Текст: Оли Меридж

Фотография: Роуан Хорнкасъл

Оказва се, че сплашването има зелен цвят. И е широко, шумно, с дебели гуми, дълъг преден капак и къс фитил. Да, AMG GT R е суперкола. Тя спазва всички клишета с изключение на онова според което двигателят трябва да е зад шофьора.

Ето я на пистата, създаваща димящ хаос, унищожаваща поредния комплект от най-хубавите гуми на Michelin, чиито изпаряващи се останки пълнят ноздрите ми и нахлуват в купето. Кола с повече мощност отколкото сцепление (разбира се, с изключен тракшън контрол) дава изживяване, задължително за всички. Дами и господа, стигнахме до върха на AMG.

Или пък не. Mercedes дебело подчертава, че това е прецизна пистова машина. Направена е за бързи, а не задимени обиколки. Наскоро доказа това чрез обиколка на Нюрбургринг от 7:10, което я постави пред Viper ACR, Lexus LFA Nurburgring и Ferrari 488 GTB. Дори не споменаваме екзотиките като Pagani Zonda F Clubsport и Gumpert Apollo Speed.

Къде е истината тук? Къде е GT R в йерархията на суперколите? И какъв вид автомобил е всъщност? Постов конкурент на 911 GT3 RS или нещо с по-разнообразни способности? Изпробвах стандартното AMG GT. Малко е трудно за удържане. Агресивно е и те кара да се бориш с него върху неравните пътища. Между бързото, директно управление и живия заден мост, мястото за грешки е малко. Но почакайте. Помните ли SLS? Той беше още по-нервен, но след сериозни корекции се получи SLS Black – доста по-лесен за контролиране, по-приятелски настроен и още по-бърз автомобил. През лятото се возих в GT R заедно с шефа на AMG Тобиас Моерс и още тогава останах с впечатлението, че е по-достъпен и с драстично по-широк толеранс за грешки от стандартната версия.

Явно е, че огромни усилия са били вложени в създаването му. Логично, след като Mercedes се опитва да оправдае скока от 31 750 паунда (71 000 лв.) между GT S и GT R. Ще започнем от предницата, вървейки постепенно назад. Носът е нов, вдъхновен е от класиката 300 SL Gullwing, която спечели гонката Панамерикана през 1952 и е взаимстван от състезателната версия GT3. По-късно ще можете да прочетете повече подробности за предкрилките в долния въздуховод и подовия аеро панел. Отгоре виждаме карбонови предни крила, покриващи подобрените разширения на двата моста. По-широките джанти и специалните гуми Michelin Pilot Sport Cup 2 са отдалечени от корпуса чрез двоен „ядец“, който е част от алуминиевото окачване и са контролирани от нови амортисьори, които могат да променят позицията си чрез пружина.

Технологията на задвижващия вал е „torque tube” (той е по-лек с 40% от алуминиевия еквивалент на GT S), покривът е карбонов, изпускателната система вече е титаниева, олекотена е с 6 кг и е допълнително укрепена чрез карбонови скоби. Така торсионната гъвкавост се подобрява с около 7,5%. Продължаваме със задната част, където ще намерите трансмисията, допринасяща за разпределеното към задницата тегло в съотношение 47:53, както и изцяло променения заден мост. Той е по-широк с 57 мм и използва система за управление на задните колела, задвижвана от две електромеханични устройства (механичната връзка с волана липсва). Целта е да се подобри влизането в завоите при ниска скорост и да се увеличи стабилността при високи скорости. Въпреки всички модификации и дебелото задно крило, GT R е с 15 кг по-лек от GT S.

Прекалено много работа е свършена за да бъде това просто играчка за дрифтене. Затова нека уважим думите на AMG и да предположим, че предназначението е за преследване на бързи обиколки. Намираме се на пистата Портимао в дълбокия португалски юг. Със своята жестока денивелация, приличаща на влакче на ужасите и дългите, извити завои, трасето е фантастично. И какво е това? GT-R, който се държи възпитано и стегнато. Предполагам, че GT S ще е дивашки нестабилно тук и двата моста ще се усещат като предната и задната част на две различни коли. Но при GT R осите са хомогенни и дават усещането, че каквато и команда да отправите към едната, тя всъщност важи и за двете.

Управлението е пъргаво, но задницата не изостава и не създава впечатление, че всеки момент ще изхвърчи под натиска на напрежението. Сигналите, които получавате през задните части, ръцете и стъпалата са все позитивни и подобряват увереността ви. Колата реагира изключително прецизно на всяка команда и по тази причина скосяването на линиите в завоя постепенно се превръща в инстинктивно действие. ОК, не получавате голяма обратна връзка от управлението, но GT R компенсира това чрез страхотното сработване на всички компоненти. Наистина са сплотени, а сцеплението е великолепно.

Комбинацията от меките гуми на Michelin и допълнителната широчина на шасито позволява на AMG да захапе асфалта. Същото правят и опционалните карбоново-керамични спирачки. Недозавиване се получава само ако подходите прекалено бързо към завоя, а на излизането можете да разчитате на новата 9-етапна тракшън контрол система, взаимствана от пистовото AMG GT3. Тя е нещо като SSC на Ferrari, но вместо да е режим за слава, експлоатира системата за насочване чрез въртящия момент, за да даде възможно най-бързото излизане от завоя и докато всички четири гуми се изпотяват, колата остава неутрална. Удоволствието е огромно.

GT R направо побеснява на пистата и често изглежда на ръба да избяга с вас, но има маниерите и таланта да се спаси от всеки потенциален проблем. По-късите предавателни числа не ми направиха впечатление. Оставена да работи самостоятелно, седем степенната кутия взимаше добри решения. Когато сам дърпах перата, низходящите смени бяха по-колебливи, но въпреки това си остават важни, защото чрез тях можеш да чуеш още веднъж рева на оборотите.

Двигателят е епохален. Едва ли има по-хубаво звучащ турбо мотор. Шумът е колосален. Дълбокият V8 рев моментално изскача от двигателя, а акомпаниращият го тласък е не по-малко внушителен. Начинът по който изхвърча напред когато стигнете 2500 оборота е феноменален и абсолютно достатъчен за да раздвижите задницата. Видимостта е маркирана от широкото предно стъкло и дългия капак, ушите се наслаждават на V8 магията, а окачването се бори с най-лошата настилка на Портимао. Така GТ R с лекота радва всички сетива. Може би не е чак на нивото на Porsche 911 GT3 RS, най-вече защото е по-тежко със 150 кг, но пък започвам да подозирам, че репертоарът му е по-широк от ролята на „пистово оръжие“.

Сбогувам се със слънчевото трасе и казвам здрасти на дъждовния планински връх. Тук сме 10 минути, все още е тъмно, а ни се налага да заобиколим заради дърво, блокиращо пътя към Мончик. Фотографът Роуан вече е подгизнал до мозъка на костите. Би трябвало GT R да се чувства дори по-зле от него. Но това не се случва. Подобренията по окачването отново са в основата на прогреса. Беше тих и спокоен на магистралата, а поведението му изтощаваше драстично по-малко от GT S, защото нямаше нужда толкова здраво да се концентрираме, за да я държим в лентата.

Колата попиваше дистанцията с лекота, а когато срещу нея се изправи тесен, неравен път, бях изумен от подобряването в гъвкавостта на шасито и омекотяването на возията. По-твърдата платформа е позволила на AMG да омекоти амортисьорите, съответно клатенето и подскачането са драстично ограничени. Е, не са съвсем премахнати, защото това би било невъзможно поради факта, че практически седите върху задния мост. Но амортисьорите умело попиват неравностите, а по-широкото разстояние между колелата увеличава стабилността. Значи не само се движите по-бързо, а и сте по-стабилни. Всички са със средно разположен двигател, но малко по-предната позиция на мотора чрез която той по-скоро дърпа, вместо да бута, дава различно усещане на GT R. Все още смятам, че класическото средно разположение е по-специално, но ви разбирам ако не сте съгласни, защото GT R е чудесно доказателство за противоположното мнение. А и багажникът е огромен за стандартите на суперавтомобил. Удобно за уикендите извън града.

И така, какво точно е GT R? С няколко думи – едно значително подобрено AMG GT. Не само, че акцентира по-силно върху пистата, но се държи по-добре навсякъде. Има по-широко разнообразие от способности и позволява повече рискове. С изключение на цената, ни виждам никакви недостатъци спрямо GT S. Седалките са фантастични, шофьорската позиция е ниска, сигурна и удобна, качеството на возенето е забележимо по-високо, а стабилността и управляемостта са изключителни. Освен всичко друго, GT R е адски забавен автомобил. По-малко зрял от Audi R8 или Porsche 911 Turbo, и по-малко професионален от McLaren 570S. Един уверен, горд агресор. Сплашващ? Не толкова, колкото цветът на „Зеления Ад“ загатва.