Вятърът развяваше косите ми, докато се движехме по улица „Ейч“ (H Street). Заедно с Чарли Вурц (Charlie Wurz), директор по транспорта и логистиката в университета „Джордж Уошингтън“ (George Washington – GW), си проправяхме път през кампуса в изцяло електрическо двуместно возило. Огромните му прозорци предлагаха панорамна гледка към улицата, препълнена със студенти, скутери и туристи, запътили се към цъфналите вишни край басейна „Тайдъл Бейзин“ (Tidal Basin).
Вурц управляваше малката машина с лекота, докато аз оглеждах тротоарите с надеждата някое познато лице да ме забележи по време на това вълнуващо пътуване. Електрическото жужене на това И-Ви (EV) се смесваше с разговорите на студентите и преподавателите пред Факултета по медии и връзки с обществеността.
Технология в името на безопасността
Докато чакахме на червен светофар, Вурц обясни, че при ниски скорости федералните разпоредби изискват електрическите превозни средства да издават специфичен звук. Този фин шум е необходим, за да могат пешеходците и другите участници в движението да засичат машините, които иначе се движат почти безшумно заради липсата на традиционен двигател с вътрешно горене.
Експертът по университетска навигация ме разведе наоколо, докато обсъждахме новите кофи за боклук със защита срещу гризачи, инсталирани от властите през 2024 г. Имах достатъчно място да разтегна краката си в просторната сива кабина. Въпреки масивния си вид, стандартните автомобили, които споделяха пътя с нас, едва ли предлагаха и половината от видимостта, на която се наслаждавахме ние в малкото EV.
Ефективност и маневреност
Тези миниатюрни електрически колички са идеални за екипите по поддръжка на GW, тъй като могат да се движат и извън асфалтираните пътища, за да достигнат до обекти като библиотеката „Гелман“ (Gelman Library). За разлика от управлението на пълноразмерен камион, те спестяват на служителите много време. Количките се вмъкват в тесни пространства без излишни маневри, обикаляне или трудно паркиране на заден ход.
След като преминахме покрай заведението „Тоник“, центъра за пратки и резиденцията на президента на университета Елън Гранбърг (Ellen Granberg), върнахме возилото в базата му зад сградата за поддръжка. Там ни очакваха Джон Ралс (John Ralls), Ник Гинге (Nick Gingue) и Скайлър Сейлс (Skyler Sales) – екипът, който любезно организира това демонстрационно пътуване.
Това без съмнение беше най-забавното ми преживяване по улиците на кампуса. Но един съвет – не молете служителите по поддръжката за превоз. От опит знам, че правилата не им позволяват да качват пътници. Ще трябва да ми се доверите на думата: придвижването с тези малки колички е най-страхотният начин да усетите атмосферата на GW.
Последвайте ни в Google News
