Лек хибриден прототип от епохата преди масовото навлизане на хибридите
Много преди преходът към електрически автомобили да се превърне в основна тема за индустрията, Dodge вече експериментира със смели идеи за намаляване на разхода на гориво без компромис с практичността. Един от най-интересните резултати от тези усилия е концептът Dodge Intrepid ESX3 – седан с визия за бъдещето, който деликатно демонстрира докъде могат да стигнат двигателите с вътрешно горене, когато са съчетани с интелигентно инженерство.
Разработен по правителствената програма на САЩ „Партньорство за ново поколение превозни средства“, ESX3 никога не е бил предназначен за серийно производство. Вместо това той служи като подвижна лаборатория – доказателство, че високата горивна ефективност, съвременните стандарти за безопасност и ежедневната практичност не е задължително да се изключват взаимно.
Европейски дебют със силно послание
Вместо да представи ESX3 на местно автомобилно изложение, Dodge демонстрира увереност, като избира за дебюта на автомобила автосалона в Женева. Този ход показва, че компанията не просто създава екологичен експеримент за американските регулатори, а е готова да покаже на Европа, че Детройт може да се конкурира по ефективност, технология и дизайн.
ESX3 е третата еволюция в програмата ESX на Dodge, следвайки по-ранни прототипи от средата и края на 90-те години. Всяко следващо поколение намалява производствените разходи и повишава ефективността, а с появата на ESX3 разликата между концепт и реалност вече е значително по-малка.
Задвижване тип „Mybrid“ в стила на Mopar
В основата на ESX3 е система, която Dodge нарича „mybrid“ – съкратено от „мек хибрид“ (mild hybrid). Вместо да разчита основно на електрическо задвижване, системата дава приоритет на малък 1,5-литров дизелов двигател, подпомаган от електромотор и литиево-йонна батерия. Регенеративното спиране улавя излишната енергия и я съхранява в батерията, като по този начин спомага за намаляване на разхода на гориво в ежедневието.
Мощността се предава към предните колела чрез електромеханична автоматична трансмисия (EMAT), разработена от DaimlerChrysler. Резултатът е ефективността на ръчна скоростна кутия, съчетана с удобството, което повечето американски купувачи очакват от автоматик.
Крайният резултат е впечатляващ дори по днешните стандарти. ESX3 постига разход, еквивалентен на едва 3,3 л/100 км, което го доближава до амбициозната цел на програмата от близо 3 л/100 км. И макар динамиката да не е основен приоритет, ускорението от 0 до 100 км/ч за около 11 секунди доказва, че автомобилът не е и прекалено бавен.
Олекотена конструкция, големи резултати
Тайното оръжие на концепта обаче не е само задвижването, а теглото. Чрез използването на шприцвани термопластични полимери за каросерията, Dodge намалява масата във всеки възможен компонент. Готовият автомобил тежи едва 1020 кг, което е с около 545 кг по-малко от серийния Dodge Intrepid от същата епоха.
Въпреки олекотяването, ESX3 покрива федералните стандарти за безопасност и предлага пълноценен интериор на средноразмерен седан с пет места. Автомобилът не се усеща като компромис с комфорта. Купето разполага с климатична инсталация, мултимедиен сензорен екран, който намалява нуждата от физически бутони, и дори усъвършенствани седалки, които могат да отопляват или охлаждат пътниците чрез въздушен поток.
Проектиран с мисъл за отговорност
Модерните материали често повдигат въпроси за рециклируемостта, а Dodge обръща специално внимание на този въпрос. Над 80% от компонентите на ESX3 са рециклируеми – забележително постижение за концепт, изпълнен с експериментални материали и електроника.
Дизайнът е също толкова футуристичен. Dodge го описва като „фасетиран“, с остри повърхности, ъгловати форми и задни светлини, които правят препратка към класическите модели на Chrysler. Визията е модерна, но не и карикатурна – изчистена, целенасочена и безпогрешно разпознаваема като Dodge.
Защо така и не стигна до пътя
Защо тогава никога не видяхме ESX3 в шоурумите? Причината е проста – икономическа. По изчисления на Dodge технологията би добавила около 7500 долара към цената на сериен Intrepid – сума, която средностатистическият купувач по онова време не е бил готов да плати.
И все пак, ESX3 е важен проект. Той доказа, че повишаването на ефективността не налага компромиси с пробега, комфорта или познатите навици зад волана. Погледнато от днешна гледна точка, това е един от най-недооценените прототипи на Chrysler Group. Той служи като напомняне, че Mopar търси по-интелигентни решения за горивна ефективност от десетилетия – много преди ерата на електрическите автомобили да заеме централно място.
Последвайте ни в Google News
