Полестар (Polestar) произведе 34 прототипа, преди да продаде дори един Полестар 1 на клиент. Тези автомобили бяха предназначени за катастрофи, замразяване, изпичане и всякакъв вид изпитания, без никога да е предвидено да попаднат в гараж на купувач. Този подход е същинската отправна точка за хибридния GT с карбонова каросерия на Полестар и говори повече за крайния облик на автомобила, отколкото която и да е спецификация.
Полестар потвърди тази важна стъпка в съобщение от октомври 2018 г., отбелязвайки, че първата серия от така наречените „прототипи за верификация“ (VP автомобили, както ги наричат във фабриката) е била сглобена в специализирано съоръжение за прототипи в Гьотеборг, Швеция. Тогавашният изпълнителен директор Томас Ингенлат заяви, че партидата ще позволи на инженерите да „настроят фините детайли на автомобила“, преди да започне производството за клиенти, което Полестар планираше за средата на 2019 г.
Изпитания и иновации в производството
Автомобилният парк от прототипи за верификация не е проучване на дизайна, нито пък е изложбен автомобил с нефункционален интериор, изкарван за фотографи. Това е партида автомобили, създадени специално, за да се провалят по контролиран начин – в стена за сертифициране при катастрофа, в студена камера, за да се види какво се случва с уплътненията и електрониката при минус 30 градуса по Целзий, и по реални пътища, за да се открият дрънчащите звуци, течове и софтуерни грешки, които никакъв обем CAD моделиране не би разкрил. Производителите на автомобили сглобяват тези модели на ръка, с временни инструменти, защото е далеч по-евтино да се отстрани дефект, преди да се инвестира огромна сума в постоянна поточна линия, отколкото след това.
Това беше по-важно от обичайното поради сложния замисъл на Полестар. Автомобилите VP отбелязаха първия път, когато марка от Volvo Car Group (Волво Кар Груп) се опита да създаде каросерия изцяло от карбонови влакна, а от Полестар заявиха, че специализираното производствено оборудване и строителни техники, разработени за тази ръчно изработена партида, ще бъдат прехвърлени директно на поточната линия. Карбоновите влакна не се поддават на същия роботизиран процес на щамповане, който превръща листовата стомана в калници за секунди – полагането на карбонов плат, свързването на панели и втвърдяването на смола е първоначално бавна, ръчна дисциплина, по-близка до корабостроенето, отколкото до масовото производство. Ръчното сглобяване на първите автомобили в Швеция позволи на Полестар да отработи този процес в малък, контролируем мащаб, преди да изпрати „рецептата“ в изцяло новия производствен център на Полестар в Чънду, Китай, където в крайна сметка щяха да бъдат произвеждани клиентските автомобили.
Мощ и пазарна позиция
Крайният резултат, след като Полестар действително започна да продава автомобила, потвърди положените усилия. Полестар 1 съчетава 2.0-литров четирицилиндров двигател с компресор и турбокомпресор с три електрически мотора – един, сдвоен с двигателя с вътрешно горене отпред, и отделен мотор за всяко задно колело – за комбинирана мощност над 600 к.с. и 1000 Нм въртящ момент. Поставянето на отделен електромотор на всяко задно колело позволи на Полестар да векторира въртящия момент електронно, мигновено изпращайки повече мощност към колелото с по-добро сцепление, без да разчита на механичен диференциал с ограничено приплъзване и свързаните с него загуби на задвижване. Батериен пакет от 34 kWh – огромен за плъгин хибрид по онова време – осигуряваше до 124 км изцяло електрически пробег по цикъла WLTP, което Полестар обяви за най-дългия сред всички хибриди в продажба при представянето на автомобила. Регулируеми амортисьори Йолинс (Öhlins) и шестбутални спирачки Акебоно (Akebono) допълваха списъка със спецификации, който звучеше по-скоро като на пистов автомобил, отколкото на гранд турър.
Нищо от това не се случи във вакуум. Порше (Porsche) вече беше доказало, че плъгин хибрид може да засрами суперколи с чисто вътрешно горене с модела 918 Spyder (918 Спайдър) години по-рано, но Полестар не гонеше рекорд на Нюрбургринг. Той създаде наистина комфортно купе с четири места, изградено около електрическия пробег и хардуера за векториране на въртящия момент, насочено към купувачи, които искат хибридна ефективност и отличителен, ръчно изработен интериор, а не олекотена играчка за уикенда.
Производството на Полестар 1 в крайна сметка продължи от 2019 до 2021 г., в ограничени серии, преди Полестар изцяло да оттегли модела, за да се съсредоточи върху изцяло електрическия Полестар 2 и последвалите всъдеходи. Той остава, досега, единственият хибрид, продаван от Полестар, и единственият, изграден около структурна карбонова каросерия – уникален модел в собствената гама на марката.
Предизвикателства при покупка на употребяван модел
Това прави покупката на употребяван такъв модел наистина различно предложение от пазаруването на типично хибридно купе с малък пробег. Тъй като панелите на каросерията са структурни карбонови влакна, а не стомана, и тъй като задвижващата система съчетава четирицилиндров двигател с принудително пълнене, високоволтова батерия и три електромотора, ремонтът след дори лека повреда от сблъсък изисква сервиз, обучен както за работа с композитни каросерии, така и за обслужване на високоволтови системи – комбинация, която повечето автосервизи просто не притежават. Известно е, че застрахователите обявяват хибридни и електрически модели за тотална щета при повреди, които биха били рутинен ремонт на броня при конвенционален автомобил, до голяма степен защото частите и специализираният труд се натрупват бързо. Всеки, който търси употребяван Полестар 1, трябва да предвиди тази реалност и да накара техник, обучен от Полестар, да инспектира батерията и моторните агрегати, преди да подпише каквото и да било.
Струва си да се помни, че 34-те ръчно изработени прототипа, които поставиха началото на всичко това, почти сигурно не са оцелели, за да станат колекционерски предмети. Автомобилите за верификация обикновено се унищожават при тестове или се бракуват, след като работата им приключи, което е част от причината оцелелите фабрични прототипи, които достигат до търг – като рядък състезателен Кадилак (Cadillac) за издръжливост – да привличат толкова много внимание, когато се появят за продажба. Те са физическо доказателство за инженерна работа, която компаниите иначе заличават. Полестар 1, който действително можеше да се купи, съществуваше само защото 34 автомобила, които никой не е трябвало да кара, бяха подложени на тежки изпитания първоначално.
Последвайте ни в Google News
