Пикапът не е създаден да бъде елегантен. Той не е порцеланова балерина, която се върти зад стъклена витрина. Той е инструмент, работен кон, нещо, което трябва да се цапа от време на време. Понякога обаче собствениците приемат тази философия толкова буквално, че „мръсно“ се превръща в „катастрофално“. Точно такъв е случаят с този Ford F-150 от 2010 г., който изглежда е прекарал последните няколко години в загубена битка с калта, времето и чистата неподдържаност.

Кал, петна и поставка за чаши, преливаща от слънчогледови семки. Почистването на този автомобил започва от абсолютната нула. Само един поглед е достатъчен на специалиста по детайлинг да го нарече „ужасяващ“. И той не преувеличава. 15-годишният F-150 XLT изглежда като нещо, което бихте намерили изоставено зад плевня, а не подготвено за обновяване.

Големият въпрос е: да се почисти или да се бракува? Новият собственик на пикапа избира смелия път и се обръща към професионален детайлинг специалист, след като го купува на търг. Щом ще го кара, той иска автомобилът поне да изглежда представително.

Процесът започва с мощна водоструйка, която отмива години наслоена мръсотия, но също така разкрива скрити под нея петна от корозия. Мръсотията не е прясна. Тя се е втвърдила в боята като геоложки пласт, което предполага, че този пикап е прекарал много време, покрит с кал, а след това е бил паркиран на слънце достатъчно дълго, за да може всичко да се запечата и втвърди.

Интериорът обаче е някак още по-зле. Специалистът Мич, известен като The Detail Geek в YouTube, го описва като „абсолютно отвратителен“. Като се има предвид, че той се е сблъсквал с наистина ужасяващи интериори, думите му имат сериозна тежест. Седалките са покрити с петна, а мокетите едва се виждат под пластове мръсотия. Джобовете на вратите са пълни с боклуци и, разбира се, още слънчогледови семки. Сякаш интериорът никога не е виждал прахосмукачка или кърпа за почистване, откакто пикапът е напуснал завода.

Докато работи по автомобила, Мич открива и друга изненада: уплътнена маса от кал и трева, заклещена отдолу. За да достигне до мръсотията, покриваща всеки сантиметър от мокета, той няма друг избор, освен да демонтира напълно седалките. Касите на вратите, покрити с дебела кора от мръсотия, също получават своя собствена обработка с водоструйката.

След като първите слоеве мръсотия са премахнати, Мич преминава към нанасяне на пяна върху пикапа, за да разтвори всичко, което все още е вградено в боята. След това идва ред на четките, с които той премахва мръсотията от всяка гънка и процеп. В купето той започва с дълбоко почистване с прахосмукачка, след това премахва праха от приборното табло и се заема с изпиране на петната навсякъде. Бавно, цветовете започват да възвръщат формата си, тъканите – текстурата си, и започва да се оформя нещо, което прилича на използваема кабина.

В края на деня почистващите препарати, четките и екстракторните инструменти на Мич са направили своята магия. Пикапът вече не е зона с биологична опасност. Да, ръждата остава като напомняне за годините на небрежност, през които този F-150 вероятно е работил в някоя ферма, но сега изглежда като превозно средство, което някой действително може да управлява без гумени ръкавици. За пикап, който изглеждаше обречен за автоморгата, дори „приличен“ вид е огромна победа.