Честно е да се каже, че електрическите автомобили имат проблем с имиджа. За мнозина самото споменаване на електромобили е достатъчно, за да предизвика тирада за това как те не са нищо повече от бездушни кутии с вълнението на особено скучен кухненски уред. Ето защо, когато ключовете от Купра Tavascan (Cupra Tavascan) се приземиха на бюрото ми, бях заинтригуван. Може ли този спортен SUV наистина да докаже, че електрическата мощност не означава скука? След един месец зад волана бях решен да разбера.
Tavascan получи възможност да се докаже рано, когато само часове след като взех автомобила, съпругата ми – по много типичен начин – се съгласи да вземе нов хладилник с фризер, без никакво обмисляне как да го върне до дома ни. След като установихме, че шестфутова плоча от бяла техника няма да се побере в нейния Форд Фиеста (Ford Fiesta), потеглихме заедно с Tavascan, като атмосферата беше по-студена от гореспоменатия хладилник с фризер. За щастие, най-доброто от Hotpoint се побра в Купра (Cupra), въпреки скосения силует на покрива, и семейното щастие беше възстановено след леко неудобно пътуване до дома за госпожа У., която трябваше да изтърпи доста некомфортни 20 минути, натъпкана до хладилника.
Първи впечатления и дизайн
След като се освободих от домашните уреди, имах възможност да опозная Tavascan малко по-добре и първите впечатления бяха силни. На първо място, колата изглежда страхотно. Нейният елегантен SUV купе силует наистина се откроява от тълпата – дори и от Фолксваген ID.5 (VW ID.5), на който е базиран – благодарение на акцентите в цвят розово злато и спортните детайли, включително масивните джанти със златни акценти, които постоянно се страхувах да не одраскам в бордюр.
Динамиката също е страхотна. Едно пътуване до Западна Англия за рождените дни на родителите ми изложи Tavascan на разнообразни селски пътища, което му позволи да покаже своя спортен произход. По завоите автомобилът се държеше стабилно, с много сцепление и минимално накланяне на каросерията, но Купра наистина превъзхожда на правите участъци асфалт. Този автомобил не е просто бърз за семеен SUV. Той е бърз, точка. При рязко натискане на педала на газта, той изстрелва напред, предлагайки мигновено ускорение и сцепление. Режимът на шофиране „Cupra“ помага автомобилът да прилепне още повече към пътя и добавя усещане за събитие с изкуствен звук на изпускателна система за допълнителен ефект. Въпреки че това може да не е за всеки, детето във мен на осем години не можеше да устои да натисне бутона при почти всяка възможност, което беше посрещнато с много въртене на очи от всички останали в колата.
Интериор и недостатъци
Обратната страна на цялата тази спортна насоченост идва под формата на по-чести посещения до зарядната станция. Купра твърди, че Tavascan може да измине 515 километра с едно зареждане, но в действителност, през месеца ми с автомобила, аз постигах средно между 418 и 435 километра.
Една област, в която автомобилът е силен, е интериорът, който изглежда сякаш е взет направо от космическия кораб „Ентърпрайз“ (Starship Enterprise). Централната конзола и таблото са свързани чрез централна „гръбначна колона“, която преминава по средата на автомобила с ефект на змийска кожа. Всички използвани материали са устойчиви и всичко, до което се докоснете, създава усещане за високо качество, но въпреки страхотния си вид, има няколко недостатъка.
На първо място, живях с този автомобил по време на две горещи вълни. С оглед на това, е по-малко от идеално, че управлението на климатика е дълбоко скрито в инфоразвлекателната система. Не съм сигурен какво не беше наред с врътка или бутон, но някъде по пътя, някой в централата на Купра реши, че това, което наистина искам да правя при 35-градусова жега, е да размазвам изпотените си пръсти по тъчскрийна.
Другият голям проблем беше, че автомобилът разви много досаден навик да решава, че ключът вече не е в купето. Това доведе до многократно звънене, докато аз сърдито местех ключа в различни части на колата, докато не успеех да докажа, че всъщност не съм го изхвърлил през прозореца на магистралата.
Въпреки това, бях тъжен, когато миналата седмица Tavascan премина за ползване от един от моите колеги. В дните оттогава, се улавях, че копнеех за завръщането му. Откакто си тръгна, карах Фолксваген Транспортер Спортлайн (VW Transporter Sportline), Волво XC60 (Volvo XC60) и Волво V60 (Volvo V60) – всички те бяха отлични, но на всички им липсваше индивидуалността на Купра. Да, има своите недостатъци и със сигурност няма да е по вкуса на всеки, но по някаква причина просто успя да се прокрадне в сърцето ми по начин, по който много обективно по-добри автомобили не успяват.
Просто поредният скучен електромобил? Категорично не.
Последвайте ни в Google News
