Въведени са през 1938 година, от 1968 година задължително са в кехлибарен цвят
Приемаме мигачите в колите като даденост и като необходимост, като нещо задължително. Едва ли някой се замисля за историята им. Всъщност обаче тя е доста интересна.
Идеята за мигачите като средство за светлинна сигнализация идва още през далечната 1907 година. Тогава обаче тя не се доразвива и едва през 1938 година те са въведени и стават част от автомобилите. Трябва обаче да отбележим, че не са били задължителни както сега, а са били допълнителна екстра.
След патентоването им, автомобилните производители започват да ги слагат на колите и така постепенно мигачите стават популярни.
В самото начало предните мигачи светели в бяло, а задните – в червено. След 1963 година бил приет кехлибареният цвят. Пет години по-късно той се наложил като задължителен, а черният и белият цвят били отхвърлени.
Любопитното е, че през 60-те години в Щатите имало протести срещу кехлибарените мигачи, не били малко шофьорите, които си искали червените и белите. Те обаче не могли да постигнат успех, тъй като се доказало, че мигачите с цвят на кехлибар привличат вниманието по-лесно и това ги прави по-надеждни. Затова и в наши дни е задължително изискване мигачът да е в такъв цвят.
А замисляли ли сте се някога, защото мигачът издава звук, когато завиваме?
Ето и обяснението. Американската компания Buick разработва проста електрическа верига, в която токът да тече до пластината. По този начин лампата мига. Пластината се нагрява и лампата започва да свети. Съответно пластината започва да се деформира от топлината и звукът от тази деформацията е това, което чуваме, когато пуснем мигача. Този звук не е бил планиран, просто в началото е бил нежелан страничен ефект.
След това, с напредването на технологиите електромагнит и реле заменили простата електрическа верига, а релето също издавало звук.
В наши дни обаче и двете технологии са минало. Директно компютърът управлява лампите и нужда от цъкане няма. Защо обаче този звук продължава да го има в колите?
Производителите предпочитат да не го премахват, тъй като сме израснали с него и е станал като навик.
