Съвременните удобства тук са напълно забравени. Това е едно базово място за прекарване на работния ден. Почти нищо не застава между шофьора и пътя, като не е изненада, че позицията на седене е напълно изправена. В кабината има две седалки без подглавници, няколко дръжки за хващане и никаква преградна стена към товарния отсек.

Но докато тялото е в изправено положение, воланът заема точно обратната позиция. Той е наклонен под ъгъл доста над 45 градуса, до точка, в която е по-близо до хоризонталата, отколкото до вертикалата. Представете си онези детски играчки с пластмасово табло и волан – картината е почти същата.

Въпросната играчка обаче би имала повече функции от Estafette. Арматурното табло е почти празно, като на него се открояват единствено лостчето за мигачите, превключвател за чистачките и най-елементарните възможни контроли за отопление. Тук няма сложни сензорни екрани, ако не броим смартфона, закрепен с вакуумна стойка за предното стъкло, който служи за навигация.

За щастие, на таблото имаше още нещо – малка диаграма, описваща схемата на скоростната кутия. Не посмях да попитам дали това е оригинална характеристика, или е добавено заради непохватните опити на поредния журналист. На самия скоростен лост със сигурност нямаше нищо, а и предвид, че се намираше някъде зад десния ми хълбок, това нямаше да има значение.

Две характеристики на класическия модел веднага напомниха за модерния Estafette. Първата бяха плъзгащите се странични врати. Не врати на товарния отсек, а на самата кабина. Те изчезват в каросерията, точно както при новия модел. Като част от обиколката на завода, от Renault показаха студио с изкуствен интелект, където са анализирали всеки елемент от работния процес на доставчика. Анализът показал как плъзгащата се врата улеснява влизането и излизането. Огромна инвестиция в пари и време, само за да се окаже, че се връщат към дизайн, който са създали още през 50-те години.

Модерната версия все пак надгражда идеята. Тя позволява вратата да бъде затворена с лакът, като дръжката изисква само леко побутване. Това означава, че шофьорът може да излезе с пълни ръце и пак да обезопаси вана, докато отива към адреса за доставка. Новият модел може също така да автоматизира различни функции веднага щом спрете – например да включи аварийните светлини и да отвори страничната врата вместо вас.

Какво е усещането зад волана?

В суматохата да настаня себе си и фотографа Грег, пропуснах момента, в който ме попитаха дали се чувствам уверен със скоростите. Когато осъзнах въпроса, беше твърде късно и човекът вече си беше тръгнал. Комбинацията от гордост и привидното безразличие на фотографа ме убеди, че ще се справя. Няколко секунди по-късно обаче двигателят изгасна, след като не успях да намеря първа предавка. В моя защита, тя се намираше долу вляво на схемата и изискваше малко повече усилие, отколкото предполагах.

След този момент нещата станаха значително по-лесни. Оказа се, че просто не съм натискал малкия педал на съединителя достатъчно до долу. Последващите смени на предавките бяха по-плавни, въпреки че през първите няколко минути поглеждах към диаграмата, преди да запомня схемата.

Когато потеглихме, в съзнанието ми изникна и втората прилика с модерния Estafette. Оказа се, че фотографът е донесъл обектив за снимане от разстояние, а не такъв за близки кадри, какъвто е нужен при снимки в движение. „Няма проблем, ще мина отзад!“, подхвърли той и се промуши между седалките към товарния отсек. Бързам да добавя, че по това време бяхме спрели, а когато той беше отзад, се движехме с не повече от 15-20 км/ч по частни френски пътища.

Този директен достъп до товарното пространство е друга характеристика, която Renault представя като голяма иновация в най-новия си модел. Разбира се, новата електрическа версия има врата в преградната стена и възрастен шофьор може да премине изправен, без да се налага да се навежда. Но принципът да можеш да стигнеш до пратките си, без да излизаш под дъжда и да обикаляш до задната част на вана, остава същият.

В този момент осъзнавам, че не съм засегнал особено самото шофиране, освен че изисква деликатност и умствена концентрация върху скоростния лост. Достатъчно е да се каже, че преживяването е истинска атака срещу сетивата, но не по бързия начин. Шумно е, подскача и е невероятно забавно при много ниски скорости. Друго предимство на плъзгащите се врати е, че можете да ги отворите в движение и весело да махате за извинение на дългата колона от автомобили, която задържате. Има дори малък предпазен ремък, който можете да опънете на отвора, за да не изпаднете. Организацията Euro NCAP би изпаднала в ужас.

От Renault не посочват максимална скорост, но тя определено е по-ниска от тази на почти всичко, което може да ви настигне. Идеята за движение със скорост над 100 км/ч изглеждаше като плашеща перспектива.

Заключение: Renault Estafette

Дали Estafette е очарователно превозно средство за лежерни разходки, зависи от гледната точка. Като класически автомобил, особено в състоянието, в което са екземплярите на Renault, той е едновременно забавен и умилителен – прекрасен начин да се върнеш назад към една отминала епоха. Но е изумително, че нещо, което изглежда сякаш принадлежи най-много на 60-те години, се е произвеждало до 1980 г. Първата ми кола – Ford Fiesta Mk2 – е произведена само четири години по-късно, а спомените ми за нея са като за автомобил от друга вселена. Подозирам, че бих гледал на Estafette с по-малко симпатия, ако се е налагало да разчитам на него за ежедневна работа. Човек би завършил доставките си по-скоро въпреки качествата му, а не благодарение на тях.

За щастие, съвременните инженери на Renault са решили да възприемат по-желаните елементи от оригиналния Estafette. Дали е било нужно да се харчат огромни суми за създаване на виртуална симулация на работния ден на един доставчик, е спорен въпрос, но новият модел определено има какво да предложи.