След като живяхме с „обикновения“ DBX, дойде ред и на версията със 707 к.с. Ще успее ли този супер SUV да впечатли в ежедневна употреба толкова, колкото и при пазарния си дебют?

Символично е, че в същия брой, в който представихме първия пътен автомобил на Aston Martin, замислен и разработен под ръководството на настоящия председател Лорънс Строл, добавихме към нашия дългосрочен автопарк и модел, създаден от неговия предшественик Анди Палмър – DBX, и по-конкретно DBX707.

В случай че е нужно припомняне: DBX е моделът, предназначен да генерира обемни продажби, чиято разработка погълна огромни средства, които Aston Martin трудно можеше да си позволи. В същото време обаче компанията не можеше да си позволи и да не го създаде. Версията 707 пък е хиперлуксозният и безумно мощен вариант, насочен към пазарна ниша, която все още е сигурен източник на печалба. Към днешна дата 707 остава един от най-способните спортни SUV автомобили на пазара.

Контекст и пазарно позициониране

Със създаването на DBX, Aston Martin разработи един от малкото, ако не и единствения спортен SUV със специално проектирана платформа. Това му дава предимството да не е обременен от ограниченията на споделени архитектури от големи автомобилни групи, нито пък да трябва да оправдава наследство в катеренето на скали или прекосяването на реки. И резултатът е наистина добър – автомобил, който може да се мери със съвременните спортни комбита и е сериозно постижение за марката, доказвайки, че GT моделите с предно разположен двигател не са единственият ѝ коз.

За разлика от конкурентите си обаче, гамата на DBX дълго време предлагаше ограничен избор на клиентите – единствените опции бяха стандартният V8 модел с 550 к.с. и версия с шестцилиндров двигател и мека хибридна система, достъпна само в Китай.

Когато за първи път карахме DBX707 със 707 к.с., открихме SUV с удар, способен да накара конкуренцията да потрепери. По слънчевите пътища на Сардиния по време на премиерата, автомобилът демонстрира, че специално разработената му платформа е напълно способна да се справи с много повече мощност и динамика. Сега имаме възможността да разберем как това се пренася в рамките на шест месеца във Великобритания, с нейното мрачно време и ужасни пътища.

Избор на индивидуална спецификация

Когато се появи възможност да конфигурираш нов автомобил, за който не се налага да плащаш, настъпва труден момент на избор. Дали да подходиш екстравагантно и да изпиташ чувството за хумор и търпението на PR отдела? Или да заложиш на сигурно и после да съжаляваш за предсказуемостта си?

Третата опция е да избереш това, което би поръчал, ако наистина плащаше за колата със собствени средства. След като при предишния ни DBX заложих на сигурното (сив с черно – изключително въображение, нали?), този път реших да действам така, сякаш автомобилът е мой.

Резултатът е цвят Buckinghamshire Green от програмата Q, с предна решетка в светло сатенирано покритие вместо алтернативния тъмен хром. Това се допълва от горен и долен аеродинамичен пакет от гланцирани карбонови нишки, който включва внушителния дифузьор, страничните прагове, предния сплитер и страничните отвори. Ярките хромирани елементи също са заменени с черни.

Запазих специалния дизайн на 23-инчовите ковани джанти за модела 707. Те тестват възможностите на кормилния демпфер, който липсваше при първите модели с 550 к.с. и изолира част от вибрациите, предизвикани от увеличената маса на толкова големи колела. Спирачните апарати са боядисани в бронзово, за да се избегнат разочарованите погледи в офиса, които червеният цвят би предизвикал. Прозрачни задни стъкла, черни емблеми и червени стопове завършваха идеалната ми представа за екстериора, въпреки че някой от ръководството на Aston Martin наложи вето върху прозрачните стъкла и черните емблеми.

Интериорът е толкова екстровертен, колкото мога да бъда. Aston Martin предлага огромно разнообразие от „атмосфери“ по отношение на материали и цветове. Спрях се на препоръчаната опция „Accelerate – Duotone“, с черна Alcantara за централните части на седалките и комбинация от черна и Oxford Tan кожа за страничните опори. Декоративните елементи от черен пиано лак бяха заменени с такива от бронзова мрежа с гланцово покритие, които да допълнят карбона и тъмния хром в интериора, а шевовете са в цвят, съответстващ на кожата.

Първи впечатления зад волана

Чакането – цели 11 месеца, поради голямото търсене на 707 – ставаше все по-мъчително с наближаването на датата за получаване. Но когато този ден най-накрая дойде, дори и да съвпадна с представянето на зашеметяващия DB12, всяка минута си заслужаваше. Паркиран на слънце, със зеления си цвят и блестящи детайли, автомобилът изглеждаше великолепно. А ключът най-накрая беше в ръката ми. Пътуването от Гейдън до вкъщи, дълго около 240 км, никога не е било по-удовлетворяващо, дори ако почти цялото разстояние беше по магистрали.

Тези първи впечатления потвърдиха, че далеч от премиерната шумотевица, DBX707 не разочарова. Въпреки увеличената мощност, той е също толкова дискретен, колкото и по-маломощния си събрат. Но когато го предизвикаш, цялата мощ, която 4,0-литровият V8 с двоен турбокомпресор изпраща през деветстепенната автоматична трансмисия към четирите колела, е всепоглъщаща. При много от конкурентите на Aston Martin това усещане идва, защото те се чувстват твърде големи и тромави, за да се справят със случващото се. Моделът 707 обаче запазва финеса и изтънчеността, които направиха оригиналния DBX толкова неочаквано впечатляващ.

Дали ще продължи да впечатлява като спортен автомобил, носещ емблемата на Aston Martin, предстои да разберем през следващите месеци и бързи километри.