„Оставете ме да пея с китара в ръка
Оставете ме да пея тази песен тихо тихо.
Оставете ме да пея защото съм горд от това,
че съм италианец. Истински италианец“*
*Тото Котуньо – L’Italiano
Цели 6 международни рекорда падат в първата година от производството. Една малка кола от Италия със скорпион на емблемата и отворен заден капак за по-добро охлаждане печели 10 000 състезания, 10 световни и 133 международни титли. Това не е просто историята на един бранд, а легенда. Създадена от човек, който спокойно може да наредите в историята до Карол Шелби, Колин Чапмън, Гордън Мъри, Енцо Ферари и Феручо Ламборгини.
И го разбирам на момента, в който в ръцете ми оживява мъркащият като Тото Котуньо двигател. Изненадващо силен, гърлен точен и лиричен. Повтаря се още два пъти. Отправяме се с цели три коли на нашия италиански ден и бройката не е случайна. В бялата кола със 180 к.с. е легендата Илия Чубриков, в червената – кабрио версия, рали пилота Григор Григоров, аз имам автоматик със 165 к.с. Отправяме се първо на среща с Негово превъзходителство Стефано Балди, който както може да се досетите има повече количество бензин в кръвта от левкоцити, еритроцити и тромбоцити. Посреща ни като папата от балкона, събуден от форсирането на малките мотори с огромна душа. Първата му фраза е – „не мога да сбъркам този звук, благодаря“.
Но нека върнем лентата първо малко назад. Със 110 години. Посрещнете Abarth, една италианска легенда, която може да се случи само там, мястото, изпълнило мечтата на Енцо и Феручо Ламборгини, на Хорацио Пагани… Да, подобно на Хорацио – създателят Карл „Карло“ Абарт не е чистокръвен италианец. Роден е във Виена, по-късно е натурализиран, а името му сменено на Карло от Карл. Израства с мотоциклетите, проектира ги в Castagna, състезава се с тях, докато не среща двама не по-малко легендарни автомобилни колоси. Запознава се с Фердинанд Порше и зет му Антон Пийх, за чиято секретарка се жени. Кроят проекти заедно, но избухва войната, която го води в Любляна, тогава част от Югославия, където катастрофира тежко по време на състезания с мотоциклет и прекратява кариерата си, за да се посвети на творене. След войната участва в мозъчен тръст с магната Пиеро Дюзио и инженера Рудолф Хруска (автор и на легендарни модели на Alfa Romeo) за създаването на Cisitalia. Дюзио изплаща огромно количество пари, за да освободи от френския затвор Фердинанд Порше и да му поръча дизайна на Гран при автомобил – Tipo 360. Абарт е спортен директор на компанията. Серийните модели на Cisitalia използват части от FIAT 500, но проектът се разпада с фалита на Дюзио, който емигрира в Аржентина, а Карло Абарт изкупува активите му с финансовата помощ на Армандо Скалярини и започва производство на спортни ауспуси, както и организира състезателния отбор Squadra Abarth с пилоти Тацио Нуволари, Франко Кортезе и Пиеро Таруфи. Калро мести фирмата в Торино и създава уникалния Abarth 1500 Biposto. Продажбите на ауспуси се оказва изключително успешен бизнес, Abarth започва да екипира Alfa Romeo, Maserati и Ferrari, в Маранело ползват негови продукти за колите от Льо Ман. През 1958 г. лично Франклин Делано Рузвелт младши, син на президента, идва в Италия, за да подпише договор като представител на Abarth в САЩ. Събрал достатъчно финансов ресурс, Карло решава, че е време да предложи на света достъпна малка кола, използвайки за база представения през 1958 г. FIAT Cinquecento (500). Използвайки емблемата на скорпиона – неговият зодиакален знак, и името 595, по-късно променено на 695, Abarth напълно преработва колата като поставя в 2-цилиндровия 479-кубиков мотор карбуратор Weber, оптимизира горивната система, работният обем скача на 600 кубика, разбира се, поставя своя изпускателна система. Мощността скача на 26 от 13 к.с. Благодарение на крайно лекото шаси колата успява да постигне максимална скорост от 120 км/ч. Отвън няма промени, поставени са само по-големи джанти и гуми. А капакът на двигателят отзад е направен така, че да не се затваря, за да осигурява по-добро охлаждане. Версията 695 вдига мощността на 32 к.с., а SS предлага 38 к.с. Abarth успява да запише победи в ралита, планински състезания, почти непобедими са в класовете от 850 до 1600 куб. см Идват победи в „Авус“ и на 500 км на Нюрбургринг с пилот Ханс Херман, а Карло обещава на Йохан Абт, че ако успее да спечели всички състезания, в която участва, ще му осигури безплатно заводска кола. Пилотът почти успява, завършвайки първи в 29 от 30 състезания и само веднъж втори. По-късно Абт създава едноименната тунинг компания и състезателен отбор. По-мощната версия 850 TC печели в класа си в 24 часа на Льо Ман, европейска титла при туристическите коли през 1965, 1966 и 1967 г., шест шампионата при конструкторите. Хегемонията е толкова голяма, че на „Чиркуито ди Гарда“ по време на световния шампионат единственият конкурент на Abarth се оттегля преди старта и остава само коли на италианската компания да се борят помежду си. Само през 1965 се спечелени 900 състезания.
Победите в състезанията обаче не са достатъчни и Карло иска повече. На сцената се появява FIAT Abarth 750 с каросерия от Bertone, който чупи няколко рекорда на Монца – 3743 км със средна скорост 155 км/ч, няколко дни по-късно на дистанция от 5000 км, 10 000 км, 5000 мили, 48 часа и 72 часа. И това пак не е достатъчно. Мъникът FIAT 500 Abarth минава 18 186 км със средна скорост 108 км/ч, с което колата подобрява шест световни рекорда, по един всеки ден.
Амбицията на Карло Абарт да спечели на всяка цена води до по-малък фокус в приходите и така през 1971 се стига до поглъщане от FIAT. Създателят обаче е оставен като шеф на спортното подразделение. Autobianchi A112 Abarth участва в ралита, след което идва 124 Abarth и легендата FIAT 131 Abarth. Първата победа е в „1000 езера“ във Финландия, колата печели три световни титли. Пилоти са Марку Ален, Валтер Рьол, Сандро Мунари, Тимо Салонен, Мишел Мутон, Жан-Клод Андрюе, Бернар Дарниш…
Това са имена, състезавали се с Илия Чубриков. Вече на 84 г. габровецът не е забравил и буква от спортната си кариера, нито уменията му зад волана са притъпени. „Не мога да забравя как ни изпреварваха малките 500 Abarth на правите. Нямаха стигане. Карал съм иначе още FIAT Topolino. Участвах в Голямата награда на Белгия, където дойдоха двама италиански екипажа с FIAT 1000 с отворените капаци, за да се охлаждат. Аз карах Renault 8 Gordini в най-новата модификация с 40 к.с. Минаваха покрай мен на правата. Също така италианците правите чудесни части за автомобили. От там си донесох ауспух, който на стенда показа, че мотоциклетът ми „Балкан“ има с 8 к.с. повече мощност. Само от това“, казва той и веднага с посланик Балди преминават на френски. Говорят си толкова ентусиазирано сякаш са приятели от детството, които се виждат след 20 години. Балди е огромен фен на автомобилите. В гаража си има FIAT 500X и FIAT Croma, която си води от Италия и не ми сменил за нищо на света. Естествено подкрепя Ferrari и всичко свързано със страната, която представлява. Бай Илия му показва снимки от състезанията си, а негово превъзходителство е изключително впечатлен. След това отива да поздрави и Григор Григоров, преди да се отправи към обичайните си задължения.
А ние с трите коли се отправяме към ресторант „Чинечита“ в полите на Витоша. И на по чаша ристрето с Григор слушаме увлекателната история на Abarth в българските състезания. Защото се намираме точно на прехода на отсечка от рали „Златни“ и след това отиваме към скоростния етап около Драгалевския манастир. „Успяхме да поканим италианците да дойдат и да се състезават с нас на „Златни“ с Abarth-ите. Видяхме ги, че за да се застраховат, смениха скоростните кутии на автомобилите си за само половин час на неутрализацията на Алеко. Състезанието беше 2100 км. От Златни пясъци до София и обратно. Минавахме през Миланово и Гинци“, казва бай Илия, чиято памет не му изневерява и 40 години след тези събития. „Дори исках да купя FIAT 124 Abarth, но ми обясниха, че ги правят само за техните пилоти. Имаха Lancia Fulvia, с която Сандро Мунари правеше чудеса. На рали „Монте Карло“ на Кол де Турини публиката от едната страна бе италианска, от другата френска. И се замеряха със снежни топки. Издържаха цяла нощ по завоите. Жан-Клод Андрюе, който ми бе приятел, ме вози в Abarth в Монте Карло.
След много перипетии в България бе внесен FIAT 131 Abarth Mirafiori, Иван Николов и Стоян Колев щяха да се избият кой да го кара. Но благодарение на пагона успя Иван Николов. Успя да спечели едно рали „Хеброс“, но като цяло не успяха да се разберат до последно кой да го кара. Като се замисля, най-много победи на „Златни“ имат италианците с различните марки и модели коли. Като FIAT 124 Abarth, Lancia 037 Rally, учил съм се много от начина им на подготовка за ралито. Как избираха гумите, как се сервизираха“, споделя легендата и в следващия момент се усмихва, подсещайки се как заедно с Димитър Альоков, който тогава е представител на Балканкар в Италия, урежда родните „лади“ да бъдат тунинговани от италианците срещу 5000 долара всяка. „Аз бях против. Казах им, че моята ще си я направя в института и ще е по-бърза. Естествено бях прав. Модификациите им бяха минимални, аз доработих главата, карбуратора, ауспуха – който бе от Gordini. Нищо не съм измислял сам, всичко бе известно, само трябваше да го кача на стенда и да проверя каква е разликата.“
Спомняте ли си Ники Лауда в „На пълна газ“ как успя да смъкне повече от 2 сек на колата на Клей Регацони само с олекотяване на болида и повишаване на техническите му характеристики за една нощ. Ето ви същата история, но от България.
„В последната ми година като състезател – през 1990, станах европейски шампион на планинско. Закриването бе в Торино, пихме кафе в кабинета на Енцо Ферари в Маранело. Направиха огромно тържество.“
Като знак от съдбата – Карло Абарт почива в месеца на скорпиона на 71-годишна възраст, оставяйки зад себе си 10 световни титли, 133 рекорда и над 10 000 победи в състезания. Името Abarth остава, отделът продължава да печели титли вече с Lancia, докато не идва момента, в който FIAT се сеща, че има в гаража си гъска, която може да ражда златни яйца стига да зазвучи приказната музика от подходящата арфа. Abarth се завръща като самостоятелен бранд през 2007, изградена е специална фабрика в Мирафиори в Торино – Officine 83, а моделите отново са базирани на 500.
Оттогава присъстват неофициално представени в България до… сега. Гамата на скорпиона вече се предлага от вносителя на FIAT – Ауто Италия, а младият пилот Григор Григоров води колоната от триото на 500 Abarth.
„Колата има изключителен финес. Много умело успява да предаде на волана това, което се случва на пътя. Вярвам, че носи духа от едно време. На една малка спортна и директна кола, която ускорява и завива чудесно. Спирачките Brembo са доста ефективни, двигателят е пъргав, разгръща се добре, въпреки че има турбина като почти всеки нов автомобил в момента. Впечатлява ме сглобката, няма големи фуги и празни шумове, нищо, което да допринася за негативно поведение. Може би само големия волан не ми харесва, защото като състезател обичам по-малките, които дават по-добра реакция. Вероятно това ще се промени в бъдещите версии“, разказва Григоров и продължава – Версията с автоматична кутия има бутони, което е много радикално за този клас и обикновено се среща при суперколите.“
Двигателят в 500 Abarth е 1,4 T Jet бензинов. Във версията с автоматична роботизирана кутия е 165 к.с., другите ни две коли са със 180 к.с., едната е кабриолет с мек покрив, който може да сгънете над главата ви. Нивата Turismo и Competizione предлагат различни глезотии, като за мен задължителни са карбоновите седалки тип корито от Sabelt. Отвътре интериорът е от 500, но с много лога и възможности за персонализация. Ох и този скоростен лост на механичната кутия, обемен и приятен за докосване, особено когато ви засърбят ръцете. А имате всички оръжия, за да се забавлявате. Правилен механичен диференциал (Abarth D.A.M.), всъщност единствената кола с тези размери, която го предлага като опция, 4-бутални спирачки Brembo, окачване Koni и система Frequency Selective Damping (FSD) за контрол.
А с толкова компактно шаси контролът и управлението са толкова лесни. Истинска ръчна спирачка, може да обръщате напред или назад – в стил полицейско, с лекота дори да нямате много опит. Тази кола е създадена за подобни неща. Вековната гора е пронизана от гръмотевичният звук на трите скорпиона. Ауспухът във версиите Abarth 595 Competizione е Record Monza Attivo, който заедно с диференциала Abarth D.A.M. ви доказва думите на бай Илия Чубриков защо тези коли са успявали да издухат конкуренцията. Времето за ускорение от 0 до 100 км/ч е 6,7 сек (7,3 сек при 165 к.с.), което не е световен рекорд, но натискането на бутона Sport автоматично активира и широка усмивка. Не искате завоите да свършат.
А когато сте в града, има Urban Pack, който включва сензори за паркиране, за мъгла и дъжд, които да ви улеснят. Сензорният дисплей на централната конзола използва системата Uconnect 7 инча, която е съвместима с Apple CarPlayTM и Google Android Auto. А аудиото е Beats, но честно казано рядко бихте го използвали при този звук от двигателите.
За да изпитате истинско Abarth усещане, ви трябва суров звук и настъпване на педала на газта. Да, на пазара има вече не малко компактни оси, но тези, които имат подобна история и традиция са… Хей MINI, вече имаш конкуренция. Която идва с акорди на Челентано, италиански моден шик и неспираща усмивка.
Вижте видеото от общия ни проект с DizzyRiders
