Баща ми често казваше: „Ако искаш една работа да бъде свършена както трябва, свърши я сам.“ Точно тази мисъл изникна в съзнанието ми, когато видях този превъзходен „дезърт след“ на базата на Кавазаки W650 (Kawasaki W650) от Англия.
Проектът е дело на Рик Хана от Лондон, който твори под забавния псевдоним Дърти Дикс Мотос (Dirty Dick’s Motos).
Пътят на самоукия майстор
Рик е перфектният пример за самоук майстор. Преди време той е живял в Йоханесбург, Южна Африка, където се е движил в компанията на Марниц Вентер, чийто прекрасен винтидж бобър Триумф (Triumph) представихме преди година.
Рик обаче се завръща в Лондон през 2016 г., разочарован след кражбата на неговото реставрирано БМВ 635ЦСи (BMW 635CSi). Той сподели, че винаги се е занимавал с реставрация и модификации на коли и мотори, но е решил да направи решителната крачка и да започне цялостни проекти от нулата, когато пристигнал в Лондон.
Той обясни, че е имал два мотоциклета, направени от вече несъществуваща работилница в Йоханесбург, и никога не е бил доволен от качеството. Затова решил да придобие необходимите умения и да се заеме сам.
Очевидно Рик се учи бързо, както доказва финалният вид на този W650. Той призна, че винаги е имал технически умения, но са му липсвали познания в областта на изработката на детайли. Затова се е учил да работи с английско колело от бивш майстор от Астън Мартин (Aston Martin) в дълбоката провинция на Корнуол и се е записал в колежа Ричмънд, за да се научи да заварява. Все пак добавя, че има още много да учи.
Това представлява интересен контрапункт на основната му работа – Рик работи дистанционно за калифорнийска технологична компания и доскоро е пътувал по целия свят. По думите му това е доста различно от създаването на мотоциклети, но също изисква старателно внимание към детайла и качествено управление на проекти.
Концепция и прераждане
Рик се сдобил с два мотоциклета Kawasaki W650 на много изгодна цена – единият бил в движение, а другият не. Докато карал работещия из цяла Великобритания, той решил да съживи повредения екземпляр.
Неговата цел била да остане възможно най-верен на оригиналната идея и душа на W650. Първата стъпка била да отстрани недостатъците на мотора, като с любов отбелязва, че фабричният Кавазаки има много малко такива.
Идеята била да създаде надежден и бърз „дезърт след“ с модерно управление, комфорт и динамика. Рик искал да запази стила на 60-те години и да постигне изчистен и полиран завършек. Процесът му отнел година, като всичко било правено бавно и прецизно. Всеки болт и гайка са били обмисляни, имало е няколко промени в посоката, но в крайна сметка той смята, Zhe е постигнал целта си.
Шаси и спирачки: Решаване на фабричните слабости
Двете основни неща, които се нуждаят от подобрение при фабричния W650, са спирачките и окачването. Според Рик стандартното окачване е в най-добрия случай приемливо, но спирачките са трагични. Затова той е разработил комплект по-големи спирачки за W650 и по-големия му събрат W800, с персонализиран 300-милиметров плаващ диск.
Спирачният апарат е специално изработен 6-бутален компонент от Харисън (Harrison), а главният спирачен цилиндър е 14-милиметров от К-Тек (K-Tech). Рик дори е фрезовал ребрата на апарата, за да съответстват на тези на цилиндъра. Промяната в усещането и ефективността на спирането е феноменална. Той отбелязва, че обикновено използва 17-милиметров радиален главен цилиндър Нисин (Nissin) в комплектите, които продава, но моделът на K-Tech е подхождал много повече на този проект.
Майсторите, работещи по W650, обикновено подобряват предното окачване с прогресивни пружини и масло с различен вискозитет, но Рик искал да отиде по-далеч. Той обясни, че не е искал просто да монтира предница от ГСХ-Р (GSX-R) и да приключи. Вместо това е полирал долната част на предницата и е монтирал картриджен кит от Андреани (Andreani), регулируем по сгъване и разгъване и с пружини, съобразени с теглото на мотора и водача.
Предницата е снишена с 25 мм чрез фрезовани горни и долни тройници от Фастек (Fastec), като в горния е интегриран скоростомер от Мотогаджет (Motogadget). Задното окачване било много по-лесна задача – от Хейгън (Hagon) са изработили персонализирани амортисьори, които са с 25 мм по-дълги от стандартните.
Силует и финални щрихи
Мотоциклетът трябвало да се усеща „солиден“, затова Рик е монтирал 25-милиметрово кормило тип „Western“, от което е отрязал около 5 см. Той смята, че кормилото е било предназначено за Харли (Harley) и е било твърде широко, но след скъсяването изглежда перфектно на мястото си.
За да се запази елегантният силует, характерен за „дезърт след“, цялото окабеляване е скрито, а микроключовете допринасят за изчистения вид. За фара Рик е избрал яйцевиден модел от Мотодемик (Motodemic), който допълва линиите на резервоара и калниците.
Следващата стъпка бил резервоарът. Рик споделя, че повечето ретро мотоциклети имат грозни заваръчни шевове, които е трябвало да изчезнат. Капачката за гориво била изрязана, отворът запълнен и заменен с вградена авиационен тип капачка, за да се запазят изчистените линии. Когато се погледне отгоре, седалката и резервоарът се стесняват в средата, образувайки „оса талия“.
Линиите са от първостепенно значение, затова рамата е била оголена, скъсена и изчистена от ненужните планки, след което е заварен багажник. Последвала е обработка по полиране, медно покритие и накрая никелиране. Рик винаги е харесвал вида на скрамблърите Рикман Метис (Rickman Metisse) с техните никелирани рами и решил да направи нещо подобно.
Задното рамо е фрезовано от цял блок алуминий, с триъгълен мотив, който повтаря формите, създадени от амортисьора, рамото и рамата.
Колела и двигател
Главините на колелата са почистени с пясъкоструйка и полирани, след което са наплетени с алуминиеви капли Морад (Morad) – 19×3.00 инча отпред и 18×4.25 инча отзад. Гумите са Континентал ТКЦ80 (Continental TKC80), с един размер по-големи от стандартните – 110/80R19 отпред и 140/80R18 отзад. Рик отбелязва, че е можел да сложи и по-широки гуми, но предпочита по-лекото управление, а с по-големите капли колелата изглеждат фантастично.
Рик е почистил и полирал двигателя и е монтирал карбуратори Кейхин ЦР Спешъл (Keihin CR Special). Полираните изпускателни тръби от неръждаема стомана в стил „shotgun“ подхождат на излъчването на мотора. Той казва, че тръбите са прави и моторът е шумен, но звукът е великолепен за двуцилиндровия двигател на W650 с колянов вал на 360 градуса.
Неравномерният, припукващ празен ход се превръща в рев при пълна газ и в дрезгав звук при връщане на газта. С карбураторите CR Special реакцията на газта е мигновена. Рик е обмислял да увеличи обема на двигателя до 854 куб. см, но е решил, че тези двигатели са толкова брилянтни в стандартния си вид, че всичко, от което се нуждаят, е да им се позволи да „дишат“.
Рик е използвал неръждаема стомана за изпускателната система, защото тя придобива златист оттенък от топлината, което допълва топлия тон на никелираната рама и месинговите акценти по мотора.
За боядисването и електрическата инсталация той е потърсил помощ, а приятелите му от Пи енд Ди Къстъмс (P&D Customs) са изработили ауспуха и са модифицирали резервоара. Той признава, че е било трудно и си е платил за грешките, но щом започнеш да създаваш контакти, откриваш всички специалисти, които големите работилници използват, и правенето на проекти от нулата става малко по-лесно.
Черешката на тортата е много елегантен заден стоп Елдорадо (Eldorado) с монтаж на калника от Мотоун (Motone), които са доставили и фрезованите мигачи.
Резултатът е невероятен, особено за човек, който работи в малък гараж, претъпкан догоре с мотори, инструменти и части. Рик споделя, че в даден момент ще се премести в провинцията и ще си направи истинска работилница, когато светът малко се успокои.
Това е цел, която вероятно се харесва на доста хора в момента. Особено ако в гаража ги чака страхотен W650, готов за леко раздвижване извън пътя през уикенда.
Последвайте ни в Google News
