Tesla предлага нов цвят „Ултра Ред“
Компанията Тесла (Tesla) представи нова цветова опция, наречена Ултра Ред (Ultra Red), за своите флагмани Модел Ес (Model S) и Модел Екс (Model X), които се произвеждат в завода във Фримонт (Fremont).
Новият цвят заменя досегашния вариант Ред Мулти-Коут (Red Multi-Coat), който се предлагаше за тези два модела и все още е наличен за Модел 3 (Model 3) и Модел Уай (Model Y) в различни региони по света.
Преди няколко месеца главният дизайнер на Tesla, Франц фон Холцхаузен (Franz von Holzhausen), намекна за появата на нови цветове на пазара в Северна Америка.
Мнозина се надяваха, че сред тях ще бъдат ексклузивните за завода Гига Берлин (Giga Berlin) цветове Миднайт Чери Ред (Midnight Cherry Red) и Куиксилвър (Quicksilver).
Новият Ultra Red обаче изглежда много по-близък до Midnight Cherry Red, отколкото до Red Multi-Coat, който заменя.
Новият нюанс изглежда малко по-светъл от Midnight Cherry Red, но е видимо по-тъмен от боята Red Multi-Coat. За постигането на Миднайт Чери Ред се използват до 13 слоя боя – технология, която според компанията е възможна само в Giga Berlin. Вероятно Tesla се опитва да постигне подобен ефект с Ултра Ред, но в рамките на технологичните ограничения на бояджийския цех във Фримонт.
Въпреки че новият цвят в момента е достъпен само за Model S и Model X, възможно е той да бъде предложен и за Model 3 и Model Y в бъдеще.
Tesla е фокусирана върху ефективното мащабиране на производството, затова не се очаква компанията да поддържа три различни опции за червен цвят в дългосрочен план. Най-вероятно в бъдеще опциите ще бъдат сведени до Midnight Cherry Red и Ultra Red.
Допълнителното заплащане за новия цвят за Модел Ес и Модел Екс е 3000 щатски долара, което се равнява на около 2800 евро.
Новината за този цвят идва на фона на слуховете, че следващото поколение платформи на компанията може изобщо да не използва боя, а вместо това да заложи на визия, подобна на неръждаемата стомана на Сайбъртрък (Cybertruck).
Лунният масов ускорител на SpaceX: Какво представлява и как работи
По време на неотдавнашното събитие ТЕРАФАБ (TERAFAB) Илон Мъск (Elon Musk) очерта визия за бъдещето на изчислителните технологии. За да мащабира изкуствения интелект до мощност от един петават, Мъск представи план за производство на изчислителна инфраструктура на Луната, която да бъде изстрелвана в далечния космос не с ракети, а с лунен масов ускорител.
Макар да звучи като научна фантастика, масовият ускорител е утвърдена аерокосмическа концепция, която може напълно да промени икономиката на Слънчевата система. Нека разгледаме какво точно прави тази идея толкова полезна, след като преодолеем земното притегляне.
Какво е лунен масов ускорител?
Масовият ускорител, наричан понякога електромагнитен катапулт, е огромна стационарна писта за изстрелване, изградена директно на повърхността на небесно тяло.
Вместо да изгаря химическо ракетно гориво, за да изпрати товар в космоса, масовият ускорител работи по-скоро като свръхмодерен влак на магнитна левитация или релсово оръдие. Той използва дълга линия от последователно активирани свръхпроводящи намотки, за да генерира мощно магнитно поле.
Това поле ускорява шейна с товар по пистата до невероятно високи скорости. Когато шейната достигне необходимата скорост за преодоляване на гравитацията, товарът се освобождава и полита във вакуума на космоса единствено по инерция, докато шейната се забавя и се връща за следващото изстрелване.
Луната е перфектната стартова площадка
Изграждането на масов ускорител на Земята е практически невъзможно със съвременните технологии. Земната гравитация е изключително силна и изисква огромна скорост от 11,2 км/с (около 40 000 км/ч) за преодоляването ѝ. По-важното обаче е, че Земята има гъста атмосфера.
Ако един товар бъде ускорен до скорост Мах 33 по наземна писта, триенето с атмосферата моментално би го изпепелило, преди дори да достигне орбита.
Луната обаче предлага идеалните физични условия за масов ускорител. Първо, лунната гравитация е едва една шеста от земната, което означава, че необходимата скорост за преодоляването ѝ е напълно постижимите 2,38 км/с или 8560 км/ч. Второ, Луната няма атмосфера.
При нулево въздушно съпротивление, което да създава триене и нагряване, масовият ускорител може да изстрелва деликатни товари – като например специално защитените компютърни чипове за изкуствен интелект, които Мъск описа – директно от повърхността в космоса, без да е необходима и капка гориво.
Отвъд изчислителната мощ
Въпреки че Илон Мъск в момента е фокусиран върху използването на лунен масов ускорител за изстрелване на орбитални центрове за данни, тази инфраструктура би отворила вратите към останалата част от Слънчевата система.
Най-ценният ресурс в космоса е водата, която може да бъде разделена на водород и кислород за производство на ракетно гориво. Един лунен масов ускорител би могъл непрекъснато да изстрелва огромни блокове лунен лед към земна орбита или към Марс, служейки като постоянна, автоматизирана линия за снабдяване на междупланетни станции за презареждане.
Освен това масовият ускорител може да се използва за износ на суровини, добити от лунния реголит, като желязо, алуминий или титан. С преместването на тежките и ресурсоемки производства от Земята на Луната, той се превръща в основната експортна магистрала за една напълно индустриализирана лунна икономика.
Върховното инженерно предизвикателство
Макар физиката зад лунния масов ускорител да е напълно издържана, изграждането му би било може би най-великото инженерно постижение в човешката история.
Основното препятствие е огромният мащаб на необходимата първоначална инфраструктура. Масовият ускорител изисква перфектно подравнена писта с дължина няколко километра, което означава, че строителни екипи и хуманоидни роботи като Оптимус (Optimus) на Тесла ще трябва да извършват тежки строителни дейности във враждебна безвъздушна среда.
В допълнение, свръхпроводящите електромагнити изискват огромно количество електроенергия, което налага изграждането на декари слънчеви панели или специален ядрен реактор само за захранване на механизма за изстрелване.
Появата на кораба Старшип (Starship) на СпейсЕкс (SpaceX) обаче прави този проект осъществим за първи път. Тъй като Starship може да достави над 100 метрични тона товар на лунната повърхност с един полет, човечеството най-накрая разполага с транспортно средство, способно да превози тежкото строително оборудване, сегментите на пистата и енергийните системи, необходими за изграждането на ускорителя.
Най-добрата алтернатива
Когато разглеждаме начините за изнасяне на товари от Луната, съществуват няколко алтернативи на масовия ускорител, но никоя от тях не предлага същото дългосрочно икономическо предимство.
Най-очевидната алтернатива са традиционните химически ракети. Те обаче са в капана на ракетното уравнение – трябва да носят тежко гориво, за да издигнат тежкото си гориво. Дори метанът и кислородът да се произвеждат на Луната, една ракета изисква сложни двигатели, поддръжка и огромен разход на енергия за всеки полет. За разлика от тях, масовият ускорител не изисква химическо гориво, а разходите му се свеждат до цената на местната слънчева електроенергия за зареждане на магнитите.
Друга алтернатива е космическият асансьор, който използва масивно въже, простиращо се от повърхността до орбита. Космическите асансьори обаче изискват материали с якост на опън, каквито човечеството все още не е усвоило да произвежда в голям мащаб, като например въглеродни нанотръби.
Масовият ускорител печели, защото разчита на съществуващи, добре познати физични закони и технологии, които вече притежаваме. Той изисква колосална първоначална капиталова инвестиция, но веднъж пуснат в експлоатация, пределните разходи за изстрелване на товар в далечния космос на практика падат до нула.
Концепцията за масов ускорител е основен елемент в аерокосмическата теория и научната фантастика от десетилетия, но Илон Мъск е първият човек с индустриалния капацитет и волята действително да построи такъв.
Обединявайки товароподемността на SpaceX, роботиката на Tesla и изчислителните нужди на ексАй (xAI), лунният масов ускорител представлява ключовия мост между обвързаното със Земята настояще на човечеството и неговото междупланетно бъдеще.
След като доказа, че може да създава едни от технологично най-напредналите и скъпи електрически автомобили на планетата с Лусид Еър (Lucid Air) и Гравити (Gravity), Лусид Моторс (Lucid Motors) най-накрая се готви да навлезе в сегмента на масовите електромобили.
По време на Деня на инвеститорите на компанията, който се проведе миналата седмица в Ню Йорк, временният изпълнителен директор Марк Винтерхоф и неговият екип представиха стратегията за постигане на рентабилност.
В основата на тази стратегия стои изцяло нова платформа за средноразмерни автомобили, проектирана да се конкурира директно с Тесла Модел Уай (Tesla Model Y) и Ривиан Р2 (Rivian R2). Lucid планира да пусне три различни всъдехода за масовия пазар на базата на тази архитектура, като всички ще стартират с цена под критичната граница от 46 000 евро. Ето и всичко, което американският производител разкри пред инвеститорите.
Посочената цена е прогнозна, конвертирана в евро по актуални курсове и служи за ориентир.
Запознайте се с Cosmos, Earth и Lunar
Вместо да прилага универсален подход, Lucid разработва три различни всъдехода, които ще споделят до 95% от своите базови компоненти, за да поддържат производствените разходи драстично ниски.
Първи на пазара ще се появи Лусид Космос (Lucid Cosmos). Пълното му представяне е насрочено за това лято, а производството ще започне в края на годината. Cosmos е елегантен аеродинамичен модел с пет места, който е пряк конкурент на Model Y. Той се отличава със скосена линия на покрива и е насочен към купувачи, търсещи максимална ефективност и динамика за всекидневието.
Около година след като Космос излезе на пазара, Lucid ще пусне и модела Ърт (Earth). Макар да е изграден на същата платформа, Earth има значително по-смел, изправен и приключенски стил. Той е по-скоро умалена версия на Gravity, предназначена за офроуд и приключения, подобно на Rivian R2.
Но автомобилите за крайни клиенти не бяха единствената новост. Lucid изненада инвеститорите, като разкри и Лусид Лунар (Lunar) – специално разработена двуместна концепция за роботакси, базирана на същата средноразмерна архитектура. Моделът е предназначен да се конкурира със Сайбъркаб (Cybercab) и вероятно ще използва хардуер за автономно управление от Нуро (Nuro).
Новото задвижване
За да постигне цена под 46 000 евро, без да прави компромис с динамиката на шофиране, с която е известна марката, инженерният екип е преработил изцяло задвижващата система.
Платформата за средноразмерни автомобили ще дебютира със следващото поколение електрически задвижващ модул на Lucid, наречен Атлас (Atlas). В сравнение с моторите, които в момента задвижват Air, модулът Atlas е с 23% по-лек, има 30% по-малко части и струва с 37% по-малко по отношение на материалите.
Тъй като моторът Атлас е изключително ефективен, от Lucid твърдят, че ще постигне водеща за индустрията ефективност от 13.8 до 14.5 кВтч/100 км. Това означава, че на Cosmos ще е необходима сравнително малка батерия с капацитет 69 кВтч, за да постигне пробег от около 480 км. Чрез използването на много по-малка батерия за постигане на същия пробег като конкурентите, Lucid очаква да спести около 1840 евро от разходи за батерии на автомобил в сравнение със средните стойности за индустрията.
Баланс между дигитално и аналогово
В интериора новите всъдеходи ще разполагат с голям 36-инчов екран, разположен високо на арматурното табло. Въпреки това от Lucid се вслушват в изискванията на клиентите и запазват традиционни аналогови контроли.
Новите модели ще имат физически, аналогови дръжки на вратите отвътре, вместо електронни бутони за освобождаване. Те също така запазват хардуерни бутони за силата на звука, настройката на аудиосистемата и специфични климатични контроли, което ще се хареса на шофьори, уморени от интерфейси, базирани изцяло на сензорни екрани.
Роботакси и Uber
Lucid дава ясно да се разбере, че продажбата на автомобили на крайни клиенти е само част от стратегията за приходи. По време на събитието президентът и главен оперативен директор на Юбер (Uber) Андрю Макдоналд се присъедини към ръководството на Lucid на сцената за неформална дискусия относно бъдещето на автономните превози.
Двете компании потвърдиха, че финализират мащабно споразумение за внедряване на средноразмерните автомобили на Lucid, включително бъдещия Lunar, в мрежата на Uber. Това развива съществуващото им партньорство, което в момента използва всъдехода Gravity за тестове на автономно управление в Сан Франциско, и позиционира Lucid като пряк конкурент на предстоящата мрежа Cybercab на Тесла.
Финансовата реалност в Lucid Motors
Цялата тази високооптимизирана инженерингова работа служи на една основна цел: да спести пари на компанията. Финансовият директор на Lucid отбеляза, че прогнозната цена на един брой от тези нови средноразмерни автомобили ще бъде с 60% до 70% по-ниска от базовата цена на Gravity.
Като мащабират тази радикална ефективност и разширят своя достъпен пазар с кросоувър на цена около 46 000 евро, от Lucid вярват, че новата средноразмерна платформа е ключът към постигането на положителен свободен паричен поток до края на десетилетието.
Последвайте ни в Google News
