Какво представлява?
В един епизод на ситкома от 90-те години „Men Behaving Badly“ новият собственик на пъб пребоядисва заведението в традиционен стил, вдъхновен от стара снимка, само за да открие, че на нея са двамата му основни клиенти от предходната година. Накратко – развитието се движи в кръг и в крайна сметка повтаря едни и същи неща. Подобно усещане за дежавю може да се получи и в модерния Estafette, колкото и да го представят като иновативен. В крайна сметка, има ли нещо наистина ново днес?
Една скорошна среща с оригинален ван с името Estafette обаче показа, че може би новият модел не е толкова напредничав, колкото изглежда на пръв поглед.
За да отпразнува 60 години от създаването на своя център за изследвания и разработки на лекотоварни автомобили във Вилие Сен Фредерик, Renault отвори вратите му и ни позволи да видим как създава своите ванове. Като допълнителен бонус, компанията беше оставила ключовете в няколко оригинални модела Estafette. Червеният автобус не беше точно това, което търсех, докато версията с полицейски цветове беше много търсена. Затова избрах да се кача в безупречен бял екземпляр, искайки да изпитам пълноценно усещането за класически фургон.
Със своите малки стоманени джанти, извита линия на покрива и ниско разположени кръгли фарове, той носи повече от лека прилика с известния панелен ван на VW, пуснат 10 години преди първия Estafette. Явно принципът е бил „щом не можеш да ги победиш…“.
Най-поразителното беше, че едва по-късно научих, че всъщност това е модел от 1980 г., което го прави един от последните, слезли от поточната линия, тъй като производството му спира същата година. Renault явно не са правили сериозни фейслифти, защото можех да се закълна, че е с десетилетие или две по-стар, съдейки по особеностите, които ме очакваха.
Какви са спецификациите?
Версията на Estafette от 1980 г., в която се качих, беше оборудвана с четирицилиндров двигател с обем 1289 куб. см, който разполагаше с цели 44 к.с. Като се има предвид, че теглото му е едва 1 130 кг, това не е такъв проблем, какъвто би бил в модерен еквивалент. Все пак това е значително подобрение спрямо двигателя от 845 куб. см, с който моделът дебютира през 1959 г.
Въпреки сравнително скромното задвижване, ванът можеше да се похвали с полезен товар от 600 кг. За сравнение, по-късата версия на електрическото Renault Kangoo модел 2025 г. може да превозва едва 608 кг – още едно доказателство, че нещата в индустрията с ванове не са се променили чак толкова.
Дължината му е 4 090 мм, а височината – 1 950 мм, което е с по-малко от 40 см по-късо от Kangoo и само с малко над 8 см по-високо. Разбира се, той е доста по-тесен – едва 1 780 мм. Идеално за провиране по тесните френски улички.
Какво е усещането в интериора?
Можете да забравите за модерните удобства – това е едно съвсем базово място за прекарване на работния ден. Почти нищо не застава между водача и гледката към пътя, а седалката е напълно изправена. Има две седалки, без подглавници, няколко дръжки и никаква преграда към товарния отсек.
Колкото и изправена да е позицията на седене, воланът е в другата крайност – наклонен е доста над 45 градуса, до точка, в която е по-близо до хоризонталата, отколкото до вертикалата. Представете си една от онези детски пластмасови играчки с табло и волан и няма да сте далеч от истината.
Въпросната играчка обаче би имала повече функции от Estafette, където на таблото няма почти нищо освен лостче за мигачите, превключвател за чистачките и най-елементарните контроли за отопление. Тук няма сложни сензорни екрани (ако не броим смартфона, закрепен с вакуумна стойка за предното стъкло, който служеше за навигация).
За щастие, на таблото имаше още нещо – малка диаграма, описваща схемата на скоростната кутия. Дали това е било стандартно за оригиналните модели, или е нарисувано заради предположенията за непохватността на твърде много журналисти, не посмях да попитам. На самия скоростен лост със сигурност нямаше нищо, а и като се има предвид, че се намираше някъде зад десния ми хълбок, това нямаше да има значение.
Две характеристики обаче напомниха за модерния Estafette. Първата бяха плъзгащите се странични врати. Не врати на товарния отсек, а на кабината. Те се прибират в каросерията, точно както при новия модел. Като част от обиколката ни в завода, Renault показаха студио с изкуствен интелект, където са анализирали всеки елемент от рутината на доставчика, показвайки как плъзгащата се врата улеснява влизането и излизането. Голяма инвестиция на време и пари, за да се стигне до заключението, че просто се връщат към дизайн, който са измислили през 50-те години.
Как се управлява?
В суматохата да се настаним с фотографа пропуснах въпроса дали се справям със скоростите, докато не стана твърде късно и питащият се отдалечи. Гордостта и безгрижието на фотографа ме убедиха, че всичко ще е наред, докато секунди по-късно не загаснах, след като не успях да намеря първа предавка. В моя защита, тя се намираше долу вляво на схемата и изискваше малко повече усилие, отколкото предполагах.
След това нещата станаха по-малко стресиращи, тъй като се оказа, че не съм натиснал малкия педал на съединителя достатъчно до долу. Последващите смени бяха по-лесни, макар че първите няколко пъти поглеждах диаграмата, преди да я запомня.
„Не се притеснявай, аз ще се преместя отзад!“, пошегува се фотографът, отправяйки се между седалките към товарния отсек. (Бяхме спрели, бързам да добавя, и никога не се движехме с повече от около 16 км/ч по частните френски пътища, докато той беше там.)
Този директен достъп до товарния отсек е друга характеристика, която Renault изтъква като умна иновация в най-новия модел. Разбира се, новата електрическа версия има врата в преградата и възрастен шофьор може да премине, без да се налага да се навежда, но принципът да можеш да достигнеш пратките си, без да излизаш под дъжда и да обикаляш до задната част на вана, остава същият.
Осъзнавам, че дотук не съм коментирал особено как се управлява Estafette, освен че изисква деликатност и умствена концентрация върху схемата на скоростите. Достатъчно е да се каже, че това е пълноценна атака срещу сетивата, но не по бърз начин. Шумно е, подскача и е изненадващо забавно при много ниски скорости. Друго предимство на плъзгащите се врати е, че можете да ги отворите в движение и весело да махате за извинение на дългата колона от автомобили, която задържате. Има дори малка обезопасителна лента, която можете да опънете през отвора, за да не изпаднете. Euro NCAP биха изпаднали в ужас.
Renault не посочват максимална скорост, но тя определено е по-ниска от тази на почти всичко, което може да се появи зад вас, а идеята за движение с над 100 км/ч изглеждаше плашеща.
Заключение: Renault Estafette
Дали Estafette е очарователно превозно средство за разходка зависи от гледната точка. Като класика, особено в състоянието, в което са автомобилите на Renault, той е едновременно забавен и умилителен – прекрасен начин да се върнеш назад във времето. Но изглежда невероятно, че нещо, което създава усещане за автомобил от 60-те години, все още се е произвеждало през 1980 г. Първата ми кола – Ford Fiesta Mk2 – е произведена само четири години по-късно, а спомените ми за нея са като за автомобил от друга епоха. Подозирам, че бих гледал на оригиналния Estafette с по-малко симпатия, ако трябваше да разчитам на него за ежедневна работа. С него бихте завършили доставките си въпреки качествата му, а не благодарение на тях.
За щастие, съвременните инженери на Renault са решили да възприемат по-желаните елементи от оригиналния Estafette. Дали е било необходимо да се харчат огромни суми за създаване на VR симулация на рутината на доставчика е спорен въпрос, но в новия модел определено има какво да се очаква.
