На автомобилното изложение в Ню Йорк изданието „Дъ Драйв“ запита изпълнителния директор на Dodge (Dodge) Мат МакАлиър дали все още вижда пазар за достъпни и забавни коли. МакАлиър отговори утвърдително, което е едно от най-очевидните твърдения, чувани отдавна. Той посочи, че марката дължи това не само на потенциалните купувачи, но и на търговците. За съжаление на двете намаляващи групи, това не означава, че ще го осъществи.
МакАлиър припомни един от дръзките ходове на Dodge от времената, когато компанията създаваше силно желани превозни средства. Той заяви, че марката може изцяло да преобърне даден сегмент и да предложи нещо, което никой не е очаквал. Производителят вече го е правил през годините, например с първия Viper. Когато този автомобил с V10 двигател направи своята премиера, той нямаше равен.
Въпреки това, Viper послужи за пример на МакАлиър, за да покаже способността на Dodge да оспорва очакванията в сегмента на базовите превозни средства. Макар и без електрически прозорци, Viper не може да бъде наречен основен или елементарен по никакъв начин.
Всъщност, търговците и купувачите на Dodge се нуждаят от превозни средства от всякакъв вид. В момента марката предлага само два модела: Charger и Durango. Charger вече разполага с бензинови версии, наред с бавно продаващия се електрически вариант, достъпен с две или четири врати. Durango пък предлага познат (макар и остарял) всъдеход с V8 двигател и три реда седалки. Но два модела не изграждат пълноценна марка.
Дори Мицубиши (Mitsubishi), марка, която от години изглежда в затруднение, предлага три модела. Нещо повече, всички те стартират на цени под 28 000 евро, докато най-евтиният автомобил на Додж (Dodge) започва от над 36 000 евро.
Додж: забавление, което не се продава
Въпреки това, Додж вече имаше приятен компактен автомобил за продажба. Версията Хорнет GT (Hornet GT) предлагаше 268 к.с. и 400 Нм въртящ момент, а Хорнет R/T (Hornet R/T) достигаше 288 к.с. и 519 Нм.
Колко автомобила са необходими на Додж? Миналата година марката продаде малко под 102 000 броя, като почти всички (81 000) бяха Дюранго (Durango). В тези бройки влизаха и 9 400 Хорнет, както и известен брой електрически Чарджър Дейтона (Charger Daytona EV). Додж разполага с около 2 700 дилъра в САЩ, което означава, че средно всеки е продал около 37 превозни средства за цялата година. На ниво марка това са по-малко продажби от Волво (Volvo), която има под 300 дилъра в САЩ. Един добър продавач може да постигне този резултат сам за месец.
Ръководител на Додж заяви пред изданието The Drive, че най-важното е да се предизвикат очакванията в автомобилната индустрия относно базовите модели от начален клас. Но дали Стелантис Северна Америка (Stellantis North America) разполага със средствата да създаде за Додж евтин и забавен автомобил? Подобно превозно средство обикновено е нискодоходно, нишово предложение с малко производство. Според числата, това няма смисъл за компания, която вече има ограничена гама.
След като продажбите спаднаха с 28% миналата година, Стелантис трябва да предприеме нещо. Непосредствено след като разреши и въпроса с Крайслер (Chrysler).
Последвайте ни в Google News
