложени на риск от пренебрегване. Затова ще искате избраният от вас автомобил да притежава изчерпателна история на поддръжка и ремонтни дейности.

V12 двигателят Бизарини (Bizzarrini) е издръжлив, но може да гори масло по различни причини, което след това изисква основен ремонт, така че автомобил със скорошна чиста сервизна история е най-добрият вариант за успокояване на нервите. Както при всеки стар италиански автомобил, електрически проблеми и дори ръжда не са изключени. Излишно е да казваме, че ще искате и кристално чиста история на инциденти.

Технически характеристики

Под капака работи V12 двигател с обем 5707 куб. см, който развива 503 к.с. при 6800 об/мин и 580 Нм въртящ момент при 5200 об/мин. Масата на автомобила е 1530 кг. Ускорението от 0 до 100 км/ч отнема 3.9 секунди, а максималната скорост достига 299 км/ч. Цената като нов през 1995 г. е била около 178 000 €, което в днешни пари се равнява на около 375 000 €. В момента стойността на модела започва от над 522 000 €.

Последвайте ни в Google News

Георги Василев

Георги Василев е автомобилен журналист в TopGear.bg, където ежедневно представя най-новото от све...

Още от автора
Предишна/Следваща
Подобни публикации