Въпреки че суперколите се отнасят предимно до модата и купуването на най-новото лъскаво нещо, някои модели имат изключително дълъг живот. Ламборгини Кунташ (Lamborghini Countach) се произвеждаше от 1974 до 1990 година. Пагани Зонда (Pagani Zonda) направи своята премиера през 1999 година и всяка година представят поредното си „финално издание“. Моделът просто не спира да се произвежда.
Обикновено тези автомобили оцеляват, защото малкият, бутиков производител не може да си позволи заместник. Понякога обаче моделът е просто твърде добър, за да бъде спрян от производство. Такъв е случаят с Ламборгини Уракан (Lamborghini Huracán). Представен през 2014 година, през следващите 11 години той се превърна в най-продавания суперкар на марката за всички времена, изпреварен единствено от всъдехода Урус (Urus). Произведоха над 25 000 бройки (в сравнение със само 2 000 екземпля
Обратно в автомобила, нагоре по Апулийските хълмове. Нищо не стои на пътя на този автомобил – той е абсолютно смазващ, когато става въпрос за изпреварване. Има четири режима: City, Strada, Sport и Corsa. Аз съм в режим Sport, който е по-насочен към пътна употреба, и съм изненадан колко игрив е той. Натиснеш ли педала на газта, цялата тази мощност и въртящ момент карат всяка повърхност да се усеща хлъзгава, така че дори с включен контрол на сцеплението, той поднася и се усуква при излизане от завои. Фантастично забавление е.
Но все още не достигам ограничението за обороти. Затова превключвам на по-ниска предавка, отколкото ми е удобно, двигателят реве като луд, а инстинктът ми налага да превключа нагоре. Но сега съм готов и докато излизам от завой и попадам на кратък прав участък, натискам педала докрай.
Изведнъж Temerario (Temerario) разкрива друго лице на своя характер: вместо кротък, ежедневен суперавтомобил, когато прекосиш магическия праг до последните 2 000 оборота и лимита от 10 000 оборота, автомобилът става див, развилнял се, психотичен. Толкова е маниакален, толкова дивашки необуздан, че нервната ти система крещи – сирени свирят в главата ти. Наистина трябва много, много да го искаш – но когато стигнеш дотам, е толкова вълнуващо, колкото всеки суперавтомобил, който някога съм карал. За около три секунди.
Защото не може да се поддържа. Може би на състезателна писта би могъл да го поддържаш в такава точка на кипене, но на пътя? Не можеш да караш на втора предавка, чакайки да го изстискаш докрай. Не на последно място, защото Temerario не се нуждае от това – мускулестата мощност на задвижващата система при ниски обороти означава, че 7 000 оборота са достатъчно задоволителни.
И така… ето още когнитивен дисонанс. Докато се връщам в Бари, след като прекарах няколко часа в автомобила, имам смесени чувства относно Temerario. От една страна, той е уникален – чудовищен V8 двигател с високи обороти в цивилизован суперавтомобил, който можеш да караш всеки ден. Той е като нищо друго и само това е постижение.
Но призракът на Хуракан (Huracán) виси над Temerario. Никога не е трябвало да обмисляш Хуракан; неговата привлекателност проникваше до мозъка на костите – голям двигател, голям шум, голямо усещане.
Така че, докато съм сигурен, че Temerario ще намери много клиенти – все пак е най-новото, лъскаво ново нещо – той изглежда като сбъркана концепция. Малко клиенти някога ще достигнат 10 000 оборота, което означава, че ще пропуснат номера, с който впечатлява – неговата тайна при пълна газ. Вместо това те ще карат, слушайки механичното тракане при ниски обороти. Някои суперавтомобили се радват на абсурдно дълъг живот на пазара. Temerario няма да бъде един от тях.
Последвайте ни в Google News
