Сензорните екрани в автомобилите често предизвикват недоволство и голяма част от него е оправдана. Имаше силна реакция срещу подхода, наложен от Тесла (Tesla), за обединяване на всички функции зад менюта на сензорен екран и техните роднини – хаптичните бутони. Автомобилните производители вече обръщат внимание на това. Дори изпълнителният директор на Фолксваген (Volkswagen) се обяви против сензорните менюта в някои случаи, като заяви, че не разбира защо някой би използвал сензорни плъзгачи.
Ето защо, естествено, бях скептичен към огромния, извит централен сензорен екран на Порше Cayenne Electric (Porsche Cayenne Electric). Може ли простото огъване на екрана под ъгъл от 45 градуса наистина да го направи по-лесен за работа или по-интуитивен?
Грешах. Оказа се, че има по-добър начин да се направи сензорен екран в автомобил, и това е той.
Проблемът с таблет в стил Тесла, поставен по средата на таблото, не е толкова във факта, че е сензорен екран, а по-скоро в лошо проектираното потребителско преживяване. Плочата от сензорно стъкло е разположена под еднакъв ъгъл спрямо водача, без интуитивно разположение на функциите, до които той може да се нуждае от достъп в движение. Докосването на каквото и да е изисква неестествено изпъване на лакътя или китката и отклоняване на погледа от пътя – всичко това, докато човек се взира в екрана заради отблясъците.
Извитият сензорен екран на Cayenne Electric решава много от тези проблеми. Неговият извит облик означава, че най-често използваните функции – управление на климатика, избор на музика, бързи настройки и опции за маршрут – винаги са на най-лесното за достъп място. Вградената опора за китката гарантира, че тези бутони са лесно достъпни. Горната част на екрана продължава да показва картите на място, където те се виждат най-добре (заедно с приборното табло на водача и прожекционния дисплей).
Самият интерфейс е базиран на Андроид (Android), с вградени Карти на Гугъл (Google Maps), и е достатъчно интуитивен за ползване. Подлакътникът на централната конзола на Кайен се плъзга напред-назад, така че да можете да опрете лакът върху него за още по-лесен достъп.
Този подход не е лишен от недостатъци. Иска ми се да имаше истински бутони за включване на отопляемите седалки или за размразяване на предното стъкло, вместо сензорни такива. Но предвид множеството функции, режими на шофиране и настройки, които Порше е вградил в този автомобил, не виждам как би могло да се избегне поставянето на някои от тях зад сензорен екран. За щастие, все още има превключватели за температурата на климатика и скоростта на вентилатора, както и ролков бутон за силата на звука и твърди бутони на волана.
Аз съм предпазливо оптимистичен относно подобни интерфейси, както и относно дисплея Panoramic Vision (Панорамик Вижън) от край до край на БМВ (BMW), които приемат технологиите, но се фокусират върху лекотата на ползване. Ерата на „по-голямото заради самото по-голямо“ може би най-сетне приключва, когато става въпрос за екраните в автомобилите.
Когато последният присаден таблет на таблото отиде по пътя на автомобилния телефон в полза на по-умни сензорни екрани като този, ще кажа: „Сбогом и безвъзвратно!“
Последвайте ни в Google News
