Политиките на малко президенти са оказвали толкова силно влияние върху автомобилната индустрия, колкото тези на Доналд Тръмп. Може би само Дуайт Айзенхауер и неговият закон за федералните магистрали от 1956 г., който постави САЩ на пътя към все по-големи и мощни автомобили, могат да бъдат сравнени с него, макар и по коренно различен начин.
Несигурност заради търговските политики
През изминалата година автомобилната индустрия се бори с постоянно променящи се търговски политики и мита. Изглежда, че и следващата година ще бъде същата, тъй като администрацията на Тръмп трябва да реши дали да запази тристранното търговско споразумение (USMCA) с Канада и Мексико.
Краят на стимулите за електромобили и регулаторни промени
Друга важна новина беше прекратяването на федералния данъчен кредит от 7 500 долара за електрически превозни средства, което доведе до драстичен спад в продажбите им.
Въпреки хаоса, индустрията отбеляза и голяма победа. Успешните лобистки усилия доведоха до облекчаване на стандартите за горивна икономичност и до ограничаване на правото на Калифорния да въвежда собствени, по-строги регулации, които други щати да следват.
Корпоративни промени и нови пазарни нагласи
Разбира се, имаше и много новини, които не бяха пряко свързани с политиките на Тръмп. През юни Антонио Филоса пое управлението на Stellantis с цел да използва северноамериканския пазар, за да преструктурира губещите операции на компанията.
Същевременно потребителите започнаха да изразяват предпочитанията си чрез своите покупки, насочвайки се към хибридите. Те се оказаха предпочитан начин за преход към електрическо задвижване, без неудобствата, свързани с пробега и зареждането на изцяло електрическите автомобили.
Последвайте ни в Google News
