Сензорните екрани в автомобилите предизвикват много гняв, голяма част от който е заслужен. Имаше силна отрицателна реакция срещу налагането от Тесла (Tesla) на всички функции зад менютата на сензорния екран и техните братовчеди – хаптичните бутони. Автопроизводителите забелязват това. Дори изпълнителният директор на Фолксваген (Volkswagen) критикува подобни решения.
Така че, естествено, бях скептичен към гигантския, извит централен сензорен екран на Порше Cayenne Electric (Porsche Cayenne Electric). Може ли простото 45-градусово огъване на екрана наистина да го направи по-лесен за използване или по-интуитивен?
Сгреших, приятели. Има по-добър начин да се направи сензорен екран в автомобил и ето го.
Решението на Порше
Проблемът с „таблет“ в стил Тесла, поставен по средата на таблото, не е толкова във факта, че е сензорен екран; по-скоро е, че е зле проектирано изживяване. Плочата от чувствително на допир стъкло стои под еднакъв ъгъл спрямо водача, без да предлага интуитивна мисъл или подредба на функциите, до които водачът може да се нуждае от достъп по време на движение. Докосването на каквото и да е изисква неестествено извиване на лакътя или китката и отклоняване на погледа от пътя – всичко това, докато се взирате в екрана заради отблясъците.
Извитият сензорен екран на Cayenne Electric решава много от тези проблеми. Неговият извит облик означава, че нещата, които трябва да докосвате най-много – контролите за климатика, избора на музика, бързите настройки и опциите за маршрутизиране – винаги са на най-лесното за достигане място. Вградената опора за китката означава, че тези контроли се намират лесно под ръка. Горната част на екрана все още показва вашите карти на мястото, където са най-лесни за виждане (заедно с приборното табло на водача и хедъп дисплея).
Самият интерфейс е базиран на Android, с вградени Google Maps, и е достатъчно интуитивен за използване. Централният подлакътник на Cayenne се плъзга напред и назад, така че можете да облегнете лакътя си на него за още по-лесен достъп.
Някои недостатъци
Този подход не е без недостатъци. Иска ми се да имаше истински бутони за включване на отопляемите седалки или размразяване на предното стъкло, вместо чувствителни на допир такива. Но предвид безбройните функции, режими на шофиране и настройки, които Порше вгради в този автомобил, не виждам как биха могли да избегнат поставянето на някои от тях зад сензорен екран. За щастие, все още има превключватели за температурата на климатика и скоростта на вентилатора, както и ролков регулатор за силата на звука и твърди бутони на волана.
Аз съм предпазливо оптимистичен по отношение на такива интерфейси, както и на панорамния дисплей Panoramic Vision на БМВ (BMW), който обхваща цялото табло и възприема технологията, като същевременно се фокусира върху лекотата на използване. Ерата на „по-голям заради самия себе си“ може най-накрая да приключи, когато става въпрос за екрани в автомобилите.
Когато последният присаден таблет на таблото отиде по пътя на автомобилния телефон в полза на по-умни сензорни екрани като този, ще кажа: Сбогом завинаги.
Последвайте ни в Google News
