Моделите Thruxton присъстват и отсъстват от съвременната гама на Триумф (Triumph) от 2003 година насам. Името идва от супербързата писта в Хампшър, където компанията постига състезателни успехи през 60-те години, и по същество е прилагано към модифицирани версии на стандартните модели Bonneville през последните две десетилетия. Мотоциклетите Thruxton обикновено се отличават със спортен облик, малки подобрения в спецификациите и по-състезателна позиция на каране, но макар винаги да са били изключително красиви, обикновено намират по-малко купувачи, отколкото предполага шумът около тях.
Оригиналният Thruxton 900 от 2003 година идеално олицетворява двойствеността на Thruxton: мотоциклетистите обожават автентичния облик и допълнителните спортни характеристики спрямо стандартния Bonneville, но когато идва ред да платят, намират ниско разположените клип-он ръкохватки за твърде екстремни и малцина заменят
Оригиналните гуми са от по-висок клас – Пирели (Pirelli) Диабло Росо IV. Мотоциклетът се справя отлично с 41-те конски сили на Тръкстън, макар че двойна предна спирачна система би била желателна – дори само за естетика и за да придаде по-премиум усещане.
На пазара има малко други модели, които да се сравняват с Триумф (Triumph) Тръкстън 400. Има усещане, че основните му конкуренти ще дойдат от собствената гама на марката и възниква въпросът дали няма да отнеме част от продажбите на Спийд 400, вместо да привлече нови клиенти, поне на Британските острови.
Моделите от серията 400 като че ли привличат по-възрастни мотористи, които търсят по-малък мотор тук, и не е много вероятно да приемат по-спортната позиция на каране на Тръкстън, дори и обликът да им допада. На други пазари обаче, където аудиторията е по-млада, определено може да се очаква по-голям успех за този модел.
Що се отнася до мен, макар да съжалявам, че не успях да се сработя с добре изглеждащия Тръкстън, не мога да не мисля, че също толкова „изцяло новият“ Тракер 400 (Tracker 400) може да е по-подходящият вариант за мен. Комбинирайки тази по-оборотиста спецификация на двигателя с изправена позиция на каране, той би могъл да бъде точно по мой вкус.
Засега обаче продължавам да подкрепям гамата Триумф 400. Тя наистина е една от големите успешни истории от последните години и ако имате възможност да пробвате някой от моделите, няма да останете разочаровани. Тръкстън може да не е по мой вкус, но това не бива да ви отказва. Ако можете да понесете позицията на каране, той може да се окаже вашият мечтан мотоциклет.
Технически спецификации на Триумф Тръкстън 400
Цена: около 7 000 €
Двигател: 398 куб. см, течно охлаждане, DOHC, четириклапанов, едноцилиндров
Мощност: 41.4 к.с. при 9 000 об/мин
Въртящ момент: 37.5 Нм при 7 500 об/мин
Окачване: 43 мм обърната предна вилка с голям бутален амортисьор. Отзад е монтиран единичен газов моношок с външен резервоар и регулиране на предварителното натоварване
Джанти: 10-спицови отляти алуминиеви, 17-инчови отпред и отзад
Гуми: Пирели Диабло Росо IV. Отпред 110/70-17, отзад 150/60-17
Маса: 176 кг (мокро тегло)
Седалищна височина: 795 мм
Разход на гориво: 3.0 л/100 км (заводски данни)
Резервоар за гориво: 13 литра
Сервизни интервали: 16 000 км / 12 месеца (което настъпи първо)
