Позициите на електрическите автомобили, които се очертаха като иновация в транспорта на бъдещето, видимо се разклащат. Първоначално те се появиха на сцената с предимства като ниски разходи за зареждане и екологичност в сравнение с колите с двигатели с вътрешно горене. Напоследък обаче водещи пазари като САЩ и Европейския съюз (ЕС) започнаха сериозно да преразглеждат темпото на налагането им.
Колебания в политиките
В САЩ администрацията на Джо Байдън коригира първоначалната си цел 50% от продажбите на нови автомобили да бъдат електрически до 2030 г. В същото време ЕС, който заедно с Китай е ключов пазар за глобалното търсене на електромобили, наскоро смекчи фактическата забрана за двигатели с вътрешно горене, която трябваше да влезе в сила от 2035 г. Вместо това беше подчертана ролята на хибридните автомобили в плана за постигане на въглеродна неутралност до 2050 г.
Ренесансът на хибридните автомобили
Преходът към екологични превозни средства, фокусиран основно върху чистите електромобили, среща трудности, противно на първоначалните очаквания. В резултат на това световните автомобилни производители отново разглеждат хибридите, които комбинират двигател с вътрешно горене, батерия и електромотор, като решение за екологичния преход. Новата им бизнес стратегия е насочена към повторния растеж на хибридните автомобили, които могат да намалят емисиите на парникови газове и експлоатационните разходи, без да натоварват потребителите с високата цена на чистите електромобили.
Хибридните автомобили разполагат с двигател с вътрешно горене и електромотор, които работят заедно, привличайки потребителите с предимства като подобрена горивна ефективност, пробег и ускорение. Освен това те позволяват използването на по-малки двигатели, което в комбинация с работата на електромотора води до по-ниски емисии на парникови газове в сравнение с бензиновите и дизеловите автомобили.
Пионери и развитие на технологиите
Япония е страната, която изигра водеща роля в навлизането на хибридите в ежедневието. В края на 90-те години на миналия век японската компания Toyota Motor Corp. стартира масови продажби на своя хибриден модел Prius, давайки сигнал за промяна към по-екологични автомобили. Смята се, че Prius, първият масово произвеждан хибриден автомобил в света, е допринесъл значително за разпространението на тази технология, създавайки концепцията за „електрическо шофиране“ много преди зарядната инфраструктура да се наложи сериозно.
Хибридните автомобили, включително Prius, се превърнаха в ядрото на екологичния преход, като въведоха задвижваща система, използваща мощността както на двигател с вътрешно горене, така и на електромотор. Батериите в тези автомобили се зареждат частично по време на работа на двигателя, както и чрез система за регенеративно спиране, която оползотворява енергията, генерирана при спиране. В градски условия, където спиранията са чести, хибридите използват предимно електромотора, докато при шофиране с висока скорост по магистрали разчитат повече на двигателя с вътрешно горене.
По-модерните plug-in хибриди (PHEV) отиват стъпка напред, като позволяват на водачите да зареждат батерията директно от електрическата мрежа. Друг тип хибрид е електрическият автомобил с удължен пробег (EREV), при който колелата се задвижват само от електромотор, а двигателят с вътрешно горене служи единствено като генератор за зареждане на батерията. Тази технология, въведена преди около десетилетие в ранни модели като Chevrolet Bolt, беше доразвита от китайски производители, които създадоха EREV автомобили със значително по-голям пробег и по-ефективни методи за зареждане.
Причините за забавянето на електрическата революция
През последното десетилетие, с бързия растеж на чистите електромобили, автомобилната индустрия смяташе, че хибридите ще бъдат само временно решение. Продажбите на електромобили започнаха да се увеличават, особено след като американската компания Tesla доминираше пазара и промени възприятията на потребителите.
От 2023 г. насам обаче електромобилите, които се предлагат на по-висока цена от конвенционалните автомобили, не успяват да привлекат същия интерес, особено на пазари като САЩ, където цената е водещ фактор. Късият пробег и недостатъчната зарядна инфраструктура в сравнение с автомобилите с двигатели с вътрешно горене създават притеснения у шофьорите, които пътуват на дълги разстояния. Наред с това се разпространиха и опасения относно ограничения живот на батериите, което доведе до явление, при което потребителите се колебаят да купуват електрически автомобили.
Пазарни реакции и противоречиви гледни точки
Докато електромобилите се колебаят, потребителите отново започнаха да възприемат хибридите като основно средство за постигане на значимо намаляване на парниковите газове на разумна цена. Водещи държави също променят пазарната тенденция, като преразглеждат стимулите, подготвени за насърчаване на прехода към електрически автомобили. Производители като Ford и Volkswagen също намалиха мащаба на първоначалните си стратегии за електрификация и се насочиха към разширяване на инвестициите в разработването и производството на хибриди. В Европа се отчита бърз растеж на хибридните автомобили, особено в южната част на континента, където електромобилите все още са скъпи, а зарядната инфраструктура е недостатъчна.
Въпреки това екологични организации изтъкват, че нивото на намаляване на парниковите газове при хибридните автомобили е недостатъчно за постигане на пълна екологичност. Анализ на хиляди данни за превозни средства, извършен от организацията Transport & Environment, установява, че plug-in хибридите отделят само 19% по-малко въглероден диоксид на километър в сравнение с бензиновите или дизеловите автомобили.
От друга страна, компании като Toyota, които са се фокусирали повече върху хибридите, многократно са подчертавали, че преходът към чисти електромобили не може да се осъществи с темпото, очаквано от водещите държави. Според тях подходът на „множество пътища“, който предлага едновременно чисти електромобили, хибриди и водородни автомобили, е по-ефективен за намаляване на емисиите в краткосрочен план.
Последвайте ни в Google News
