Изследователи в САЩ и други страни вярват, че преходът към електрически транспорт може да бъде подпомогнат от издръжливи и бързорастящи растения. Идеята е те да събират в корените си метали, необходими за производството на батерии за електрически автомобили, които впоследствие да бъдат извличани чрез процес, по-чист и по-евтин от традиционния добив.

Никелът е само един пример за критичен елемент в производството на съвременните батерии, но добивът му е замърсяващ, скъп и разрушителен. Френски биотехнологичен стартъп обаче смята, че има по-добро решение: извличане на никел от маргаритки.

Получаването на никел и други полезни метали от растения е възможно чрез процес, наречен „фитомайнинг“. Както може да се предположи, обикновените растения не събират достатъчно количество от тези метали, за да бъде извличането им търговски изгодно. Точно тук се намесва френската компания Genomines.

Genomines разчита на биологично модифицирани растения, които нарича „хиперакумулатори“. Тези растения по естествен път изтеглят метали и минерали от почвата чрез корените си и ги съхраняват в стъблата и листата си, откъдето компанията може да ги извлече по-късно.

Фабиен Кучекян, съосновател и главен изпълнителен директор на Genomines, заяви, че това е важно, защото са необходими много метали, особено за енергийния преход и батериите в електрическите превозни средства. Той добави, че никелът се използва широко и в производството на неръждаема стомана за инфраструктурни проекти. Според него проблемът е, че с настоящите традиционни методи за добив няма да може да се произвежда достатъчно.

От Genomines прогнозират, че постигането на целите от Парижкото споразумение за преминаване на всички автомобили в света към електрическо задвижване до 2040 г. ще изисква шест пъти по-голям добив на метали от днешния. Това би наложило създаването на значителен брой нови и потенциално разрушителни минни операции.

Повече ферми, по-малко мини

Минните дейности не само са разрушителни за околната среда, но често са свързани и с нарушаване на човешките права. Вероника Кейб, председател на Amnesty International във Филипините, обясни, че коренното население и селските общности плащат висока цена за световната надпревара за минерали, нужни за енергийния преход. Тя посочи, че тези общности не само са преминали през консултационни процеси с множество пропуски и липса на информация, но сега са принудени да търпят негативните последици от минните дейности върху здравето, поминъка и достъпа си до чиста вода.

Genomines смята, че специално създадените високопроизводителни маргаритки могат да избегнат този вид екологични и социални щети. Компанията е успяла да убеди в това и инвеститори, привличайки финансиране в размер на над 45 млн. долара от група, която включва Hyundai и Tata, компанията майка на Jaguar и Land Rover.

Кучекян обясни, че мисията на компанията е да използва растителните биотехнологии за извличане на ресурси, необходими за чистите енергийни технологии, чрез мащабируеми процеси, които опазват биоразнообразието, здравето на почвата и благосъстоянието на хората. Той заяви, че визията им е да създадат изцяло нова индустрия за метали на растителна основа. Според него Genomines отключва нов мащабируем ресурсен потенциал, който може фундаментално да промени глобалните вериги за доставка на минерали за десетилетия напред.

От Genomines твърдят, че техните методи не само са мащабируеми, но предлагат и редица допълнителни предимства пред конвенционалния добив на минерали:

• Превръщане на неплодородни земи в икономически активи, като се работи в райони с твърде ниска концентрация на метали за традиционен добив, но твърде висока за земеделие.
• Бързо разгръщане на ферми, които могат да станат оперативни за 1-2 години в сравнение с 12-17 години за традиционните никелови мини.
• По-чисто и по-проследимо извличане, като същевременно се поддържат с 40-50% по-ниски разходи за оборудване и операции благодарение на отглеждането на биомаса.
• Модулна мащабируемост чрез разгръщане на по-малки, капиталово ефективни активи с добра рентабилност, вместо да се разчита на големи мини, изискващи огромни капиталови инвестиции.
• По-добра устойчивост, тъй като растенията „хиперакумулатори“ улавят въглерод, докато растат, което прави целия процес не просто въглеродно неутрален, а потенциално въглеродно отрицателен.

Алекс Хофман, генерален партньор във фирмата за рисков капитал Forbion и инвеститор в Genomines, коментира, че технологията на компанията използва недостатъчно оползотворени активи, като извлича никел от почви с ниска концентрация, които не са подходящи за традиционно земеделие. Той смята, че в съчетание със структурно предимство в разходите, Genomines има потенциала да промени из основи начина, по който се добиват критични метали, и то по значително по-устойчив начин.

Според оценките на Genomines, около 30 до 40 млн. хектара земя по света съдържат достатъчно никел, за да може техният процес на „фитомайнинг“ да осигури необходимото количество за нуждите на електрическите автомобили. Това е 7 до 14 пъти повече от добиваното в момента количество. Въпреки че пътят е дълъг, компанията вече има 23 служители на пълен работен ден, които постигат реален напредък в обекта си в Южна Африка, като се очаква броят им скоро да нарасне.