Тъкър, Делориън, Шелби… Кармайкъл. Автомобилната индустрия винаги е била пълна с мечтатели и визионери, дизайнери, ентусиасти и предприемачи, които са излизали на пазара с големи идеи. Историите на успеха са много, но провалите и откровените измами са още повече. Трудно е да се каже какви са били намеренията на Елизабет Кармайкъл по отношение на нейното триколесно чудо, но съдът го определи като измама.
Според обещанията на Кармайкъл, автомобилът The Dale е трябвало да бъде идеалното решение за горивната криза през 70-те години. Той е щял да постига среден разход от едва 3.4 л/100 км десетилетия преди Toyota Prius, както и максимална скорост от 137 км/ч. С други думи, The Dale е трябвало да бъде невъзможно икономичен компактен автомобил, продаван на достъпна за работническата класа цена. Тези числа може и да звучат съмнително днес, но навремето са били достатъчно убедителни, за да привлекат няколко инвеститори.
Какво всъщност представляваше The Dale?
Историята на The Dale започва със срещата между Джералдин Елизабет „Лиз“ Кармайкъл и Дейл Клифт – изобретател, който създавал ръчно изработени автомобили в свободното си време. Първоначално The Dale е бил точно такъв проект, направен от тръбна конструкция с каросерия от изкуствена кожа и задвижван от 305-кубиков двигател на Honda Superhawk. За да бъдем по-точни, той се е задвижвал от самия мотоциклет. Дейл не е свалил двигателя, за да го монтира в колата, а просто е заварил целия мотоциклет директно в рамата.
Кармайкъл харесала видяното и основала компанията Twentieth Century Motor Car Corporation, заемайки името от влаковата компания в романа на Айн Ранд „Атлас изправи рамене“. След това тя започнала мащабна рекламна кампания, насочена към обществеността, инвеститорите и всеки, който искал да слуша.
Според рекламните материали, The Dale е трябвало да се задвижва от 850-кубиков двуцилиндров двигател с мощност 40 к.с. Странната триколесна конфигурация е трябвало да намали цената с няколкостотин долара и да подобри стабилността на автомобила, като поддържа центъра на тежестта винаги между колелата и го прави „невъзможен за преобръщане“. Твърдяло се е, че цялата кола тежи под 500 кг, при дължина от 4.8 метра и височина от 1.3 метра. Кармайкъл уверявала инвеститорите, че автомобилът използва високотехнологични печатни платки вместо остарелите кабели за електрониката.
Нещо повече, автомобилът е бил представян като практически „смъртоустойчив“. Кармайкъл твърдяла, че го е блъснала в тухлена стена със скорост до 97 км/ч и е излязла невредима, без повреди по себе си или по колата. Този двуместен автомобил е бил представян не просто като чудо за мрачните години на 70-те за автомобилната индустрия, а като модел, който би засенчил почти всеки съвременен компактен автомобил по икономичност и безопасност. И всичко това на цена от около 2 000 долара.
Измамата излиза наяве
Вероятно вече се досещате накъде отива тази история. Ако някой беше създал компактен автомобил с разход от 3.4 л/100 км през 70-те години, той щеше да се превърне в еталон за всички последващи модели, нали?
Щом Twentieth Century Motor Car Corporation попада под лупата на властите, се случва точно това, което се очаква. Кармайкъл се хвалела със завод с площ от 14 000 квадратни метра в Бърбанк, Калифорния, който при проверка от пощенски инспектор се оказал празен парцел.
Единственият работещ прототип изглежда е бил първоначалният проект на Дейл Клифт. По-внимателен оглед на версията на Кармайкъл от държавен инспектор разкрил, че едно от колелата е било закрепено с парчета дървени греди, педалът на газта просто е стоял на пода, без да е свързан с нищо, а вратите са били монтирани с обикновени панти за домашна врата.
Лиз Кармайкъл – следващият Хенри Форд?
Големият въпрос около The Dale е как изобщо някой се е подвел. Гръмките обещания на Кармайкъл ѝ осигурили депозит от 500 долара от всеки заинтересуван купувач, плащания до 75 000 долара за откриване на дилърства на The Dale и, по нейни твърдения, над един милион долара за международни права. Това е сериозна инерция за автомобил, който дори не е имал работещ прототип.
В крайна сметка всичко се свежда до харизмата на Кармайкъл. В епизод на предаването „Нерешени мистерии“, посветен на случая, измамени инвеститори все още говорели позитивно за своята бъдеща бизнес партньорка. Според всички разкази тя е притежавала властно и уверено присъствие, което е карало хората да искат да се включат в начинанието ѝ от самото начало.
Промяна на света, лъжа по лъжа
Кармайкъл заявявала, че автомобилът ще направи нея и нейните поддръжници милиардери. Тя уточнявала, че не се интересува непременно от околната среда или от създаването на по-евтин семеен автомобил, а единствено от това да стане „много могъща“. По нейни думи, тя е искала да управлява света, а начинът, по който щяла да го постигне, е „като създаде по-добър автомобил“.
Този вид амбиция е заразителен и е трудно да се отрече, че Кармайкъл е била изключително талантлива в маркетинга и рекламата. Но когато имаш толкова шум без нито един пътен тест, без реално производство и дори без работещ прототип, това започва да прилича по-малко на реклама и повече на измама.
Човек е почти склонен да повярва на Кармайкъл. Може би просто се е надценила, давайки големи обещания, без реално да разбира от производството на автомобили. Но Кармайкъл вече се е укривала заради участие в предполагаема схема за фалшифициране през 1961 г. и след арест през 1975 г. в крайна сметка получава ефективна присъда за измама на инвеститори. Каквото и да се е надявала да постигне с Dale, съдът го определя като измама.
Кармайкъл умира от рак през 2004 г. и независимо дали е била мечтателка, или просто много талантлива измамница, трябва да признаем, че светът е малко по-скучен без нея.
Как Dale се сравнява със съвременните автомобили?
Обявеният разход от 70 мили на галон (около 3,4 л/100 км) все още би бил впечатляващ показател през 2026 г., но вече не би звучал толкова невероятно. Хибридните автомобили превърнаха много от мечтите от ерата на петролните кризи в реалност. Стойности за разход на гориво, които през 1975 г. биха изглеждали като неизпълними обещания, градски легенди или чисти лъжи, днес са напълно постижими.
Междувременно plug-in хибридите далеч надхвърлят тази граница. Например, модел като Toyota RAV4 PHEV за 2025 г. постига еквивалент на около 2,5 л/100 км, когато използва и бензиновия, и електрическия си двигател. Макар стандартните хибриди да не достигат такива стойности, лидери в сегмента като Prius все повече се доближават до тези цели, без дори да се налага да бъдат зареждани в контакт.
Модерните хибриди надминават Dale по всеки важен показател
Що се отнася до другите характеристики на Dale, съвременните технологии за зони на деформация са се доказали като далеч по-ефективни при поемане на удар в сравнение с каросерията от „структурна смола“, обещана от Кармайкъл. Тя е твърдяла, че каросерията няма да се огъне или счупи дори при удар с чук.
Триколесните автомобили така и не се превърнаха в норма, а шофьорите предпочитат панти за врати, предназначени за автомобили, колкото и привлекателна да е идеята за ремонт на колата с части от кварталната железария.
Лиз Кармайкъл не доживя да види как мечтата за компактен автомобил с разход от 3,4 л/100 км става реалност. Нейната история е пропита с измама, но си струва да се отбележи, че всяка велика иновация е започнала като обещание, което е изглеждало невъзможно за изпълнение. Понякога разликата между историята на успеха и измамата е просто в това дали си успял да задействаш фабриките навреме.
Последвайте ни в Google News
