Тексаският производител Хенеси (Hennessey), известен с безкомпромисното си преследване на конските сили, представи аналогов суперавтомобил с V8 двигател, който се отклонява от тази тенденция.
Новият модел Blackbird (Blackbird) преобръща познатото. Той разполага с атмосферен V8 двигател, разработен от Илмор (Ilmore) – обикновено моделите на Хенеси използват битурбо V8 агрегати. Мощността му е между 800 и 850 к.с., с ограничител на оборотите до 9 000 об/мин, което го прави най-мощния сериен атмосферен V8 двигател, произвеждан някога.
Освен това, разполага с три педала и шестстепенна механична скоростна кутия, а интериорът му е лишен от екрани. Двигателят е монтиран в карбонова структура, облечена в карбонова каросерия, а общата маса е под 1 360 кг. Така че, той е лек, аналогов и изостава по мощност само спрямо собствените астрономически стандарти на Хенеси. Все пак, максималната скорост надхвърля 354 км/ч, а ускорението от 0 до 100 км/ч става за около 2.5 секунди.
Голямата новина обаче е обликът. Това е Хенеси, който се фокусира повече върху формата, отколкото върху функцията, върху артистичността и сърцето, вместо върху безмилостната ефективност. Въпреки това, моделът очевидно притежава достатъчно аеродинамични качества, за да постигне реалистично максимална скорост от над 320 км/ч.
Вдъхновение от небето
Както може да се предположи, дизайнерът Нейтън Малиник (Nathan Malinick) е черпил вдъхновение от стратегическия разузнавателен самолет SR-71, наричан „Blackbird“ – оттам идва и името. Но това не е карикатура. Вертикалните задни перки, които се издигат от средната част на задното крило, са най-очевидното вдъхновение и изглеждат напълно подходящи, макар и малко театрални. Те обаче добавят стабилност при висока скорост и спомагат за вентилацията на двигателния отсек.
Все още се спори дали изглеждат по-добре вдигнати или свалени – профилът „longtail“ изглежда особено елегантен, когато са прибрани. Както и да е, те всъщност се повдигат при 114 км/ч и заемат позиция от +/-71 градуса, което доказва, че Джон Хенеси (John Hennessey) има както око за детайла, така и чувство за хумор.
Това определено е отклонение за Хенеси. Предната част разполага с голям сплитер, ограден от двойка „бивни“, а LED фаровете са извити нагоре към предните калници, подобно на Venom F5. Четирите светлинни елемента са подредени в диамантен мотив, който се повтаря и в останалата част на автомобила. Страните са с дълбок и архитектурен подрез в праговете, за да изпъкне страничният въздухозаборник като мускул на предмишницата, а задният калник – като по-едър бицепс.
Има и малки аеродинамични крилца, които се простират към средата на предните и задните арки на колелата, придавайки на автомобила напрежение. Но има и забавление в гънките – острите линии отстрани имитират фюзелажа на самолета, но човек може да го забележи, едва когато му бъде посочено.
В задната част има малко задно крило и профил „longtail“, прекъснат от споменатите перки, които са разположени над четворна изпускателна система (много подобна на тези на Пагани (Pagani), но всъщност препратка към експерименталния реактивен самолет Bell X-1), отново в диамантен мотив. Задните светлини имитират форсаж – единствената част, която е малко по-директна – и по-традиционна аеродинамика в долната третина. Но детайлите са навсякъде, от ажурната задна решетка, която позволява визуален достъп до дължината на изпускателната система, до малките отвори и остри ъгли, които пречат на автомобила да изглежда тромаво.
На живо е още по-завладяващ и изглежда по-малък, отколкото е. А въздухозаборникът на покрива всъщност не е част от каросерията – той е прикрепен към двигателя в стил „шейкър капак“. Но независимо от детайлите, Хенеси са искали нещо „вечно и красиво“ – а Blackbird доказва, че не само европейците могат да постигнат такава естетика.
Интериор за пътешествия
Истинската изненада вероятно е, че компанията представя Blackbird като „фокусиран върху туризма“ автомобил. Вратите са тип „чайка“ и са широки. Има четири – да, точно четири – поставки за чаши. В предния багажник има място за два стандартни самолетни куфара, пространство зад предните седалки и допълнително място за съхранение в задните калници – подобно на Маклерен F1 (McLaren F1).
Интериорът е елегантен, с тънки седалки в туристически стил, без големите странични опори на състезателните модели. Пред водача има група от три циферблата – средният е голям оборотомер – физически ключ и приятно минималистична атмосфера. Но детайлите присъстват – предната част на таблото разполага със стилизиран 3D изскачащ модел на SR-71, който се „изстрелва“ от предната част на автомобила.
На таблото има „уиски компас“ – това е просто традиционен компас и препратка към старомодната навигация. Частта „уиски“ идва от жаргона на пилотите за традиционен, напълнен с течност магнитен резервен компас; чиято крушка е била пълна с алкохол, за да предотврати замръзване, когато самолетите не са разполагали с много добри системи за отопление, вентилация и климатизация, и е фин намек към авиационното вдъхновение.
Говори се и за часовник на таблото, който може да бъде изваден от автомобила и носен на китката, подобно на Parmigiani Fleurier Tourbillon, който красеше концепцията Бугати (Bugatti) 16C Galibier през 2009 г., или Audemars Piguet във Вейрон (Veyron) F.K.P Hommage от 2025 г. Нишово, изтънчено вдъхновение. След това, централна конзола помещава други бутони за различни функции, завършвайки с обещаващата ръчна скоростна кутия. Но това е спокойна, обмислена среда, а не светещ център за данни.
Под каросерията ще има адаптивно окачване, гуми Мишлен (Michelin) Cup2, ABS и контрол на сцеплението, както и камера за заден ход, но без системи за автономно шофиране от ниво X или старт/стоп функция. И ще бъде по-добър именно заради това – по-скоро подбор на това, което може да се желае, отколкото правителствено наложено изискване. Няма да бъде наличен през следващите няколко години, а цената му ще бъде висока – 2 300 000 €. Но ще бъдат произведени само 71 екземпляра.
Така Хенеси приемат, че безмилостното преследване на максимална скорост и ускорение от двигатели с вътрешно горене е достигнало своя край. Мощността от електрическите превозни средства е просто твърде евтина. Вместо това, има преориентиране към автомобил, който обещава повече ангажираност, красота, вдъхновение и емоция. Повече участие, отколкото само сухи статистики. Това е зараждането на нова, но старомодна ера за хиперавтомобилите, с повече душа, отколкото скорост. И идва от най-неочаквана посока.
Последвайте ни в Google News
