Възможно ли е спортните четириколки да са отговорът за семейното забавление в бъдеще? Поне такова е усещането след първите впечатления от Ямаха (Yamaha) YFZ450R от 2026 година. „Ще се оправиш. Това е мотор с помощни колела“, каза колегата ми Джеф Хенсън за спортната четириколка Ямаха YFZ450R от 2026 година. Тези думи на насърчение бяха изречени преди представяне за журналисти, където Ямаха щеше да ме качи на спортна четириколка с 450-кубиков двигател и да ме изпрати да препускам из пустинята на Източен Орегон. „По-скоро трябва да се страхуваш, че може да ти хареса“, продължи Хенсън.
Но страхът да не се влюбя всъщност не беше проблемът, по-скоро се притеснявах да не се отърва невредим от това каране, буквално.
Спортните четириколки, или по-скоро високопроизводителните АТВ-та, имат история на отделяне на предните кръстни връзки от бедрената кост. Ако стъпиш с крак в остър завой, тежестта на четириколката става твърде очевидна, като коляното ти действа като опорна стойка за четириколесната, едноместна машина с кормило. Имал съм си моите моменти с тези машини.
Един миг, когато се наклоних на две колела по време на представяне на приключенски АТВ в Канада, ме накара да опра десния си крак в земята, само за да си припомня колко глупаво беше това, когато машината от 408 килограма се наклони към медиалния ми страничен лигамент, обтягайки, но не скъсвайки връзката от влакнеста съединителна тъкан. Болезнено.
Можете да ме наречете притеснен, но идеята да карам спортни четириколки с висока скорост звучеше като бърз път към патериците. Но този единствен опит с прекалено голям приключенски АТВ трябва да се припише към поредица от други глупости, които съм правил с моторни превозни средства, и нито едно от тези други преживявания не ме спря да яхна нещо с един или два цилиндъра. Така че, защо не? Може би Хенсън ще се окаже прав… Ами ако ми хареса да карам спортни четириколки?
Ямаха е единственият производител, който все още прави спортни четириколки. Помислете върху това. Защото ако се върнем към 2006 година, само преди по-малко от двадесет години, пазарът на спортни четириколки изобилстваше от производители. Хонда (Honda), Кавасаки (Kawasaki), Сузуки (Suzuki), Поларис (Polaris) и Ямаха предлагаха модели, а именно в категорията 450 куб. см, създадени за хора, които искаха да се състезават калник до калник по местните си състезателни трасета. Някои биха казали, че това е бил Златният век за спортните четириколки, и честно казано, те не грешат, тъй като всички, освен Ямаха, са извадили четириколесните спортни машини от гамата си.
Но дните на UTV-тата за десет хиляди долара са отминали. Днес имате късмет да намерите четириместно спортно UTV за по-малко от 27 600 евро. Добавете ремаркето, което ви е необходимо за транспортиране на UTV-то, и камиона, който да тегли споменатото ремарке, и приближавате шестцифрена сума за малко забавление през уикенда със семейството.
Спортните четириколки решават това уравнение. Е, донякъде. Все още ще ви трябва камион и ремарке, за да докарате машините си до началото на пътеката, но Ямаха YFZ450R от 2026 година, който тествах извън Бенд, Орегон, ще ви струва 10 000 евро (препоръчителна цена на дребно), и на тази цена можете да вземете три или четири машини за приблизително същата цена, която бихте платили за Кан-Ам (Can-Am) Maverick R MAX от 2026 година, който започва от 39 800 евро.
Според Ямаха (Yamaha) и данните, които получават от Съвета на мотоциклетната индустрия (Motorcycle Industry Council – MIC), младежите от поколението Z и милениалите избират YFZ450R, докато поколението Х предпочита по-големия и спорно по-удобен Raptor 700R. Това е интересна информация, ако се приеме за вярна, която предполага, че по-младите ездачи избират спортните АТВ-та пред техния по-универсален и комфортен събрат. За да подкрепи тези нови ездачи, Ямаха увеличи наградните фондове за състезателите в GNCC, WORCS и ATV MX, стимулирайки онези, които искат да изпробват границите си с YFZ450R.
Въпреки това, спортните АТВ-та не са за всеки и разбирам привлекателността на UTV моделите. Има обаче неоспорима разлика между това да си спътник в страничния автомобил на чичо Джим и да седиш зад кормилото на YFZ450R, изкушавайки съдбата през дърветата, докато задникът ви виси от седалката, а палецът ви натиска газта.
И точно съдбата изкушавах в системата от пътеки East Fort Rock OHV по време на представянето на Ямаха YFZ450R (Yamaha YFZ450R) за 2026 г. Това е машина, която, макар да не се е променила много от последната си актуализация през 2014 г., остава водещото спортно АТВ както за състезания, така и за развлекателни цели.
Моделът за 2026 г. до голяма степен повтаря версията от 2014 г., която последно получи актуализация – по-точно нови гуми и преместване на производството от Япония в Съединените щати. Разполага с напълно регулируеми амортисьори KYB с отделни резервоари, които осигуряват 249 мм ход отпред и 279 мм отзад. Има отлято алуминиево рамо на окачването, прикрепено към алуминиева и стоманена рама, заедно с регулируеми кормило, лост на съединителя и степенки.
Спирачната система на YFZ450R включва двойни хидравлични дискови спирачки отпред с двубутални апарати, както и вълнообразен хидравличен диск отзад. Под седалката работи едноцилиндров 449 куб. см двигател с инжекцион и титаниеви клапани, който развива приблизително 40 к.с. на задните колела и около 38,6 Нм въртящ момент. YFZ450R тежи само 183,7 кг с течности и се усеща толкова лек, колкото може да бъде едно АТВ. Машината е широка 1240 мм и използва комплект от 20-инчови колела отзад и 21-инчови колела отпред.
На пътеката
Бях карал спортно АТВ само веднъж преди това – кратка среща, докато правех снимки за моя приятел Джеф Хенсън, бивш професионален състезател по АТВ. Направих няколко завоя с неговата подготвена за състезания Хонда TRX450R (Honda TRX450R) и осъзнах, че не знам какво правя. „Извади задника си от седалката, влез в завоя и остави задницата да се плъзне“, предложи той. Разбира се, Джеф. Това преживяване обаче ме подготви за този тест драйв. Както и фактът, че прекарах последните десет години в каране и състезания с мотокросови мотори. Това беше просто мотокросов мотор с помощни колела, нали?
Нашата група беше малка според стандартите за представяне пред пресата, което означаваше повече време зад кормилото и по-малко излишни приказки. Така че, екипирахме се, избрахме предпочитания си цвят (аз избрах традиционното синьо Blu Cru) и се отправихме към Националната гора Дешътс.
Първи впечатления? Тази машина е бърза! Оказа се, че две колела осигуряват повече сцеп
Последвайте ни в Google News
