Един от най-значимите модели в историята на Aston Martin, първото поколение Vanquish, остава изключително приятен за управление и същевременно достъпен автомобил.

Трудно е да се подцени влиянието, което V12 Vanquish оказа върху Aston Martin при дебюта си през 2001 г. Дизайнът на Иън Калъм зададе шаблона за цяло поколение бъдещи модели на марката и неговото наследство може да се проследи дори в съвременните автомобили. Това се дължи не само на факта, че името Vanquish все още съществува, но и на концептуално и визуално ниво. Сякаш в началото на хилядолетието някой е дръпнал шалтера: историята на Aston Martin вече може да се раздели на две епохи – преди и след Vanquish.

С изключение на един-два детайла, техническите характеристики на модела изглеждат модерни и днес. Първото поколение Vanquish е изградено върху екструдирана и лепена алуминиева структура, подсилена с карбонови влакна, в стила на Lotus. Каросерията използва алуминиеви панели, а скоростната кутия е с планки за смяна на предавките на волана. Макар и да е автоматизирана ръчна трансмисия, а не с двоен съединител или вездесъщата днес осемстепенна ZF, тя е била модерна за времето си. В интериора няма и следа от дърво, въпреки че характерният за Aston дизайн на централната конзола тип „водопад“, който започва оттук, прилича повече на поликарбонатна скала и не е сред най-силните черти на модела.

Двигателят е еволюция на V12 агрегата, който преди това се монтира в DB7 Vantage. Това е изцяло алуминиев 5,9-литров, 60-градусов V12, който в най-ранната си версия развива 460 к.с. при 6500 об/мин, но мощността бързо е увеличена до 520 к.с. за версията Vanquish S, дебютирала през 2004 г. Дори на фона на впечатляващия дизайн, V12 двигателят е в основата на привлекателността на автомобила. Неговият оркестров звук се превърна в звуковия подпис на Aston Martin за десетилетия напред – философия, която означава, че днешният Vanquish с турбокомпресор може да съперничи по звуково излъчване на атмосферен модел като Ferrari 12 Cilindri.

Раждането на Vanquish

Ноември 1997 г., студена и сива сутрин на тестовата писта Милбрук. Таен концептуален модел на Aston Martin е паркиран в основата на известния планински маршрут. Той е там за фотосесия с президента и главен изпълнителен директор на Ford, Жак Насър, тъй като по това време Aston е част от Premier Automotive Group на „Синия овал“. Присъстват също главният изпълнителен директор на Aston, Боб Доувър, и дизайнерът Иън Калъм, които с нетърпение очакват мнението на Насър.

Но първо, след като фотосесията приключва, Жак иска да покара. За разлика от много изложбени макети, „Project Vantage“, както е известен прототипът, е напълно функциониращ – до известна степен. Както Боб Доувър по-късно разкрива, екипът е записал звуци от V12 двигатели на Ferrari и Lamborghini на касета, за да пресъздаде автентично усещане.

Возия и управляемост

Vanquish има добра возия, макар и с леко по-свободно усещане в сравнение с по-новите модели на Aston, които са по-стегнато настроени. Фактът, че автомобилът е с относително скромни (по днешните стандарти) 19-инчови джанти и гуми с видим страничен профил (в случая Michelin Pilot Super Sports с размер 255/40 отпред и 285/40 отзад), със сигурност допринася за комфорта при преминаване през по-малки неравности.

Дори в по-стегнато окачения S има значително първоначално накланяне на каросерията при натоварване в завой – доста повече, отколкото при съвременниците му Vantage или DB9. Поради това той се накланя малко повече и не притежава същата острота на реакциите. Но това спокойствие във возията и управлението отговаря на неговия GT характер. Скоро става ясно, че при по-динамично шофиране се разкрива истинска дълбочина и стабилност. Още по-хубавото е, че леките движения на задната ос при излизане от завой се усещат напълно естествено, като всичко се предава към водача чрез богат поток от обратна връзка както от предния, така и от задния мост.

Първоначално усещането е, че седалката е разположена твърде високо, отчасти защото самото приборно табло е поставено сравнително ниско спрямо останалата част от арматурното табло. В началото е странно, но с натрупването на километри това усещане изчезва, подпомогнато от факта, че водачът се чувства изключително свързан с автомобила както през волана, така и през седалката.

Със собствено тегло от 1875 кг и съотношение мощност/тегло от 282 к.с. на тон, динамиката не е впечатляваща на фона на днешните супер GT автомобили. Въпреки това ускорението е достатъчно силно и енергично, за да бъде вълнуващо, мощността нараства плавно, а звукът на двигателя е наистина специален. За пълния оркестров ефект е нужно оборотите да се задържат над 5000 об/мин, когато се включват всички „струнни и духови секции“. Никой V8 двигател не може да се сравни с това.

Скоростната кутия остава най-слабият аспект на автомобила. Смените на предавките могат да бъдат изгладени чрез прецизиране на момента и степента на отпускане на газта, но все още са малко по-бавни от желаното. Все пак е възможно човек да свикне с нея; има известно удовлетворение от постигането на плавни смени, както нагоре, така и надолу. При приближаване на кръстовища и кръгови движения е много по-добре предавките да се сменят ръчно с планките.

Съществува обаче и друга възможност, ако някой е твърдо решен да притежава Mk1 Vanquish. Поне един специалист предлага конверсия към напълно автоматична скоростна кутия. Още по-добре, малко след края на производството в Нюпорт Панел, преименуваното подразделение Aston Martin Works разработва конверсия към традиционна ръчна скоростна кутия с конвенционален скоростен лост и три педала. По щастливо стечение на обстоятелствата, един от дилърите разполага и с такъв автомобил от 2005 г. с конверсията на Works, което би позволило интересно сравнение.

Физически скоростната кутия е същата Tremec, но с премахнати електроника и актуатори и с някои леки вътрешни промени.

За целта инженерите създават отвор в централния карбонов тунел, през който да премине скоростният лост, а пространството за краката на водача е преработено, за да побере педал на съединителя. Всичко това е изпълнено с изящна тапицерия, която се слива перфектно с интериора.

През годините около 100 автомобила са преминали през тази трансформация на цена от приблизително 20 000 паунда. Това е значителна сума, но изпълнението е изключително качествено – както и може да се очаква от модификация, която на практика е заводска, разработена от същите инженери, създали оригиналния автомобил.

Съединителят е сравнително твърд, а първоначалното включване на първа предавка е леко грубо. Но след като всичко загрее и фокусът се премести върху пътя, а не върху механиката, скоростите се превключват с приятна лекота. Нещо повече, усещането за връзка с автомобила, за контрол и ангажираност веднага се засилва. Това фино променя възприятието за Vanquish. За кратък миг човек почти може да се заблуди, че управлява спортен автомобил – особено като се има предвид, че педалите са добре разположени за подаване на междинна газ при сваляне на предавки.

Ако увлечението обаче стане твърде голямо, теглото и леко притъпените реакции на Vanquish напомнят, че макар и да е много неща, той не е чистокръвен спортен автомобил. Vanquish има свой собствен характер – и точно това го прави толкова специален. Ръчната трансмисия просто добавя още едно ниво на удоволствие от шофирането към един вече изключително приятен автомобил.

Има нещо много благородно във Vanquish. Той е аристократичен суперавтомобил – машина, която може да бъде създадена само в Англия. Носи достатъчно усещане за ръчна изработка, за да напомня за корените си от Нюпорт Панел, но в същото време е осезаемо голяма крачка напред спрямо DB7 и старите чудовища, базирани на Virage.

Това е завършен GT автомобил. Всеки път, когато седнете зад волана му, започвате да мислите за дълги пътешествия – може би до Льо Ман или дори по-далеч. И каквато и да е дестинацията, винаги ще се обръщате за един последен, продължителен поглед. Напълно оправдано.

Aston Martin Vanquish Mk1: Ръководство за покупка

Какво да търсите

Очаквано, пробегът, сервизната история и състоянието са най-важни при покупка на оригинален Vanquish през 2024 г., но спецификацията също играе роля. Аудиосистемата Linn, която заменя оригиналната Alpine за модел 2003 г., е желана екстра, както и изцяло коженият салон (някои екземпляри са с централни панели от алкантара на седалките). Версиите с конфигурация 2+2 са малко по-търсени. Боята в цвят Tungsten, познат от филмите за агент 007, добавя стойност, докато тъмносините и зелените цветове не са толкова продаваеми.

Наистина стойностна опция е пакетът Sports Dynamic Pack, наличен от 2003 г., който добавя подобрено окачване и спирачки. Vanquish S, представен през 2004 г. (от шаси номер 1506), включва тези подобрения в управлението, заедно с нов аеродинамичен пакет, подобрен механизъм на скоростната кутия и увеличение на мощността до 520 к.с. Според Пол Спайърс, S е по-добрият автомобил, но той отбелязва, че един ранен екземпляр може да бъде обновен до спецификации, които на практика съответстват на S-версията. Заводът също така е преработил редица автомобили Vanquish с ръчна скоростна кутия, използвайки шестстепенния агрегат Tremec от DB7 GT.

Пол Спайърс съветва, че трябва да се подхожда внимателно. По думите му, Vanquish е прекарал известен период в застой и много автомобили не са били поддържани както трябва. Възстановяването на такива коли до добро състояние може да струва много пари. Начинът, по който е конструиран, означава, че реставрацията може да бъде скъпа. Това е флагман на Aston Martin и разходите по поддръжката му отговарят на автомобил на стойност 180 000 паунда.

И така, как да намерите добър екземпляр? Пълната сервизна история от реномирани специалисти е първото и най-важно условие. В идеалния случай Vanquish трябва да се обслужва на всеки шест месеца или 12 000 км. Ако даден автомобил е обслужван по-рядко от веднъж годишно, това трябва да изостри вниманието. При съмнение е препоръчително потенциалната покупка да бъде инспектирана от специалист. Официалният сервиз предлага инспекция и пътен тест срещу 720 паунда плюс разходите за транспорт на колата до Нюпорт Панел. Няколко други специалисти по класически модели, като Nicholas Mee, предлагат подобна услуга. Възможно е да се закупи и гаранция.

Добрата новина е, че V12 двигателят е много здрав и сериозните повреди са рядкост. Най-често срещаният проблем е с бобините, които страдат както от прегряване, така и понякога от проникване на вода, което води до късо съединение. Смяната им е скъпа и винаги е най-добре да се подменят всички на съответния ред цилиндри наведнъж (бюджет от около 600 паунда). Затова проверете дали двигателят ускорява чисто и плавно.

Двигател и скоростна кутия: какво да проверите

Вероятно най-сериозният проблем е разходът на масло, причинен от всмукването на маслени пари от двигателя. Това се случва, когато клапаните в системата за вентилация на картера заседнат в отворено положение. Ниското ниво на масло може в крайна сметка да доведе до повреда на лагерите на мотовилките в задната част на двигателя. Затова е задължително да се провери вътрешността на въздушния филтър за сериозни маслени отлагания. Всяко наличие на масло, по-голямо от леко омазняване, може да е знак за сериозен проблем.

Автоматизираната ръчна скоростна кутия не бива да бъде причина за притеснение – ако е правилно настроена и се управлява с малко повече внимание, тя е добра система. Хардуерът от Magneti Marelli е разположен в задната част на трансмисията и осигурява електрохидравлично задействане на предавките. Пол Спайърс обяснява, че ранните автомобили са имали аналогови сензори за позицията на предавките, които са склонни към износване и могат да създадат проблеми. По-късните коли (от шаси номер 600 нататък) са оборудвани с магнитни сензори, които са много по-издръжливи. Повечето ранни автомобили вече са получили тези сензори при смяна на съединителя. През годините софтуерът на трансмисията също е получавал множество подобрения.

Съединител, спирачки и корозия

Нийл Гарард от Nicholas Mee & Co отбелязва, че системата работи най-добре при прецизно управление, за да не се натоварва излишно съединителят. Бюджетът за нов съединител е около 4000 паунда. Шофьорите, които познават добре автомобила, правят това автоматично, както и превключват на неутрална предавка винаги, когато колата ще бъде неподвижна за повече от няколко секунди.

Не е изненадващо, че износването на съединителя варира значително в зависимост от стила на шофиране. Един съединител може да издържи както едва 24 000 км, така и над 64 000 км. По време на тестово шофиране трябва да се следи за отчетливо потегляне и бърза смяна на предавките, без приплъзване, необичайни шумове или сериозни вибрации. Свистящ звук при потегляне предполага износване на опорния лагер на първичния вал, чийто ремонт струва 2000 паунда. Цената може да достигне 5000 паунда, ако се наложи и смяна на самия вал.

Стандартните спирачки не са подходящи за пистово шофиране, но са напълно адекватни за всичко останало, освен за най-екстремните пътни условия. Перфорациите на дисковете трябва да се почистват при всяко обслужване. Ако са запушени, може да се стигне до корозия, особено по вътрешната им повърхност.

Говорейки за корозия, трябва да се търсят надигания по ръбовете на алуминиевите панели на каросерията. Това са първите признаци на електролитна корозия, която при развитие в крайна сметка ще наложи пребоядисване. Трябва да се проверят и декоративните елементи на предните калници – при някои коли те са отлети и също са податливи на надигане на боята. Подмяната им струва около 300 паунда за брой.

Ключовият проблем: предната подрама

Най-големият проблем при Vanquish обаче е неговата стоманена предна подрама. Водата се задържа между кората под двигателя и рамата, което причинява ръжда. Ако корозията е обширна, може да се наложи подмяна на цялата подрама, което струва над 5000 паунда. Затова е задължително кората да се свали и да се направи щателна проверка. Трябва да се инспектира и малката стоманена конзола в края на всеки праг. Корозията тук може да се разпространи през монтажните болтове и да предизвика електролитна реакция в самата вана на шасито. Карбоновата структура за поемане на удари отпред и отзад е видима отдолу, така че трябва да се проверят и двете зони за признаци на повреди, въпреки че те подлежат на ремонт.

Заслужава ли си инвестицията?

Има много неща, за които да се внимава, но един добър Vanquish определено си заслужава търсенето. От Nicholas Mee & Co не се съмняват в статута на модела. „Смятаме, че след 25 години той ще се разглежда като важна повратна точка за компанията, точно както DB4 в края на 50-те години“, казва Нийл Гарард. „DB7 никога не беше напълно приет като истински Aston Martin, но Vanquish беше нещо съвсем различно.“

Ако изборът е направен разумно, бъдещият собственик ще притежава един от най-значимите модели на Aston Martin от последните години и със сигурност добра инвестиция. Но също така и автомобил, който все още се усеща способен и използваем, с неподражаемо присъствие и истинска аура.

Както казва Пол Спайърс: „Имах късмета да притежавам такъв за известно време. Когато отвориш вратата на гаража си и там стои Vanquish, просто не можеш да не се усмихнеш.“

Мнението на собственика

Собственикът Стивън Беренс всъщност има два екземпляра на Vanquish – ранен модел и по-късен Vanquish S в перфектно състояние, които допълват колекцията му заедно с DB7 Vantage. Той споделя, че макар трите автомобила да се задвижват от практически един и същ двигател, усещането зад волана е забележително различно. Всички те носят духа на Aston Martin, но всеки има своя уникална индивидуалност.

„Версията S има всякакви подобрения спрямо ранния автомобил и е много по-рафинирана – усеща се почти като нова кола. Моят по-ранен екземпляр има значителен брой подобрения и е малко по-суров, но спортната изпускателна система Larini допринася за това. Звукът е същият, но по-силен, а допълнителната обратна връзка при ускорение е вълнуваща. Въпреки това, по-късите предавателни числа в S, заедно с допълнителната мощност, му придават съвсем различно усещане“, обяснява той.

Беренс също не е съгласен с ранните критики към автоматизираната ръчна трансмисия. „Ако ме бяхте попитали по-рано за скоростната кутия, щях да кажа, че е трудна за свикване. Но Стив Уодингам от Aston Martin Heritage Trust публикува видео с оригиналния тест пилот, който обяснява най-добрата техника. Тогава всичко ми се изясни и промених стила си на шофиране – необходимо е само леко отпускане на газта при смяна на по-висока предавка. Ако се управлява правилно, животът на съединителя също се удължава значително – казвали са ми, че може да достигне до 64 000 км.“

Общото мнение е, че поддръжката на Vanquish Mk1 изисква малко повече усилия и разходи в сравнение с по-масовите модели, които го последваха. Това не би трябвало да е изненада, но пълната сервизна история от специализиран сервиз или от самия Aston Martin е от съществено значение. Цените на Vanquish са падали до 50 000 паунда, а собствениците, които са го купили на такава цена, може да са били по-малко склонни да инвестират в скъпа поддръжка.

Беренс препоръчва на настоящи и бъдещи собственици да търсят специалисти. Сравнително ограниченият производствен тираж на оригиналния автомобил всъщност е предимство, тъй като специализираните сервизи могат да се концентрират изцяло върху този модел и да го познават по-добре от официалната мрежа на Aston Martin. Някои части могат да бъдат до пет пъти по-евтини, което значително намалява разходите за обслужване.

През последните години по-ранният автомобил на Беренс е имал нужда от смяна на горивната помпа, но както той отбелязва, най-старите екземпляри вече наближават четвърт век и обикновеното износване е също толкова важен фактор, колкото и присъщите на модела особености. Спецификацията също е от значение – S, като по-нов автомобил, не само има механични подобрения, но и може да изглежда по-добре запазен. Желанието за притежание на по-ранните автомобили се подсилва от пакета Sports Dynamic Pack (SDP), с който е оборудвана колата на Беренс, както и още 93 други, и който ги доближава до спецификацията на S.

V12 двигателят обаче е изключително здрав. Не е имунизиран срещу дефектиращи бобини и разход на масло, но в останалите аспекти е безпроблемен. Благодарение на алуминиевата конструкция на автомобила е малко вероятно да се открият дупки от ръжда, но дребната корозия все пак може да развали външния вид. Единственият основен компонент, който е стоманен – предната подрама – може да поддаде на ръжда.

Един DB9 може да е по-лесен за поддръжка, но заради по-ангажиращото усещане при шофиране, по-впечатляващия дизайн и онзи гласовит V12 двигател, не е мистерия защо толкова много хора са привлечени от Vanquish.