Мотоциклетът Дукати (Ducati) DesertX V2 премина 1 500 километра за пет дни, като 90% от маршрута беше по пресечен терен, без нито един проблем.
След над двадесет пресичания на река, едно особено дълбоко и хлъзгаво, което изненадало неколцина, екипът се натъкнал на група други ездачи. Двама норвежци, поляк, германец и още един напорист мъж от друга скандинавска страна, чието име не се споменава от журналиста. Те карали по същите офроуд трасета в Исландия като техния екип в продължение на три дни, къмпингувайки по пътя. Дълбоки пясъчни пътеки водели към изкривени скали и кратери. Потоци, които били студени и дълбоки или плитки и пълни с леденостудени камъчета и камъни. Остри скални издатини пък преминавали в каменни градини, простиращи се на километри. Офроуд трасетата на Исландия са убийци на мотоциклети, затова повечето хора по тези места карат арктически камиони с гуми 1067 на 508 мм при налягане от 0.68 бара. Под тези смели ездачи обаче били специално създадени ендуро мотоциклети – ГасГас (GasGas),
Един от малкото мотоциклети, които сега активно търся в обявите, остави незаличима следа в моята ездаческа кариера. Не само защото ме отведе през пейзаж, който изглежда толкова неземен и чужд, пейзаж, който завинаги ще бъде запечатан в паметта ми. Моделът остави своя отпечатък, защото изпълни всичко, което поисках от него, на място, известно със своята безпощадност и враждебност към машините и превозните средства. Въпреки това, този авантюристичен мотор Роял Енфийлд Himalayan 450 (Royal Enfield Himalayan 450) с маса почти 227 кг поглъщаше всяка неравност, удар, водно пресичане, пясъчна яма, вулканична издатина, хлъзгав камък и още много без проблем, оплакване или счупени части. Той просто продължаваше напред и напред.
Отново срещнахме мотокросовите мотори, когато спряхме за обяд точно под един ледник. Колко яка е тази фраза? Те бяха тръгнали веднага след речното пресичане – ние спряхме, за да се ориентираме, да хапнем бързо и да си поемем дъх – и потеглиха към планините в далечината. Но докато ги настигнахме само няколко десетки километра по-нататък по пътеката, те вече бяха спукали още две гуми.
Докато мотоциклетите Дукати (Ducati) бяха паркирани, разгърнахме обедите си и изядохме много бисквити „Орео“, оглеждахме красотата на Исландия, слушайки пълната тишина, която страната обгръща. Е, почти тишина, защото на заден план чувахме ездачите да псуват и да се смеят на нещастието си. Всичко това, докато Дукати DesertX V2 (Ducati DesertX V2) стояха бездейни, изглеждайки почти като от шоурум. „Вижте, платих за цялата задна гума и ще я използвам цялата“, пошегувахме се по време на една от спирките. Каква брилянтна машина.
Последвайте ни в Google News
