Въпреки че електрическите мотоциклети с офроуд гуми, ниско тегло, способност да преминават през потоци, да препускат през гори и с много ход на окачването са идеални машини, авторът им се наслаждава.
Тези описани по-горе са кросови мотоциклети, всъдеходи, създадени само за единични пътеки. Именно там сегашното състояние на електрическата технология в света на мотоциклетизма наистина работи – сред природата, в задния двор или на мотописта.
Може би, ако трябва да бъдем щедри, те работят и в градска среда, където зареждането е по-лесно за транспорт, базиран на пътуване до работа – като скутери.
Електрическите мотоциклети за пътя обаче – модели като ЛайвУайър (LiveWire), Зиро (Zero) (не новите им офроуд електрически байкове) и първият в историята WN7 на Хонда (Honda) – всички страдат от един-единствен фатален недостатък, който споменатите по-горе нямат: пробегът. Представянето на Хонда WN7 доказва това и трябва да служи като предупредителен фар за всеки друг производител на електрически превозни средства, който да стои настрана.
Електрическите мотоциклети за пътя все още не са готови да заменят бензиновите.
Сериозно, харесвам електрическите мотоциклети!
Хонда заявява, че WN7, който вече се предлага в Европа, има максимален пробег от едва 140 километра от своята 9.3 кВт литиево-йонна батерия. Добавете време за зареждане от няколко часа при домашно зареждане или около час за пълно презареждане чрез бързозарядни станции, и това е откровено жалко в сравнение с неговите бензинови събратя.
И все пак, Хонда не е сама в това разочароващо отношение.
ЛайвУайър и Зиро имат подобно лоши показатели за пробег, и това остава една от основните причини, поради които всеки от тях продава само стотици до хиляди бройки годишно. Тези незадоволителни резултати от продажбите, които вероятно ще навредят и на Хонда, се дължат на факта, че пробегът е неразривно свързан с причините хората да купуват мотоциклети. Мотоциклетите, особено тези за пътя, се купуват заради свободата, която предлагат.
Мотоциклетите като транспорт – а не пътуването до работа със скутер, което голяма част от света прави – се основават на способността да отидеш навсякъде по всяко време, когато ти се прииска. Те се купуват, защото имаш възможността не само да отидеш до магазините или да караш по любимия си планински път, но и ако те обземе желание, можеш да изминеш 1 800 мили или да обиколиш света с най-добрия си приятел. Но ако се притесняваш за пробега и зареждането отнема години, какъв е смисълът от мотоциклета? Няма такъв, и доказателството за това е в данните за продажбите на Зиро и ЛайвУайър, а скоро и в тези на Хонда.
Това не се усеща в сегмента на офроуд електрическите превозни средства, тъй като там продажбите са стотици хиляди, благодарение на гамата на Старк Фючър (Stark Future), СърРон (SurRon), Талария (Talaria), Ниу (Niu) и други – и затова ЛайвУайър и Зиро се насочиха към електрическите кросови мотоциклети. Те не са машини за свобода по открития път, какъвто е случаят с Хонда WN7.
Хонда обаче трябваше да представи нещо в сегмента, само за да продължи да тласка развитието напред, но и за да отговори на ограничителните емисионни цели на Европа и други страни. Затова разбираме защо Хонда представи нещо като WN7. Но подобно на конкурентите си, авторът е загрижен, че неспособността му да бъде сравним с бензиновите си събратя ще нанесе непоправима дългосрочна вреда на сегмента. И ще накара индустрията да се свие още повече, преди технологията да е наистина готова за масова консумация.
Последвайте ни в Google News
