Просторен, приятен за шофиране и способен. Две допълнения биха го направили съвършен.
Като жител на Сан Диего, собственик на куче, запален по туризма и къмпингуването в SUV, от години ми се налага да слушам, че идеалният автомобил за мен е Субару (Subaru) Outback. Признавам, че и аз съм наясно с това, но истината е, че винаги съм намирал съвременните комбита на Субару за доста скучни.
Тук на сцената излиза Trailseeker (Trailseeker) – електрически всъдеход с размерите на Outback, който предлага завиден пътен просвет, огромен багажник, отлични динамични характеристики и впечатляващите 375 к.с. мощност.
Той е фантастичен. Всъщност, само с две малки промени, би могъл да се превърне в един от любимите ми електромобили на пазара.
Забележка: За нуждите на тестовете на Trailseeker и Uncharted, Субару настани журналистите в хотел в Лагуна Бийч и осигури храна и тестови автомобили.
2026 Субару Trailseeker: Технически данни и характеристики
Всички версии на Trailseeker (Trailseeker) разполагат с една и съща основна конфигурация: двойномоторен силов тракт със задвижване на четирите колела, захранван от батерия с капацитет 74.7 kWh. Това е сравнително малък капацитет за сегмента, тъй като Шеви Blazer EV (Chevy Blazer EV) използва 85-kWh батерия, а Джип Wagoneer S (Jeep Wagoneer S) – 100.5 kWh. Въпреки това Субару успява да предложи конкурентен пробег. Trailseeker осигурява до 452 километра пробег в базовата си комплектация или 441 километра за по-високите версии Limited и Touring.
Предвид факта, че Blazer постига едва 455 километра с по-голямата си батерия, а Wagoneer S, въпреки внушителния си енергиен пакет, изминава само 473 километра, ефективността на Субару става очевидна. Това не се дължи единствено на аеродинамични хитрости, тъй като Субару предлага повече товарно пространство и пътен просвет от конкурентите си.
Базовата цена на модела започва от около 38 100 евро. Той предлага пробег до 452 километра, а при версиите Limited и Touring – 441 километра. Батерията е 74.7 kWh, а задвижването е двойномоторно на четирите колела. Мощността достига 375 к.с. Пътният просвет е 216 мм, а обемът на багажника е 886 литра при вдигнати седалки, който нараства до впечатляващите 2095 литра при сгънати задни седалки.
Едно от предимствата на по-олекотената конструкция е, че не се налага да правите компромис с качеството на возене за сметка на прецизността. Това означава, че Субару (Subaru) Trailseeker не само е по-увлекателен за шофиране от моя Шевролет (Chevrolet) Blazer, но и вози по-добре, с меко окачване, което превръща ежедневното шофиране в удоволствие.
Когато го подкарате извън пътя, преднината му нараства. Въпреки емблемата на Джип (Jeep), ограниченият пътен просвет на Wagoneer S го прави ненадежден по черни пътища. И докато Хюндай (Hyundai) може да е целяла клиентите на Субару с Ioniq 5 XRT, 178-те мм пътен просвет на този модел просто не са достатъчни; шофирането беше напрегнато, когато минавах по относително лек горски път.
Trailseeker е с класа отгоре, предлагайки всъдеходни софтуерни режими като X-Mode и Grip Control, които помагат да се използва максимално сцеплението. На кратко и леко всъдеходно трасе, което Субару беше подготвила, усетих как X-Mode задейства спирачките, за да спре пробуксуването на колелата и да изпрати мощност към гумата с по-добро сцепление. Системата е изключително лесна за управление; просто задръжте педала и автомобилът сам ще се справи. На рохкава настилка беше далеч по-уверен от моя Blazer. Подобно на повечето електромобили обаче, той не предлага резервна гума, което е сериозен пропуск за една от малкото компании, които все още включват резервни гуми при бензиновите си всъдеходи.
Какво е положението с технологиите?
Не толкова добро. Субару е актуализирала инфоразвлекателната система с 14-инчов екран, работещ със софтуер, разработен от Тойота (Toyota). Това означава, че е голям и отзивчив, но все още доста ограничен. Има само няколко екрана, а нивото на персонализация и визуализация изостава от това, което се предлага в други електромобили. Липсват много специфични данни за електромобила, няма полезен или къмпинг режим, няма вградени приложения, нищо. Дори няма опция за бърз достъп за намиране на близки зарядни станции.
За купувачите на Субару, които ценят простотата, опростената система може да звучи като добро нещо. Но истинският пропуск е, че пет години след като за пръв път отправихме тази критика срещу Субару Solterra и Тойота bZ4X, електромобилите на тези марки все още не могат да планират маршрута за дълъг път вместо вас. Системата няма да намери спирки за зареждане по пътя или да навигира на базата на нивото на заряд, оставяйки ви сами да се оправяте и принуждавайки ви да разчитате на външни приложения, които не могат да отчитат нивото на заряд на автомобила. Дори извън планирането на пътуване, смятам, че хората подценяват колко успокояващо е автомобилът да ви каже: „ще пристигнете с 36% заряд и ще имате 12% при връщане“, както моят автомобил прави, когато въведа дестинация.
Липсата на тази функция е неприемлив пропуск. Тя е основен инструмент за борба с тревожността за пробега и за, нали разбирате, пътуване до далечни дестинации, както се прави с автомобил.
Мнозина почитатели на електромобилите ще потвърдят, че шофирането с един педал е един от най-приятните аспекти на електрическото изживяване. Макар да не е за всеки, тази функция би трябвало да е налична. Тук обаче липсва, като вместо това от Субару (Subaru) предлагат променливи настройки за регенерация, които се избират чрез лостчетата на волана.
Според мен тези системи са най-лошото от двата свята: при висока регенерация поведението е накъсано и агресивно, като при лошо калибриран режим на шофиране с един педал. Но след като скоростта падне до около 8 км/ч, автомобилът продължава да се движи по инерция. При изключване на двигателя настройките се връщат към фабричните, което ме кара да се чудя дали изобщо бих използвал тази функция.
Всeдеходът Трейлсийкър (Trailseeker) също така „пълзи“ напред, когато отпуснете спирачката, независимо от избрания режим, имитирайки най-нелогичната черта на автомобил с бензинов двигател. Можете да използвате функция за автоматично задържане, за да предотвратите това, но тогава възниква въпросът: защо програмираме автомобилите да се държат неестествено и след това ни принуждават да използваме отделна, по-малко плавна функция, за да преодолеем това всеки път, когато изключим колата? Подобни решения ме карат да се чудя дали инженерите на Субару са развълнувани от възможностите и различията на електромобилите, или просто искат да правят бензинови автомобили, но с батерии.
Все пак ще им отдам дължимото за включването на поддръжка за функцията „включи и зареди“ на зарядните станции Тесла (Tesla) Supercharger, използващи вграден порт за Система за зареждане за Северна Америка (NACS). Това означава, че на теория клиентите би трябвало да имат същото безпроблемно изживяване като собствениците на Тесла. Ще трябва да изчакам, докато мога да направя тест за зареждане, за да потвърдя това. От Субару заявяват, че зареждането от 10 до 80% ще отнема около 28 минути, което е по-добър резултат от около 40-те минути на Блейзър (Blazer), но изостава от 24-минутния спринт на Уагониър (Wagoneer).
Трейлсийкър също така поддържа предварително загряване на батерията, дълго време липсваща функция при електромобилите на Субару/Тойота. Тя обаче се активира автоматично само ако използвате вградените карти на автомобила, за да намерите зарядна станция. Едва ли бих направил това, предвид посредствения вграден софтуер, липсата на планиране на маршрут и стандартните безжични CarPlay/Android Auto. Все пак, можете да активирате подгряването и ръчно.
Две неща ме впечатлиха в интериора: първо, той е огромен и отлично оползотворен. Второ, предлага се в син облик.
Ранна присъда: Близо до съвършенството
Този модел е сигурен успех. Той е по-евтин, по-бърз и по-просторен от единствения си пряк конкурент, в сегмент, който марката исторически е доминирала при бензиновите автомобили. Субару знае какво искат купувачите ѝ – например възможността да се побере голяма клетка за кучета в багажника – и го предлага.
Все пак смятам, че компанията има дълъг път да измине, за да разбере напълно купувачите на електромобили. Функции като планиране на маршрут и пълноценно разработен вграден софтуер не са допълнителни екстри, а са в основата на това да убедиш хората защо тези автомобили са различни и струват повече от бензиновите си еквиваленти.
Две неща ме впечатлиха в интериора: първо, той е огромен и отлично оползотворен. Второ, предлага се в син облик.
Последвайте ни в Google News
