Мъжът до мен в хеликоптера следеше едновременно полетния път на пилота и времето от приложение на телефона си. Оценката на данни, начертаването на оптимален маршрут и успешното му навигиране са втора природа за спътника ми Адриан Халмарк, новият изпълнителен директор на Астън Мартин (Aston Martin). Докато наближавахме пистата „Навара“ (Circuito de Navarra), на около 64 километра от Памплона, дори шумът от роторите не успяваше да заглуши оглушителната глъчка на очакване в главата ми. Отдолу очакваше 4.2-километрова състезателна писта и моделът Валхала (Valhalla) на британския производител със своите 1064 к.с.
По-нетрадиционна е обилната хибридна мощност, насочвана чрез четири режима на движение – EV, Sport, Sport+ и Race. За последния Халмарк заяви пред Роб Репорт (Robb Report), че ако автомобилът се кара постоянно в режим „Race“, технически никога не би се наложило да се зарежда от електрическата мрежа, защото улавя много енергия. Основната сила идва от V-образен осемцилиндров 4.0-литров двигател с плосък колянов вал и два турбокомпресора с 817 к.с., съчетан с два независими електрически мотора на предните колела и трети в осемстепенната предавателна кутия с двоен съединител. Захранвани от 6.1 kWh батерия, всеки от трите мотора може да се върти с почти 19 000 оборота в минута.
Комбинираната мощност се разпределя равномерно по главната права на „Навара“, докато суперавтомобилът с 1654.7 кг суха маса ускорява от 0 до 100 км/ч за заявените 2.5 секунди, като пистата свършваше, преди да достигне електронно ограничената си максимална скорост от 349.2 км/ч. В основата на спортните характеристики на това изключение от въглеродни влакна е неговата изваяна форма и активна аеродинамика – включваща издигащо се задно крило, което допринася за над 599.6 кг обща притискаща сила, и система за намаляване на въздушното съпротивление (DRS), произлязла от Формула 1. Макар и леко забавяне на турбото да е осезаемо при подаване на газ след остър завой, то е само за момент.
Същото важи и за времето, необходимо на спирачната система с електронно управление да намали скоростта, благодарение на карбон-керамични спирачки, действащи върху джанти от кована сплав, обути със специални гуми Michelin Pilot Sport Cup 2. (По пътя се използваха летни гуми Michelin Pilot Sport S 5 AML.) Това сцепление се подсилва от множество електронни помощници, като всички те допринасят за уверено чувство за контрол и нетърпение да се открие повече от мощната и грациозна същност на Валхала.
Където крайъгълният камък на Астън Мартин със средно разположен двигател се разграничава от братския си модел Валкирия (Valkyrie) с 1139 к.с., е в способността си да проявява по-фино поведение на пътя. В режим „Sport“ най-новият еталон на марката по отношение на облик, спортни характеристики и достъпност започва да се усеща почти като гранд турър, с неочаквано комфортно окачване. И докато Валхала гали пътя с висока скорост, тя се конкурира със самия зашеметяващ пейзаж за всеки, който има късмета да я зърне.
Интересното е, че Страната на баските и марката споделят определени общи черти: наследство от красота и силна културна идентичност, всяка оформена от периоди на смут – независимо дали става дума за дългата борба на региона за независимост или за продължаващата борба на Астън Мартин за финансова независимост. От волана на Валхала обаче изглежда, че и двете са се предефинирали по блестящ начин.
Последвайте ни в Google News
