Високи скорости по аутобана и неочаквано нисък разход на гориво

Този месец F-Pace SVR отново беше подложен на дълги пътувания, този път до пистата Билстер Берг в централна Германия и обратно – всичко това в рамките на едва 36 часа.

Това е сериозно шофиране за толкова кратко време и умората в края беше осезаема, но Jaguar се оказа чудесен спътник. Пътуването даде възможност V8 двигателят да разгърне пълния си потенциал по аутобана, въпреки че натовареният трафик означаваше, че това се случи само в един по-спокоен участък.

Както при всеки автомобил, в последните десет процента от възможностите си SVR внезапно преминава от усещане за стабилност, каквато се очаква от спортен SUV с тегло от два тона, към осезаема нервност. Ако имаше пътник до мен, всеки разговор би секнал моментално. Преминаването в режим Dynamic и втвърдяването на амортисьорите определено помогна, но остана онова нарастващо безпокойство от невидимото влияние на въздушния поток, който сякаш се опитваше да повдигне автомобила от пътя.

Нервите ми бяха допълнително опънати от драматичното треперене на предния капак, на което би завидял дори стар Impreza. Макар да се предполага, че това е нормално, фактът, че наскоро капакът се отвори до първа позиция без видима причина, се превърна в притеснителна мисъл с нарастването на скоростта. В крайна сметка най-високата достигната скорост беше около 257 км/ч по скоростомер – не е зле, макар и малко под обявените 286 км/ч максимална скорост. Какъв рев обаче се носеше от V8 двигателя при пълно натоварване; извинения, ако прозорците в Падерборн са дрънчали този следобед…

Икономия и поведение на пътя

Въпреки че не карах Jaguar на самата писта, а го използвах само за транспорт, средният разход за цялото пътуване достигна впечатляващите 7,8 л/100 км – постижение, което заслужава адмирации, имайки предвид, че под капака работи 5,0-литров компресорен двигател с 550 к.с. Погледнато от друг ъгъл, разходът беше почти същият като на нашия тестов Skoda Kodiaq vRS с четирицилиндров двигател и 245 к.с. – и не, нямам и най-малка представа как е възможно това.

Въпреки че нямаше обиколки на пистата, до нея води много интересен път през гора. Характерният гладък и лъскав немски асфалт изглежда предлагаше ограничено сцепление и SVR веднага започна да се движи леко, а гумите тихо протестираха със свистене на ръба на сцеплението. В наистина острите завои може да се подходи агресивно с газта – разбира се, с изключен ESP – и да се провокира тревожно, но и много забавно силово презавиване. Ситуацията обаче бързо може да стане хаотична и винаги остава усещането, че се бориш със законите на физиката.

Точно в този момент силно ми се прииска да карам XFR-S, защото няма как да се избяга от факта, че автомобилите с висок център на тежестта все още са компромис. Човек, близък до развойния екип на SVR, сподели, че голяма част от работата по шасито е извършена с по-големите 21-инчови джанти, които подобряват управляемостта, без това да е за сметка на качеството на возене. Може би ще се свържем с Jaguar, за да видим дали можем да изпробваме по-големите колела.

Като цяло обаче SVR продължава да впечатлява силно. За последния месец автомобилът измина над 2400 км, с което общият пробег достигна близо 38 000 км. Средният разход за периода беше 9,4 л/100 км, без да са правени никакви допълнителни разходи.