В продължение на десетилетия Харли-Дейвидсън (Harley-Davidson) си изгради репутация на марка, към която се обръща всеки моторист, желаещ да кара удобен фотьойл по магистралата. Като изключим любопитни модели като Пан Америка (Pan America) и отделената марка ЛайвУайър (LiveWire), трябва да потърсите другаде, ако искате Harley, който не е круизър. Наскоро обаче американската компания загатна за бъдеще, в което може би отново ще опита нещо различно. Това е концепцията Харли-Дейвидсън РМЦР (RMCR) – зашеметяващ café racer от последната марка, от която бихте очаквали подобен ход. Сега Harley просто трябва да го пусне в серийно производство.
През 2021 г. Harley-Davidson представи сериен двигател с невероятен потенциал. Изцяло новият V-образен двуцилиндров агрегат Ревълюшън Макс (Revolution Max) 1250, или накратко „Ревмакс“ (Revmax), беше технологичен скок напред за компанията. Този двигател достига максимални обороти от 9500 об/мин и разполага с двойни балансиращи валове, променливо газоразпределение, първично задвижване с ножични зъбни колела и независимо хидравлично регулиране на клапаните с ролкови кобилици, като същевременно е постигнато впечатляващо намаляване на теглото.
Технологичните предимства не спират дотук, тъй като Revmax се отличава с монолитни алуминиеви цилиндри с галванични покрития от никел-силициев карбид, ковани бутала, както и капаци на клапаните, разпределителните валове и първичното задвижване, изработени от магнезий. Спецификите на двигателя продължават с 30-градусово изместване на шийките на коляновия вал и 90-градусов ред на запалване.
Със своите 150 к.с. и 127 Нм въртящ момент, Revmax на Harley дори се оказа по-мощен от двигателите на Индиън (Indian), БМВ (BMW) и Трайъмф (Triumph), с които американската компания се стремеше да се конкурира. Производителят изтъкна, че е постигнал всичко това със собствени сили, без помощта на Порше (Porsche) – както при двигателя на Ви-Род (V-Rod) – или на който и да е друг външен партньор.
За съжаление, въпреки огромната работа, Harley все още не е разгърнал пълния потенциал на този двигател. Към момента Revmax се вгражда в отличния адвенчър-туринг мотоциклет Pan America 1250 и в мускулестия Спортстър Ес (Sportster S), а по-малка негова версия задвижва круизъра Найтстър (Nightster). Всички тези мотоциклети имат добри отзиви и са харесвани от собствениците си, но изглежда, че Harley-Davidson все още не е достигнал върховите възможности на този агрегат. Е, поне досега.
Спортните модели на Harley
Harley-Davidson често е поглеждал към идеята да предлага спортни мотоциклети под своята емблема. Всеки почитател на американските двуколесни машини вероятно си спомня за някогашната връзка между Буел (Buell) и Харли-Дейвидсън. След това дойде моментът, в който Harley придоби МВ Агуста (MV Agusta) през 2008 г., само за да я ликвидира през 2009 г. по време на световната рецесия.
Дори и извън тези периоди, от 2008 до 2013 г. Harley-Davidson произвеждаше модела ХР1200 (XR1200) – Sportster, вдъхновен от състезателните машини за флат-трак. В миналото съществуваха и супербайкът ВР1000 (VR1000) от 90-те години на миналия век и café racer моделът ХЛЦР 1000 (XLCR 1000) от края на 70-те.
В историята си американската компания е правила много опити да излезе извън рамките на традиционните си модели, но повечето от тях са били прекратявани или са завършвали с неуспех. Въпреки това, Харли-Дейвидсън (Harley-Davidson) никога не е забравял за тях. През 2018 г. тогавашният изпълнителен директор Мат Леватич представи стратегията „Повече пътища към Harley-Davidson“, която трябваше да вдъхне нов живот на марката, като навлезе в пазарни сегменти, в които тя традиционно не оперираше. Планът беше амбициозен и предвиждаше бъдеще, в което гръбнакът на продажбите – големите крузъри – ще бъде допълнен от разнообразна гама от кафе рейсъри, спортни мотоциклети, стрийтфайтъри, адвенчър модели, мотопеди и електрически машини.
Получихме представа за това бъдеще с концепти като Бронкс (Bronx), ВР1000 Кафе Рейсър (VR1000 Café Racer), Къстъм 1250 (Custom 1250), Пан Америка (Pan America), електрически скрамблър, лек електрически кросов мотор и други.
За съжаление, когато Йохен Цайц замени Леватич през 2020 г., той прекрати почти цялата инициатива, като запази само проектите, които бяха близо до завършване. Ето защо днес виждаме модели като Pan America, ЛайвУайър (LiveWire) и Спортстър Ес (Sportster S). Цайц беше толкова решен да сложи край на стратегията „Повече пътища“, че, както стана ясно, Harley-Davidson дори изтри публикации в социалните мрежи, свързани с нея.
Harley отново провокира Америка с Café Racer
Планът на Цайц беше да заложи на сигурното, като продължи да продава големи крузъри, тениски и други рекламни артикули. Той също така искаше да произвежда по-малко мотоциклети на по-високи цени, за да ги направи да изглеждат по-ексклузивни. Тази стратегия проработи за няколко години, тъй като приходите останаха високи, докато десетки хиляди бройки стояха непродадени. В крайна сметка обаче подходът на Цайц се провали, след като и приходите, и продажбите тръгнаха надолу. През 2025 г. Цайц напусна поста си и беше заменен от Арти Старс – интересна фигура, чийто предишен опит не е свързан с мотоциклетни компании, а с фирми като Topgolf, Pizza Hut и Rave Cinemas.
Изглежда, че Старс не вярва в идеята Harley-Davidson да се превърне във „Ферари“ на мотоциклетите. Затова неговата визия за компанията вече промени курса по няколко ключови въпроса. Твърди се, че Цайц рядко е комуникирал с дилърите, почти не е присъствал на срещи с тях и е издавал заповеди без особени консултации. Старс променил това веднага, като попитал дилърите какво е работело и какво не е по време на ерата на Цайц.
След това се заел с ценообразуването. Седемнадесет модела на Harley навлязоха в 2026 г. със същите имена като през 2025 г. От тях шест модела получиха намаление на цените чрез преконфигуриране на опциите. И не става дума за стотици, а за хиляди долари. Само два модела отбелязаха увеличение на цените тази година. Останалите девет запазиха цените си. Твърди се, че Старс дори се опитва активно да убеди хората да купуват Pan America – нещо, с което компанията не се справи добре по времето на Цайц.
Сега виждаме наченките на едно може би по-обещаващо бъдеще. През февруари, по време на изложението Mama Tried Motorcycle Show, Harley-Davidson показа тийзър на АРЕМСИАР (RMCR – Revolution Max Café Racer). Очаква се през март изображенията на RMCR най-накрая да стигнат и до пресата, а мотоциклетът изглежда зашеметяващо.
Тази машина, за която се съобщава, че е базирана на платформата на Пан Америка 1250 и използва V-образния двуцилиндров двигател Ревълюшън Макс (Revolution Max) с обем 1252 куб. см, черпи голяма част от вдъхновението си от модела ЕксЕлСиАр (XLCR). Историята разказва, че прочутият дизайнер и член на третото поколение от семейство Дейвидсън, Уили Г. Дейвидсън, е бил почитател на кафе рейсърите, които са били честа гледка в лондонското байкърско сборище Ace Café. Преди няколко десетилетия британците са разглобявали своите БСА (BSA), Нортън (Norton), Триумф (Triumph) и други до абсолютния минимум, монтирали са ниски кормила и са се състезавали от кафене до кафене. През 70-те години на миналия век хората започнали да прилагат същия подход и към японските мотоциклети.
В средата на 70-те Дейвидсън започнал да работи върху свой собствен кафе рейсър Harley, който по-късно се превърнал в проект на целия екип на компанията. Когато XLCR се появил на пазара през 1977 г., той не само бил най-атрактивният Harley, създаван дотогава, но бил и също толкова бърз, колкото изглеждал.
За съжаление, традиционните клиенти на Harley не проявили интерес към XLCR с цена от около 3 300 евро, нито пък момчетата, които преработвали японски мотоциклети. Компанията продала малко над 3 000 бройки само за три моделни години. XLCR може да е бил провал по отношение на продажбите, но днес е силно търсен от колекционерите и често се използва като пример, че Harley наистина може да произвежда нещо повече от крузъри. Според тогавашно издание на Cycle World, като мотоциклет XLCR не е притежавал особени достойнства, но като приключение не е имал равен на себе си.
Това ни връща към RMCR. Този мотоциклет, за който Harley-Davidson твърди, че е вдъхновен от XLCR, на практика заменя концепта Bronx, който беше спрян заедно със стратегията „Повече пътища“. Но изглежда, че той черпи вдъхновение и от други концепции от същата програма, които компанията реши да не произвежда. Предният обтекател на RMCR прилича на този от концепта VR1000 Café Racer, а задното рамо изглежда много подобно на това при Bronx.
Новият концепт е изграден с изобилие от карбонови елементи, звукът му се оформя от ауспуси Акрапович (Akrapovic), стъпва на 17-инчови джанти, използва предни вилки Йолинс (Öhlins), а за спирането отговарят внушителни дискове с апарати Брембо (Brembo). Може да се предположи, че теглото му е значително по-ниско от 246-те килограма на Pan America, на който е базиран.
Това е един от най-добре изглеждащите мотоциклети, създавани от компанията от Милуоки от години. Дизайнът му е изключително въздействащ и със сигурност може да се мери с модели като Индиън ЕфТиАр 1200 (Indian FTR1200).
За съжаление, от Harley-Davidson пазят необичайно мълчание относно RMCR. Мотоциклетът беше показан без никакви официални съобщения, прессъобщения или каквато и да е друга информация.
Изданието Мотор Сайкъл Нюз (Motor Cycle News) съобщава, че от Харли-Дейвидсън (Harley-Davidson) са потвърдили официално, че към момента нямат планове да пуснат концепта РМЦР (RMCR) в серийно производство.
Harley все пак трябва да го направи
Разбира се, това може да се промени в зависимост от реакциите на публиката.
От друга страна, настоящият момент е особено сложен за Harley-Davidson да навлезе в нов пазарен сегмент, като се имат предвид търговското напрежение, глобалните конфликти и несигурността около цените на петрола.
Въпреки това би било жалко компанията да положи толкова много усилия за създаването на толкова впечатляващ мотоциклет, само за да не направи нищо с него. Нямаме нужда от повторение на фиаското със стратегията Мор Роудс (More Roads)! Ако не друго, този мотоциклет е знак, че новият директор Старс (Starrs) иска да експериментира смело с марката, а това е вълнуващо.
Искрено се надявам, че един ден, когато нещата се успокоят, Harley-Davidson ще поеме риска и ще пусне RMCR в производство. Това е може би най-атрактивната машина, излизала от Милуоки (Milwaukee) от години. Нямам представа дали би имала търговски успех, но се обзалагам, че бих я карал с усмивка, достатъчно широка, за да прекоси езерото Мичиган.
Последвайте ни в Google News
