BAC навлиза в моторните спортове с новия едноместен Mono Cup, като ще бъде разработена и версия за пътя.

Пилотите ще имат възможност да стартират от челото, средата и края на решетката в различните квалификационни серии преди големия финал на всеки кръг. Това гарантира оспорвани състезания и битки в цялата колона. За участие ще се изисква международен състезателен лиценз, така че пилотите ще имат предишен опит, но се очаква много от тях да бъдат любители, а не утвърдени професионалисти. След като шампионатът в Близкия изток стартира, BAC може да разшири формата и в други региони.

Тъй като до момента Mono се продава в 47 държави, лесно можем да си представим Mono Cup САЩ, Mono Cup Европа и т.н.

Цената на пакета за участие в дебютния шампионат, който осигурява всичко необходимо на пилотите, все още се финализира. Ако обаче клиент реши да закупи само автомобила, цената му е 330 000 британски лири.

BAC Mono Cup: Автомобилът

Вече има клиенти, които се интересуват от закупуването на версия на Cup, която да могат да карат и по обществените пътища. Поради това в бъдеще ще бъде възможно Mono Cup да се поръча и с регистрационни табели. Модификациите, които го правят легален за пътя, са сравнително лесни: променени фарове, добавяне на ръчна спирачка, шумозаглушител на изпускателната система и други. Това е напълно логичен ход, особено след като производството на най-бързия модел на BAC, Mono R, приключи със своите 40 бройки. Така в гамата се отваря ниша за по-твърд и бърз Mono, който да се продава успоредно със стандартния модел. Състезателният автомобил споделя много от компонентите си с R, включително карбон-керамичните спирачни дискове и 2,5-литровия четирицилиндров редови двигател, разработен от Mountune на базата на агрегат от Ford, който служи и като частичен силов елемент от шасито. Това е атмосферен агрегат със сух картер, който може да достигне 9000 об/мин и развива 338 к.с. в състезателен режим.

Яркожълтата машина е развойният прототип на BAC, чиито тестове са почти завършени, а финалните спецификации са одобрени. За днешния ден тя е на наше разположение за тест на пистата. Трябва да се отбележи, че изглежда фантастично. Каросерията е почти идентична с тази на Mono R. Предните и задните композитни структури за поемане на удар вече отговарят на необходимите стандарти за безопасност в моторните спортове, като от BAC са решили да не добавят крила за генериране на аеродинамично притискане. Иън Бригс обяснява, че въпреки че автомобилът генерира известна притискаща сила, усещането зад волана е свързано повече с механичното сцепление, отколкото с аеродинамиката.

Автомобилът е оборудван с изцяло нови карбонови джанти – първите, одобрени за моторни спортове – с тегло от едва 3,9 кг за предните и 4,1 кг за задните. Тяхната комбинация от аеродинамична повърхност и стилна графика напълно съответства на цялостната естетика на Mono. За разлика от някои състезателни автомобили, които отблизо изглеждат грубовати, тук случаят не е такъв. Преходът от пътен към състезателен модел не е компрометирал формата и автомобилът все още прилича на скулптурно произведение на изкуството.

Подобно на Mono R, тук също има въздухозаборник от лявата страна на капака на двигателя, който наподобява този при болидите от Формула 3. За версията Cup дизайнът му е нов и по-елегантен, а въздуховодите и филтърът в него са ревизирани. BAC са добавили и допълнителен маслен радиатор, който обаче е необходим само за състезания при много високи температури, каквито се очакват в Близкия изток. Днес, в хладната Австрия, това няма да е проблем.

Окачването е с нова геометрия и променен радиус на търкаляне, за да се компенсира по-голямото усилие във волана, породено от специално разработените сликове на Pirelli и по-твърдите пружини. Амортисьорите са четирипътно регулируеми от Öhlins, за разлика от двупътно регулируемите при Mono R. Докато R не разполага със системи в помощ на водача, версията Cup е оборудвана със състезателни ABS, тракшън контрол и система за стабилност. Като цяло автомобилът е с 15 кг по-лек от R и с 40 кг по-лек от стандартния Mono модел 2025 г. Само премахването на шумозаглушителя спестява 6 кг, а други икономии идват от карбоновите джанти и замяната на резервоара с мек такъв, отговарящ на стандартите на FIA. Сухото тегло е 540 кг, като се очаква с течностите да нарасне само с около 25-30 кг.

Усещането зад волана

Тъй като за Cup не се изисква система „ореол“ (halo) или допълнителна предпазна клетка, влизането в колата прилича на влизане във вана: първо единия крак, после другия, след което ръцете се поставят от двете страни на кокпита и тялото се спуска надолу. Каросерията се издига над раменете, а торсът е силно наклонен назад под ъгъл от 45 градуса – точно както в болид от Формула 1. Mono е изграден около тръбно шаси, но благодарение на карбоновите панели, които го покриват, усещането е като за престой в карбонов монокок.

Отляво и отдясно, точно както в шосейната версия, има джобове с цип за съхранение на ключове. Воланът в стил Формула 1 също е пренесен от стандартния модел, но с една нова интересна характеристика. Ръкохватките му са изработени от 3D принтирана структура с органичен вид, дело на калифорнийската компания Carbon 3D, която доставя същия материал на Adidas за маратонки и на Specialized за седалки за планински велосипеди. От BAC смятат, че материалът на този прототип е малко по-мек от необходимото и следващата версия ще бъде по-твърда, но усещането и визията му са страхотни и напълно в духа на високотехнологичната философия на Mono, където формата следва функцията.

Кормилната колона и педалите се регулират ръчно, но не с лост, а от Анди – инженерът, отговорен за разработката на Mono Cup. Контролите на всеки автомобил Mono се настройват индивидуално за неговия водач. Двигателят се стартира с басов, вибриращ празен ход и веднага се усеща липсата на тапи за уши.

Първи обиколки на пистата

Двигателят с алуминиев блок е напълно студен, затова е от ключово значение да загрее добре. Изчаквам сините светлини на волана, които сигнализират за ниска температура на маслото и антифриза, да изгаснат, като поддържам оборотите под 4000 об/мин. Проблемът е, че свръхлекият Mono достига тези обороти почти мигновено. Поради тази причина първите няколко минути преминават в бавни обиколки на изненадващо тясната писта, докато се опитвам да не преча на останалите автомобили. Днес Pirelli провеждат тестове и на трасето има сериозни суперколи на Ferrari, McLaren и Porsche, както и състезателни GT4 болиди като Porsche Cayman, McLaren 570s и Artura. Щом сините светлини изгасват, ситуацията се обръща коренно: Mono Cup се превръща в най-бързия автомобил тук. И то с огромна преднина.

Спирачна сила и ускорение

След като двигателят и гумите достигнат оптимална температура, Mono Cup разкрива пълния си потенциал. Ускорението е впечатляващо – с толкова ниско тегло и светкавични смени на предавките от шестстепенната секвенциална скоростна кутия Hewland, автомобилът набира скорост изключително бързо. Но начинът, по който тази скорост се неутрализира, е дори по-внушителен. Благодарение на ABS системата със състезателни настройки, спирачките могат да бъдат натиснати толкова силно и късно, колкото е нужно. Силата, която може да се приложи върху педала, е огромна. Все пак е необходимо и умение – ако просто се стъпи рязко на спирачката, Mono ще спре изключително бързо, но педалът ще избута крака обратно, а шасито ще започне леко да се люлее, докато системата разпределя спирачното усилие. Ако се усети моментът, в който това започва да се случва, и натискът леко се намали, спирането е дори по-ефективно.

Увереност зад волана

Най-добрите места за тестване на спирачките тук са първите две зони за интензивно спиране в началото на обиколката, които са на стръмно изкачване и с големи зони за сигурност. Първият сектор на пистата „Ред Бул Ринг“ вдъхва огромна увереност, особено в Mono. Автомобилът използва своята геометрия против „гмуркане“ при спиране, завива с невероятна прецизност и намира отлично сцепление на излизане от завоите. Малката широчина на колата също осигурява повече пространство за маневри.

Електроника и сцепление

На волана има четири режима на работа, които комбинират настройките на ABS и системата за контрол на сцеплението, като постепенно намаляват тяхната намеса. Възможно е всичко да бъде изключено, с изключение на ABS. Дори без контрол на сцеплението, задните гуми Pirelli осигуряват предостатъчно сцепление, освен лекото приплъзване, докато са студени. В по-дългите завои загубата на сцепление е предвидима и лесна за овладяване. Тъй като това не е автомобил с висока аеродинамична притискаща сила, постоянно се налагат леки корекции с волана, като в бързите завои има възможност за преминаване в контролиран дрифт с четирите колела.

Предизвикателствата на пистата

Воланът е сравнително тежък при висока скорост и натоварване в завой. В един момент ми се иска да бях поискал да го настроят малко по-далеч, за да мога да използвам повече силата на раменете си. Това е особено валидно за втората половина на обиколката, където „Ред Бул Ринг“ става истинско предизвикателство. Неравен участък със спускане и спиране преди почти обратен завой, ограден с чакъл, е последван от серия дълги, бързи и „слепи“ завои. Воланът дърпа ръцете, ако се докоснат бордюрите, което може да предизвика презавиване. Това обаче може да се използва и като предимство на някои места, като лекото докосване на вътрешния бордюр помага на Mono да се завърти леко при висока скорост. Въпреки вибрациите и първоначално дезориентиращата гледна точка от нивото на земята, след като се свикне, автомобилът е изключително лесен и приятен за управление.

Усещане и контрол

Всъщност изживяването е почти медитативно. Никога не съм управлявал болид от Формула 3, но предвид ДНК-то на Mono, предполагам, че споделя някои от същите характеристики, макар и с по-ниска притискаща сила и по-прощаващото поведение на спортен автомобил. Това е пристрастяваща комбинация от фокус и лекота на управление.

По-късно, докато гумите загряват все повече, се появява леко недозавиване в бързите десни завои на последния сектор. Този проблем обаче със сигурност може да бъде отстранен с няколко настройки и с малко повече смелост при по-късно спиране за по-добро прехвърляне на тежестта – всичко това е част от забавлението при намирането на перфектния синхрон между пилот, автомобил и писта. Педалите са разположени така, че да позволяват спиране както с десен, така и с ляв крак. След кратко време вторият вариант се усеща по-естествен и дори се стига до момент, в който се комбинира прецизният електронен педал на газта с десния крак, докато левият плавно отпуска спирачката.

Изненадваща практичност и дизайн

Колкото и да е странно, автомобилът е много лесен за управление и при ниски скорости. По време на обедната почивка се отправяме към отличителната стоманена скулптура на бик над пистата. При навигирането по обслужващите пътища радиусът на завой на Mono е изненадващо малък, смените на предавките са плавни като по масло, стига да се използва съединителят, а видимостта във всички посоки не е толкова ограничена, колкото се очаква.

Автомобилът определено привлича погледите. Дори на събитие, пълно със зашеметяващи суперколи и целеустремени GT състезатели, Mono Cup получава внимание като никой друг. От някои ъгли изглежда като плътна форма, а от други – като куха структура. Усещането е като да разглеждаш скъп мотоциклет с изложени на показ компоненти, като същевременно са вплетени елементи на научна фантастика, скулптура и роботика.

Технически детайли и бъдещето на сериите

Досега една от малкото промени, които BAC е трябвало да направят, е свързана с предната кука за теглене. Предвид по-високите аеродинамични натоварвания и допълнителната спирачна сила, които Cup изпитва при каране на лимита, екипът е забелязал вибрации в повърхността на предния сплитер. Поради тази причина той е подсилен, а куката за теглене е удължена, за да действа като укрепващ елемент. В типичния за BAC стил, новият компонент има изваяна форма и изглежда страхотно, дори като прототип от гол титан.

С ниското ниво на притискаща сила пилотите би трябвало да могат да се следват отблизо, а компактните размери ще им позволят лесно да се движат един до друг на пистата. Смятам, че Mono Cup може да предложи наистина вълнуващи състезания. Това може да се окаже и шампионат, който е лесен за гледане от вкъщи – три антени на носа на Mono захранват най-новата система Live Drive Data на Racelogic, която позволява на пилотите да излъчват състезания на живо в YouTube или Twitch с данни в реално време на екрана. По същия начин данните могат да се изпращат и към треньор, който ще може да дава съвети в реално време по време на тестове.

Единственото нещо, което не може да се направи в Mono, е да се вози пасажер. А желанието за това е голямо, защото да управляваш този автомобил с висока скорост, близо до неговия потенциал, е толкова необикновено изживяване, че се усеща нужда да бъде споделено. Но всички силни страни на Mono – ниското му тегло, компактните размери и пълното потапяне на сетивата – произтичат именно от това, че е едноместен автомобил с централно разположение на седалката. Пилотите от Mono Cup клас 2026 г. ще се забавляват изключително много.