Ферари (Ferrari) представи най-новото си купе с предно-централно разположен двигател, което притежава две души – елегантност и комфорт, съчетани със същността на Ферари: спортни характеристики.
Когато се спомене Ферари, в съзнанието изникват две неща: състезателни автомобили и червеният цвят. По ирония на съдбата, Амалфи, което управлявам днес, не е нито едно от тях.
Допълнително предизвикателство бе, че опитът ми се ограничи до кратко шофиране по оживените улици на Куала Лумпур. Как тогава щях да усетя прочутото инженерство и спортни характеристики, с които е известно Ферари?
Е, това бяха мислите ми, преди да седна зад волана на Амалфи, но бързо разбрах, че съм разбрал автомобила съвсем погрешно…
Пълна елегантност и стил
Макар Ферари да е известно с пламенните си състезателни модели, Амалфи е доста различно. Като наследник на Рома (Roma), което от своя страна последва Портофино (Portofino), Амалфи не е позиционирано като хиперкар с умопомрачителни спортни характеристики. Вместо това, стилът и изяществото, заедно със сериозна доза от динамичните характеристики на Ферари, формират основата на това 2+ купе.
Със своя предно-централно разположен двигател, Амалфи се отклонява от образа на Ферари, което си спомняте от плаката, залепен на стената в детската ви стая. Вместо клиновидна състезателна машина, Амалфи впечатлява с елегантно изваяните си извивки и пропорции на гранд-турър.
Като еволюция на облика на Рома, Амалфи се е лишило от характерната предна решетка. Вместо това, предната част е значително по-тънка и елегантна, включваща черна лента, която свързва чифта остри предни светлини, допълнени от голям въздухозаборник, интегриран в бронята.
Междувременно, изваяната каросерия преминава в задна част, напомняща тази на Рома, макар и с по-опростени и изчистени линии. Задните светлини също вече са свързани с черна лента, отразявайки новия дизайн на предницата.
Където целта среща италианската изработка
Както се очаква от Ферари, майсторски изработеният интериор включва плюшена кожа и алкантара, създавайки пространство, което излъчва еднакво лукс и спортен дух. Шофьорското място е целенасочено ориентирано към водача. Цифровото приборно табло и въздуховодите са интегрирани в един раздел на арматурното табло, извити така, че да обхващат погледа при движение. Това създава усещане за обгръщане, напомнящо на едноместен състезателен автомобил.
Водачът и пътникът са обгърнати в отделни фокусирани пространства в Амалфи.
Прави впечатление, че пътникът получава подобно отношение, с отделен дисплей, който показва информация в реално време, като например оборотомера.
Въпреки че Амалфи е оборудвано безжично с Android Auto и Apple CarPlay като стандарт, нямаше нужда да свързвам телефона си за краткото шофиране из града. Вместо това, вниманието ми бе привлечено от волана, който разполага с множество физически бутони, включително емблематичния превключвател Manettino, който според мен е порталът към магията на Амалфи.
Две души: Ежедневна гъвкавост и спортни характеристики на Ферари
От Ферари твърдят, че Амалфи е автомобил с две души, и моят опит потвърди, че това е повече от маркетингова фраза. Започнах шофирането с Manettino, настроен на режим Sport, тъй като бях нетърпелив да изпитам спортните характеристики, с които е известно Ферари.
С 631 к.с. и 760 Нм въртящ момент от 3.9-литров битурбо V8 двигател, насочени към задните колела чрез осемстепенна скоростна кутия с двоен съединител, нямам никакви оплаквания. Макар оживените градски улици да не ми позволиха да изпитам напълно мощността и ускорението, на които е способен автомобилът, все пак имах повече от достатъчно възможности да усетя неговия динамизъм. Подаването на мощност беше незабавно и интензивно, управлението – невероятно остро и прецизно, а системата „спирачка по жица“ (brake-by-wire) остави особено силно впечатление с ефективността си (макар при много ниски скорости да можеха да бъдат малко прекалено ефективни).
Вече бях впечатлен, но превключването на автомобила в режим Comfort наистина ме изуми. В този режим окачването поглъщаше несъвършенствата на пътищата в Куала Лумпур с лекота, прехвърляйки малко твърдост в купето. Дори бързосменящата скоростна кутия стана по-спокойна, за да предложи наистина плавно и глезещо изживяване. Във всеки аспект, Амалфи в режим Comfort е наистина всекидневно управляем суперавтомобил.
Изненадващо добрата видимост и маневреност допълнително допринасят за неговата практичност – тестовият автомобил беше с ляв волан, а шофирането му за първи път в трафика на Куала Лумпур беше изненадващо безпроблемно.
Вход към света на Ферари
Ферари позиционира Амалфи като автомобил, предназначен за клиенти, които са нови за марката. Целта е да бъде непретенциозен, достатъчно гъвкав, за да бъде ползван от широк кръг водачи, и същевременно да предлага приятно изживяване и за по-опитни шофьори.
След моя опит, бих казал, че Ферари е постигнало целта си. Фактът, че се почувствах съвсем у дома, шофирайки автомобил на стойност над милион долара по натоварените градски улици на Куала Лумпур, доказа гъвкавостта на модела. Макар да не достигнахме близо до границите на възможностите на автомобила, не се съмнявам, че Амалфи ще продължи да впечатлява, когато бъде натоварено още повече.
И така, да, това Ферари не е червено, нито е чистокръвен състезателен автомобил, но аз си тръгнах напълно впечатлен от инженерните умения на марката.
Тази статия е публикувана първоначално в sgCarMart.
Последвайте ни в Google News
