Тествах Дукати Хайпърмотард V2 SP (Ducati Hypermotard V2 SP) на писта в Италия и той се оказа съвсем различен от очакваното. Този мотоциклет провокира към непослушно каране, но е далеч повече от едноцелева машина.
Дукати (Ducati) навършва 100 години през настоящата, като през 20 от тях произвежда мотоциклети Hypermotard. За мен тези 20 години бележат период, в който не се чувствах достатъчно „хулиган“, за да заслужа такъв модел. Като по-млад бях запленен от момчета, които правеха невероятни изправяния на задна гума при ъгли на наклон, които аз трудно постигах дори с две колела на земята. Дрифтове, спирачни маневри и дълги „бърнаути“ – ездачите на супермото бяха и все още са богове в моите очи. Проблемът беше, че не се справях добре с тези „хулигански“ изпълнения, а Hypermotard само щеше да подчертае това и да ме накара да се чувствам още по-зле относно способностите си. Поне така мислех тогава.
Като по-зрял Роби щях да кажа на по-младото си аз да си купи мотора, който иска, и че няма какво да доказва. Но преди да имам възможност за зрял, размишляващ момент, който да ми
Не само успях, но и можех да навляза във второскоростния десен завой с такава увереност, благодарение на усещането от обновения главен спирачен цилиндър, че бях насърчен да изпитам възможностите си следващия път, когато навлязох в зоната за спиране. Моето преувеличено усещане за възможности несъмнено беше насърчено от гумите Пирели Диабло Росо IV Корса (Pirelli Diablo Rosso IV Corsa), които се усещаха така, сякаш някой ги е намазал с лепило преди всяка сесия на пистата. Всички гореспоменати характеристики биха били безполезни, ако Хипермотардът (Hypermotard) беше тежък, но от Дукати (Ducati) не биха допуснали това. Относително високият център на тежестта на мотоциклета ме караше да се колебая да го хвърлям агресивно на пистата, поне в началото. Но с напредването на деня, ниската обща маса на Хипермотарда ми даде увереност да завъртам кормилото яростно. Това не само беше добре за сваляне на десети от
Последвайте ни в Google News
