След петгодишни опити Михаел Шумахер (Michael Schumacher) най-сетне спечели шампионската титла при пилотите за Ферари (Ferrari) през 2000 година.
Бившият ръководител на Ферари Жан Тод (Jean Todt) се опасяваше, че отборът ще „избухне“, ако Шумахер не вземе шампионския трофей през 2000 година.
Шумахер сложи край на 21-годишното очакване за Скудерията на Гран при на Япония същата година, като триумфира на пистата Сузука. Така прекъсна дългата суша, датираща от титлата на Джоди Шектър (Jody Scheckter) през 1979 година.
С този си успех Шумахер стана трикратен шампион във Формула 1 и постави началото на своята рекордна серия от пет поредни титли. Хуан Мануел Фанджо (Juan Manuel Fangio), Себастиан Фетел (Sebastian Vettel), Люис Хамилтън (Lewis Hamilton) и Макс Верстапен (Max Verstappen) също имат по четири последователни титли, но не успяха да спечелят пета.
Победата на Шумахер дойде след близки пропуски през предходни години. През 1997 година го дисквалифицираха от шампионата заради опит да отстрани съперника си за титлата Жак Вилньов (Jacques Villeneuve) във финалното състезание. През 1998 година двигателят му изгасна на стартовата решетка на Сузука в сблъсъка срещу Мика Хакинен (Mika Hakkinen), който тогава взе короната.
През 1999 година, макар и Ферари да беше конкурентно, Шумахер претърпя повреда на спирачките в начална обиколка на Гран при на Великобритания. Той се разби в „Стоу“, счупи крак и пропусна следващите шест старта, завръщайки се в Малайзия. Тогава съотборникът му Еди Ървайн (Eddie Irvine) предизвика Хакинен.
Въпреки че Ферари спечели първата си конструкторска титла от 1983 година, Ървайн не успя да детронира Хакинен, изоставайки само с две точки. През 2000 година Хакинен се впусна в нов сблъсък срещу Шумахер.
Сложният път към триумфа през 2000 година
Двамата двукратни шампиони взеха общо 13 от 17 победи през сезона. След четири отпадания в пет състезания по време на европейския етап, Шумахер изоставаше от Хакинен с шест точки. Това се случи след емблематичното изпреварване на финландеца по време на Гран при на Белгия, когато той се гмурна от вътрешната страна на изоставащия Рикардо Зонта (Riccardo Zonta) с двойна маневра при почти 320 км/ч.
В този момент Тод обясни, че се е страхувал от „експлозия“ в отбора, ако Шумахер отново не успее. Бившият картови състезател от Керпен обаче се събра и спечели Гран при на Италия, САЩ, Япония и Малайзия, отнемайки титлата на Хакинен в третото от тези състезания.
Признанията на Жан Тод
В предаването „High Performance“ Тод обясни, че през 1997 година са загубили в последното състезание. През 1998 година отново са загубили в последната надпревара, когато двигателят на Шумахер изгаснал. По-рано същата година, докато затварял обиколка на Дейвид Култард (David Coulthard) на Спа в дъжда, Шумахер забавил ненужно. Той не видял и повредил колата си.
Бившият ръководител на Ферари добави, че през 1999 година грешка на механик по време на загряващата обиколка на Г
Последвайте ни в Google News
