Като юноша държах снимка на синьо-бяла Ямаха (Yamaha) R6 (R6), залепена на пластмасова чаша в стаята си. Над изображението на мотоциклета пишеше „Фонд за мотоциклет на Джъстин“. Натрупвах доларови банкноти в чашата при всяка възможност, надявайки се един ден да събера достатъчно средства, за да осъществя бленуваното си желание.
Беше далечна цел. До този момент не бях карал нищо по-голямо от 70 куб. см и нямаше да го направя, докато не навърша 25 години. Но тази R6 изглеждаше постижима, а синьо-бялата окраска на отбора на Ямаха ме грабваше. Така че, просто мечтаех.
Първото поколение R6 спечели Световния шампионат по Суперспорт през годината на своята премиера, а също и през следващите две години – 1999, 2000 и 2001. Мотоциклетът беше сила, с която всички се съобразяваха, разполагаше със 120 к.с. и тежеше едва 165.5 килограма. Това беше машина, насочена към пистата, предлагана на широката публика, давайки на мотористите по-лека и малко по-бавна алтернатива на мощната R1. Но в никакъв случай не беше мотоциклет за начинаещи.
Колкото и да исках тази R6 да е първият ми мотоциклет, бързо осъзнах, че 600-кубиков, четирицилиндров Суперспорт вероятно не е най-добрият избор. Затова избрах стара Кавасаки (Kawasaki) KZ440 и се присъединих към мотоциклетния клуб „Кретинс“, докато те караха от бар на бар на стари японски машини, оформени в стила, популярен по онова време.
Образът на онази Ямаха R6 от 2001 година остана в съзнанието ми години, дори десетилетия. Признавам, бях малко разочарован, когато чух, че компанията с емблема камертон прекрати производството на платформата R6 през 2020 година, заменяйки среднотежкия, високооборотен четирицилиндров Суперспорт с двуцилиндрова машина с не толкова плавна работа, носеща емблемата R7 (R7).
Откакто започнах да карам мотоциклети по пътната мрежа, имах късмета да се кача на почти всичко. От огромни приключенски машини до мощни спортни мотоциклети, които развиват повече конски сили от моя ван с V8 двигател. Каравал съм американски туристически машини, обсипани с хром, през континента почти дузина пъти и съм танцувал с дявола на италиански спортно-туристически ракети, преминавайки по криволичещи пътища около острови край бреговете на Африка.
Всичко това обаче не ме направи бърз. Може би най-бързият сред бавните или най-бавният сред бързите, предполагам, но не бих се нарекъл пъргав по повечето критерии. Все пак успявам да поддържам темпо и се наслаждавам на преследването, следвайки бързите си приятели журналисти по прочутите калифорнийски каньони, когато се появи такава възможност.
И такава възможност се появи, с представянето на сериозно обновената, почти изцяло нова Ямаха R7 за 2026 година, което се проведе в северната част на окръг Сан Диего. В програмата беше включено каране до връх Паломар и спирка за пай.
Ямаха YZF-R7 (Yamaha YZF-R7) за 2026 година предлага четири различни режима на управление – Спорт, Град, Дъжд и Персонализиран. Допълнително има и четири пистови режима, които дават възможност за изключване на задния ABS. Двуцилиндровият двигател CP2 развива 73 к.с. при 8 750 об/мин и 67.8 Нм въртящ момент при 6 500 об/мин. Макар тези числа да не достигат нивата на YZF-R1, те са напълно достатъчни, за да осигурят динамично и приятно каране по планински маршрути, като например Паломар Маунтин Роуд.
R7 разполага с нова 41-милиметрова обърната предна вилка KYB, която позволява пълни настройки на сгъване, отскок и предварително натоварване. Японският производител е оборудвал новия модел и със своите „SpinForged“ колела, които намаляват масата (с около 4% спрямо предишния модел) и инерционния момент. Колелата са обути с гуми Bridgestone Battlax Hypersport S23, а за спирането се грижат двойни четирибутални апарати, захващащи 298-милиметрови дискове. Резервоарът събира 14 литра гориво, седалищната височина е 831 мм, а пълната маса е 189 кг.
Тестовият ни маршрут беше около 209 километра и включваше кратки почивки за снимки и хапване. Движехме се през натоварения трафик на Южна Калифорния. R7 бързо достига магистрални скорости, като тяговитият двуцилиндров двигател осигурява начално ускорение и плътен звук. Очаквано, мощността намалява във високите обороти.
Ограничителят на оборотите се намесва около 10 500 об/мин, а отчетливо прекъсване на подаването на газ показва, че сте достигнали края на оборотите. Но ниският въртящ момент от 67.8 Нм е наличен при по-ниски обороти, което прави R7 пъргав при потегляне. Мощността е лесно приложима, особено в натоварени градски условия или при изпреварване. Новодобавената система за поддържане на постоянна скорост, желана от собствениците на предишното поколение, се оказа изключително полезна по време на 45-минутния преход по магистралата.
Магистралата отстъпи място на извиващи се двулентови пътища, докато набирахме височина по Магистрала 76. Ямаха е актуализирала ергономията на R7, като е повдигнала позицията на кормилото и е изравнила седалката, която преди това е била наклонена към резервоара, причинявайки неудобство. Новата ергономия прави R7 по-удобен за ежедневна употреба, без да отнема от способностите му на истински спортен мотоциклет. С увеличаването на кривините по пътя, R7 разкри пълния си потенциал.
Ако никога не сте карали по Паломар Маунтин Роуд, представете си писта от MotoGP насред гората, разделена с жълта линия. Поне такова беше усещането първия път. Плавни завои преминават в тесни, изкачващи се виражи. Бързи, течни участъци от настилката се разкриват пред вас, свързани с бързи промени в тежестта на тялото и позицията за каране. След това рязко натискаш спирачките, търсейки апекс, докато се накланяш в десен завой, ограден от стръмен склон от едната страна и комбинация от пръст, камъни и дървета от другата.
R7 се справи отлично.
Всъщност, именно тук обновената ергономия и високотехнологичното оборудване наистина блеснаха. Двигателят поддържа инерция, използвайки изобилието си от въртящ момент, за да те пренесе в следващия завой без нужда от много газ. Шасито, окачването, спирачките и скоростната кутия работят в пълен синхрон. Бързосменачката е наистина бърза, и въпреки че позицията за каране е направена по-удобна, мотоциклетът все още се усеща като спортен, особено при наклон в завой с висока скорост.
Дружелюбен – това е най-добрият начин да опиша двигателя CP2. Той не предизвиква страх или напрежение, както високооборотните четирицилиндрови мотори. Отличен е за градски улици, за дълги преходи по магистралата и не се смути от натоварването по Паломар Маунтин. Но не е екстремно вълнуващ. Не е страшен. Може би това е и целта. R7 за 2026 година се усеща като спортен мотоциклет за всекидневна употреба, ако изобщо съществува такова понятие. И макар да е трудно да се твърди, че спортният мотоциклет е подходящ за всекидневно каране, изглежда, че това е основното предназначение на този модел.
Това ли е същият яркосин спортен мотоциклет, за който мечтаех като тийнейджър? Не, не съвсем. R7 за 2026 година е отговор на съвременните нужди на мотоциклетния пазар. Многофункционален инструмент за съвременния мотоциклетист, който няма място или средства за цял автопарк от мотори. Можеш ли да го караш на писта и да се усмихваш широко, докато танцуваш по завоите? Да. Ще направи ли пътуването до работа по-забавно? Без съмнение. Подходящ ли е за дълги пътувания с включена система за поддържане на постоянна скорост, малко над разрешената? Разбира се. Ако R7 е едно нещо, то е добра сделка. Мотоциклет, който ще надмине очакванията ти, оборудван с високи технологии, достъпен двигател, подобрена ергономия и все пак запазва спортния облик, за който много тийнейджъри мечтаят.
Ямаха YZF-R7 за 2026 година ще се предлага в четири цвята на американския пазар: „Team Yamaha Blue“, „Breaker Cyan“ и „Raven“ на цена от около 8 600 €, докато 70-ата юбилейна версия с червено-бяла окраска ще струва допълнителни 300 €, тоест около 8 900 €.
Последвайте ни в Google News
