Предложеният от щата експериментален данък на изминато разстояние повдига въпроси за поверителността, пътуванията на дълги разстояния и кой в крайна сметка ще понесе финансовата тежест.
Нов източник на приходи за поддръжка на пътищата
Калифорния си е поставила амбициозната цел да постигне въглеродна неутралност до 2045 г. Този път минава през масовото навлизане на електрически автомобили, което означава сбогуване с традиционните автомобили с двигатели с вътрешно горене. Заедно с тях обаче изчезва и основният източник на средства за поддръжка на пътната мрежа в щата.
Тъй като приходите от данъка върху горивата са напът да намалеят драстично, властите вече проучват нова алтернатива – пътен данък на изминато разстояние за собствениците на електромобили.
Към момента приблизително 80% от бюджета за поддръжка на пътищата в Калифорния се финансира от данъка върху горивата. От всеки зареден галон бензин около 61 цента отиват за поддържането в изправност на огромната мрежа от магистрали, скоростни пътища и локални пътища в щата.
Как електромобилите ще плащат своя дял?
С нарастващия брой хора, които преминават към електрически автомобили, този източник на приходи постепенно ще пресъхне. Именно тук може да се намеси пътният данък. По-рано тази година Калифорния завърши пилотна програма за такъв данък, като таксуваше собствениците на електромобили между 2 и 4 цента за всяка измината миля (около 1.6 км).
На теория това е лесен начин за възстановяване на необходимите средства за поддръжка, без да се разчита на изкопаеми горива. Прилагането му обаче може да се окаже всичко друго, но не и лесно.
От една страна, създаването и управлението на системата може да струва скъпо. От друга, шофьорите, които изминават големи разстояния, често тези в селските райони или с дълги пътувания до работа, може да понесат основната тежест на разходите.
Както отбелязва Fox 26 News, човек, който пътува ежедневно между градовете Ханфорд и Фресно, може да бъде таксуван с около 11 долара на седмица според предложената система. Умножено в рамките на месец или година, това се превръща в забележим нов разход за хора, които може да нямат лесни алтернативи.
Поверителност и практичност
Остава и въпросът как щатът ще следи пробега на всяко превозно средство. Един от предложените методи включва инсталиране на проследяващо устройство, което се свързва с автомобила и записва изминатите километри.
Това може бързо да се оскъпи, особено ако трябва да се въведе за всеки електрически автомобил по пътищата на Калифорния. Но дори технологията да е работеща, тя повдига друг вид проблем, свързан с поверителността на шофьорите.
Много калифорнийци вероятно биха имали основателни притеснения да бъдат наблюдавани толкова пряко, особено ако данните се обработват от трети страни или се използват за цели извън данъчното облагане. Балансирането между ефективното проследяване и правото на лична неприкосновеност може да се окаже сериозно препятствие.
Според Дейвид Клайн от Калифорнийската асоциация на данъкоплатците логиката зад данъка е проста. Той заяви, че някой трябва да плаща за пътищата и това следва да бъдат хората, които ги използват. Клайн обаче изрази загриженост, че пътният данък може да „прехвърли тежестта върху различни хора“, като постави под въпрос дали някои от тези, които трябва да шофират на дълги разстояния, могат да си позволят новата такса. Това напрежение между справедливост и практичност остава нерешено, докато щатът обмисля следващия си ход.
Последвайте ни в Google News
