В средата на 90-те години на миналия век нещата във Формула 1 бяха далеч по-прости. Тогава отборите можеха да си осигурят място на стартовата решетка с бюджет между 40 и 50 милиона долара. Тези новаци постигаха различни успехи – отбори като March и Jordan предизвикваха утвърдените имена, докато катастрофално слаби екипи като Andrea Moda и Life внасяха единствено хаос в спорта.

Към 1995 г., в епоха на засилено участие на автомобилните производители и разширяване на спорта към нови пазари, частните отбори се бяха превърнали в застрашен вид. С нарастващите разходи и все по-строгия контрол върху тези, които просто запълваха стартовата решетка, няколко екипа балансираха на ръба между оцеляването и фалита.

В този материал разглеждаме отборите, които с ограничени ресурси се опитаха да надскочат възможностите си в битката с далеч по-добре финансираните си конкуренти.

Краят на Lotus и Larousse намалява стартовата решетка

В края на сезон 1994 г. няколко отбора бяха на ръба на колапса и прибягваха до услугите на платени пилоти, за да завършат годината. Това, което на някои от тези пилоти им липсваше като талант, те компенсираха с финансова подкрепа. Дори болидите им да се превръщаха в подвижни шикани, телевизионното отразяване за техните отбори беше гарантирано.

Ситуацията обаче се влоши през зимата на 1995 г., когато Lotus прекрати съществуването си след катастрофална 1994 г., белязана от слаби резултати на пистата и трупащи се дългове. Larousse също изпитваше сериозни проблеми, тъй като не получи очакваното финансиране от френското правителство. Въпреки надеждите да се завърнат за състезанието на Имола с обновена версия на болида си от 1994 г., отборът така и не успя. Това намали броя на участниците до 26, което означаваше, че всеки пилот автоматично се класира за състезанието, независимо от времето си за обиколка.

Footwork стига до подиум, докато Инуе всява хаос

Въпреки че в началото болидът FA16 на Footwork беше конкурентен, ограниченият бюджет за тестове и мудният двигател Hart означаваха, че отборът изостана с напредването на сезона. Джани Морбидели спечели всичките пет точки за екипа, включително изненадващо трето място във финала на сезона в Аделаида, където много пилоти отпаднаха. Макс Папис замести Морбидели за седем състезания и беше близо до спечелването на точка у дома на Монца, завършвайки седми.

Вторият болид беше зает от Таки Инуе – японски платен пилот, който стана по-известен с комичните си инциденти, отколкото с таланта си. Инуе участва в два инцидента с колите за сигурност, като най-запомнящият се беше на Хунгароринг, когато беше ударен от една от тях, за щастие без сериозни наранявания. Инуе се оказа и сериозна пречка на пистата, както демонстрира на Монца, когато попречи на Деймън Хил и не му остави друг избор, освен да се удари в задната част на болида на Михаел Шумахер.

Сало блести на фона на разочарованието за Tyrrell

Tyrrell започна годината с големи надежди, разполагайки със силен пилотски състав в лицето на Укио Катаяма и Мика Сало, както и с постоянно подобряващия се V10 двигател на Yamaha. Шасито 023 на отбора обаче се оказа сериозно разочарование, което означаваше, че точките ще бъдат рядкост.

Катаяма, който имаше своя пробивен сезон през 1994 г., не успя да повтори формата си през 1995 г. Той пропиля няколко възможности за класиране в зоната на точките заради скъпоструващи грешки.