Авторът на статията признава, че харесва електрическите мотоциклети, особено тези с офроуд възможности. Ако разполагат с грайферни гуми, ниско тегло, могат да преминават през потоци, да препускат през гори и имат сериозно окачване, те са идеални машини.
Но тези описани машини са кросови мотоциклети, всъдеходи, създадени за преминаване по единични пътеки и нищо повече. Именно в тези условия сегашното състояние на електрическата технология в света на мотоциклетизма наистина работи – сред природата, в задния двор или на състезателна писта.
Дори, при определени условия, те са подходящи и за градска среда, където зареждането е по-лесно за транспорт, базиран на пътуване до работа – например скутерите.
Проблемът с пробега при електрическите мотоциклети за пътна употреба
Въпреки това, електрическите мотоциклети за пътна употреба – като ЛайвУайър (LiveWire), Зиро (Zero) (без новите офроуд модели на марката) и първият по рода си WN7 на Хонда (Honda) – страдат от един-единствен фатален недостатък, който не засяга гореспоменатите: пробегът. Представянето на Хонда WN7 доказва това твърдение и трябва да служи като предупредителен фар за всички останали производители на електрически превозни средства.
По думите на автора, електрическите мотоциклети за пътна употреба все още не са готови да заменят бензиновите си събратя.
От Хонда обявяват, че WN7, който вече се предлага в Европа, има максимален пробег от едва 140 километра от своята 9.3 кВт литиево-йонна батерия. Времето за зареждане е няколко часа при домашни условия или около час за пълно зареждане чрез станции за бързо зареждане. Тези показатели са разочароващи в сравнение с бензиновите аналози.
В това отношение Хонда не е единствена. ЛайвУайър и Зиро имат подобни слаби показатели за пробег, което е една от основните причини всяка година да продават едва стотици до хиляди бройки. Тези ниски продажби, които вероятно ще засегнат и Хонда, са свързани с факта, че пробегът е неразривно обвързан с причината хората да купуват мотоциклети. Мотоциклетите, особено тези за пътна употреба, се купуват заради свободата, която предлагат.
Свободата на пътя срещу ограниченията на тока
Мотоциклетите като транспортно средство – за разлика от пътуването със скутер, което е обичайно за голяма част от света – се основават на способността да се отиде навсякъде по всяко време, когато настроението го подскаже. Те се купуват не само за кратки разходки до магазините или по любим планински път, но и за дълги пътешествия от хиляди километри или дори околосветски обиколки. Ако обаче има притеснения за пробега и зареждането отнема твърде много време, смисълът от притежаването на такъв мотоциклет изчезва. Доказателство за това са продажбите на Зиро и ЛайвУайър, а скоро и на Хонда.
Този проблем не се усеща в сегмента на електрическите всъдеходи, където продажбите достигат стотици хиляди благодарение на модели като тези от гамата на Старк Фючър (Stark Future), СърРон (SurRon), Талария (Talaria), Ниу (Niu) и други. Това е и причината ЛайвУайър и Зиро да пренасочат усилията си към електрически кросови мотоциклети. Тези машини не са създадени за свободата на открития път, както е случаят с Хонда WN7.
Принуда или визия: Мотивацията на Хонда
Все пак Хонда е трябвало да представи нещо в този сегмент, не само за да продължи да развива технологиите, но и за да отговори на строгите емисионни цели на Европа и други страни. Авторът разбира защо Хонда е представила модел като WN7. Но подобно на конкурентите си, има опасения, че неспособността му да се сравни с бензиновите си събратя ще нанесе непоправими дългосрочни щети на сегмента и ще накара индустрията да се свие още повече, преди технологията да бъде наистина готова за масова употреба.
Последвайте ни в Google News
