Abarth проучва възможността да върне в производство бензиновия 500, като използва преработената основа на новия Fiat 500 Hybrid и доработена версия на 1,2-литровия трицилиндров двигател, познат от други продукти на групата Stellantis. В разговор по време на представянето на супермини модела на Fiat за 2026 г., ръководителят на Fiat/Abarth за Европа, Гаетано Торел, заяви, че екипът му проучва дали може да намери начин да монтира подходящ двигател в 500 и да го превърне в истински Abarth. Това е добра новина за феновете на марката, които все още не са приели предишното решение на компанията да премине изцяло към електрически автомобили.

Техническото предизвикателство: намиране на подходящ двигател

Торел уточни, че засега това е само проучване. Той подчерта, че ако не бъде открито техническо решение, което да осигури истинското изживяване зад волана, характерно за Abarth, проектът няма да бъде реализиран. На въпрос какъв двигател би могъл да се побере в преработеното шаси на 500 модел 2026 г., Торел отговори, че възможностите са силно ограничени. Една от причините е, че 1,4-литровият турбо двигател от предишния модел Abarth е твърде голям за новата каросерия, а освен това вероятно е и твърде замърсяващ по отношение на CO2 емисиите. Това означава, че трицилиндровият агрегат остава единствената реална опция.

1,0-литровият двигател в новия Fiat 500 Hybrid обаче вероятно няма да е достатъчен. Самият модел е преработена версия на електрическия Fiat 500e, създадена в отговор на по-слабото от очакваното търсене на електромобили и отлагането на ограниченията за нови бензинови автомобили в ЕС и Великобритания. Торел отхвърли идеята за доработване на 1,0-литровия двигател с думите, че „трябва да е двигател, който осигурява достатъчно мощност за Abarth“.

Потенциални решения и бъдещи перспективи

Най-очевидният кандидат е 1,2-литровият трицилиндров бензинов двигател, който се среща в други автомобили на Stellantis като малко по-големите Peugeot 208 и Fiat 600. Там той генерира 136 к.с. и работи в комбинация с шестстепенна автоматична трансмисия. По-спортна версия на този 48-волтов електрифициран агрегат би могла да даде на екипа на Abarth механична основа с мощност, сравнима с тази на предишните модели Abarth 500, които разполагаха със 145 к.с. и 160 к.с., а върховите 695 варианти достигаха 180 к.с.

Торел намекна, че 1,2-литровият „мек хибрид“ вече е част от проучването за осъществимост, като заяви, че „би било страхотно“, но добави, че всичко „зависи дали ще се побере“. На въпроса дали ще е необходима повече мощност, отговорът му беше откровен: „В идеалния случай, да“. Като се има предвид, че базовият Abarth 500 от миналото имаше само 10 к.с. повече от 1,2-литровия хибрид на Stellantis, лесно е да си представим, че няколко подобрения по всмукателната и изпускателната система, заедно с промени в софтуера, биха могли да повишат мощността до или дори над 145 к.с.

Основният проблем обаче остава пространството. Въпреки че основата на новия 500 е с 60 мм по-дълга от старата платформа, фактът, че тя не е проектирана за двигател с вътрешно горене, означава, че мястото в предната част е ограничено. Инженерите на Fiat са успели да я адаптират за атмосферния 12-волтов „мек хибрид“, като са променили пода, за да поберат окабеляване, тръбопроводи и изпускателна система. Всички тези компоненти обаче са доста компактни при стандартния модел с неговите 64 к.с. и тегло от 1055 кг.

Версия на Abarth с близо 100 к.с. повече би изисквала допълнително място за по-големи компоненти. Ако инженерите успеят да намерят решение и автомобилът бъде оборудван с диференциал с ограничено приплъзване Torsen, резултатът може да бъде изключителен автомобил за шофиране. Макар на собствениците на стари модели Abarth да им липсва грубият звук и рязкото ускорение на 1,4-литровия турбо двигател, един електрифициран трицилиндров агрегат също може да бъде достатъчно ефективен.

Abarth има сериозна причина да смята, че усилията си заслужават. Продажбите на електрическия 500e отбелязаха спад от над 80% в сравнение със старите бензинови автомобили, което доведе до значително забавяне на производството в завода в Мирафиори. С повторното въвеждане на хибридния бензинов 500 се очаква производството да се върне към пълния си капацитет от 100 000 бройки годишно. Предвид популярността на старите версии на Abarth, завръщането на „хотхеч“ (мощен спортен хечбек) с двигател с вътрешно горене би било още един сериозен стимул за производството. Остава само да се надяваме, че инженерите ще намерят начин да го осъществят.