Емблематичният „Дявол“ от 90-те години навършва 35 години, а италианската компания отбелязва огромното влияние на един от най-обичаните си и желани модели.

Замислен като наследник на също толкова легендарния Countach, Diablo поставя началото на нова ера за Lamborghini и се превръща в най-бързия сериен автомобил в света при премиерата си, достигайки 337 км/ч на известната писта „Нардо“.

При представянето си Diablo е оборудван с 5,7-литров V12 двигател, който развива мощност от 492 к.с. и 580 Нм въртящ момент. Тези параметри са достатъчни за обявено ускорение от 0 до 100 км/ч за около 4,5 секунди.

Това е първият сериен автомобил, в чиято конструкция се използват въглеродни влакна, комбинирани с алуминий и стомана, за да се постигне динамика на пътя, невиждана дотогава. Други ключови характеристики включват луксозни за времето си екстри като регулируеми седалки, електрически прозорци и аудиосистема Alpine. От Lamborghini посочват, че с Diablo за първи път техните суперавтомобили съчетават изключителна производителност с иновативен комфорт.

Историята на Diablo започва около пет години преди премиерата му с „Проект 132“, чиито прототипи се отличават с остри, визионерски линии. Дизайнът е преработен след партньорството на марката с американския гигант Chrysler през 1987 г. Сътрудничеството помага за усъвършенстване на дизайна, като му придава хармония и визия за бъдещето. Резултатът е автомобил с отличителни вертикално отварящи се врати, мускулести пропорции и впечатляваща задна част, съчетани с подобрен комфорт в купето.

След дебюта си при откриването на рали „Монте Карло“ през 1990 г., Diablo се произвежда повече от десетилетие, като включва редица варианти за пътя и пистата, които се отличават с още по-мощни двигатели и по-добри динамични показатели.

Името Diablo, в типичния за Lamborghini стил, произлиза от известен испански боен бик. През 1869 г. бикът Диабло се бие в продължение на часове срещу матадора Хосе де Лара, известен като Ел Чикоро, свързвайки наследството на суперавтомобила с испанска легенда.

Сред забележителните моменти в историята на Diablo е въвеждането на задвижване на четирите колела през 1993 г. с версията Diablo VT, което впоследствие се превръща в характерна черта за бъдещите V12 суперавтомобили на марката.

През същата година Lamborghini представя Diablo SE30 в чест на 30-годишнината на компанията, увеличавайки мощността на 5,7-литровия V12 двигател до 525 к.с. Тази стойност е надмината от последвалия флагман Jota, който достига внушителните 595 к.с.

През 1995 г. се появява Diablo VT Roadster, който проправя пътя за открити версии на V12 суперавтомобилите на Lamborghini. Моделът претърпява значителен редизайн през 1998 г., след като италианската марка е придобита от Audi. Промените включват неподвижни фарове вместо оригиналните изскачащи, добавяне на ABS и увеличаване на работния обем на V12 двигателя до 6,0 литра.

Вариациите на обновения модел включват Diablo GT от 1999 г., VT 6.0 и 6.0 SE. Последните два бележат финалната еволюция в дизайна на Diablo, дело на Люк Донкерволке, който е назначен за първия главен дизайнер на компанията под ръководството на Audi.

Diablo има и множество участия в моторните спортове, както и в холивудски продукции и видеоигри. През 1996 г. Diablo SV-R става звезда в шампионат с еднакви автомобили, което води до производството на 32 броя от тази специална пистова версия. От нея произлизат и два прототипа Diablo GT1 Stradale с мощност 654 к.с. Те са последвани от пистовия Diablo GT-R, произведен в 41 екземпляра, който се състезава в японския шампионат JGTC и европейските GT серии.

Сред запомнящите се филмови участия е червеният Diablo, управляван от Джим Кери в „От глупав по-глупав“ (1994), както и появите му в „Изходни рани“ (2001) и „Не умирай днес“ (2002). Моделът присъства и в редица видеоигри, като поредицата Need for Speed от 90-те години насам, което без съмнение му помага да придобие култов статус сред цяло поколение млади автомобилни ентусиасти.

От Lamborghini казват, че Diablo е предшественик на философията зад съвременната им програма за персонализация Ad Personam. Купувачите са можели да избират от над 60 налични цвята, 40 от които са подлежали на допълнителна индивидуализация. Червеният е най-популярният цвят за Diablo по време на 11-годишния му производствен цикъл, като над 550 автомобила са произведени в този цвят.

До края на производството му през 2001 г. от поточната линия са слезли общо 2903 броя Diablo, което поставя рекорд по продажби за Lamborghini по онова време. Наследник на Diablo е Murciélago, чието производство започва веднага след спирането на Diablo и чийто дизайн също е дело на Люк Донкерволке.