Втори репортаж: забавният „хотхеч“ помага на нашия редактор да преоткрие младостта си, но не без компромиси
Ако има автомобилна марка, която залага сериозно на младежкия си имидж, то това е MINI. Може би най-ориентираният към младата аудитория модел е JCW, който е в нашия гараж през последните няколко месеца. Първоначалните впечатления от пистата „Кърбъроу“ бяха отлични, но с времето този „хотхеч“ (мощен спортен хечбек) започна да оказва влияние и върху начина ми на живот.
Въпреки че съм далеч отвъд 30-те, реших, че сега е моментът да се върна към някои стари хобита. Макар тялото ми да се усеща по-скоро сковано, отколкото младежко, успях да припомня трикове със скейтборд, започнах да играя в местния футболен отбор и дори се опитах да оправдая парите, които давам за фитнес.
MINI JCW изглежда като перфектното допълнение към тези нови занимания, особено с отличната си аудиосистема Harman Kardon, която се предлага стандартно и е идеална за подходяща мотивираща музика. Един друг аспект на автомобила обаче се оказа доста по-изтощителен. Става дума за окачването, което е почти комично твърдо. Бях готов да жертвам комфорта в името на стабилността в завоите на пистата, но по обществените пътища това е сериозно предизвикателство, особено за гърба ми.
По междуградски пътища JCW е изключително неспокоен, което е жалко, защото традиционно това е средата, в която спортните модели на MINI се чувстват най-добре. Вместо окачването да работи в хармония с неравностите, то сякаш активно се бори с тях. Изкушаващо е да се предположи, че опционалните 18-цолови джанти на тестовия автомобил (на стойност 800 паунда) са грешка и стандартните 17-цолови биха били по-добър избор, но е съмнително, че няколко милиметра повече гума биха променили съществено нещата. Управлението е също толкова напрегнато – реакциите му са светкавични, като воланът се връща в централна позиция почти също толкова бързо.
Техника и представяне на пистата
За разлика от електрическото MINI, което използва специфична архитектура, бензиновият JCW от поколение F66 е базиран на преработена версия на платформата на предходния модел. Автомобилът е еволюция на старата кола, със същия двигател, разработен от BMW, който изпраща мощността към седемстепенна трансмисия с двоен съединител. Мощността от 231 к.с. остава непроменена, но въртящият момент е увеличен от 320 на 380 Нм. В резултат ускорението от 0 до 100 км/ч отнема 6,1 секунди (с 0,2 секунди по-бързо отпреди), а максималната скорост достига 250 км/ч – впечатляващи показатели за MINI.
Динамиката в права линия е важна за един „хотхеч“, но за MINI, и особено за JCW, поведението в завоите е от първостепенно значение. За да изпробвам автомобила, реших да посетя писта. Късата и технична „Кърбъроу Спринт Корс“ в Стафордшир изглеждаше идеалното място за компактното MINI. Още по-добре беше, че пилотите излизаха на пистата един по един, което ми позволи да се концентрирам изцяло върху възможностите на автомобила.
Преди да започна, трябваше да настроя режимите на шофиране, наречени с леко сладникавото име „Изживявания“. Процесът е малко по-сложен от очакваното: трябва да се избере режим „John Cooper Works“ чрез превключвателя на таблото, след което да се изчака на екрана да се появи надпис „активирай го-карт режим“. След това се докосва малкият оборотомер, за да се покажат данни за налягането на турбокомпресора, температурата на маслото и G-метър. При активиране на режима, високоговорителите на MINI издават и дразнещ възглас „уухуу“, който изключих още в първия ден.
Още в първата си обиколка усетих, че MINI разполага с огромно сцепление и губи самообладание само при достигане на абсолютния лимит. Изключително твърдото окачване на JCW е проблем по пътищата, но на пистата то помага на автомобила да се усеща пъргав, също както и типично острото за марката управление. Това повиши увереността ми и ме накара да карам по-агресивно, за да тествам баланса на JCW в шикана на „Кърбъроу“.
Заключение
MINI JCW впечатлява на пистата, но неговите способности там са постигнати с цената на сериозни компромиси. Окачването е прекалено твърдо за ежедневно шофиране, а превключването на предавките е мудно. В един бързо свиващ се пазарен сегмент е жалко, че MINI не са успели да намерят по-добър баланс, за да направят този модел наистина завършен.
Последвайте ни в Google News
